Д. П. Лайл
Зад борда (30)

30

— Разкажи ми за онази сделка, която смяташ, че Борков е провалил — каза Рей.

— Не смятам, знам го със сигурност — отвърна Хенри.

— Имаш ли доказателства?

— Виктор Борков не е от хората, които оставят следи.

Рей позвъни на Хенри, докато пътувахме обратно по магистралата. Помоли го да повика Уолтър за разговор. Затова сега Рей, Хенри, Уолтър и аз седяхме до масата от тиково дърво на верандата на Хенри. Следобедното слънце, надзърнало измежду две пухкави облачета, изпращаше ярките си лъчи право към нас. Морският бриз бе топъл и нежен.

Нахлупих ниско шапката си, за да заслоня очите си от светлината.

— Морган спомена, че Борков подплашил някакви инвеститори. Така ли станало?

Хенри кимна.

— И още как. Двама от тях се оттеглиха в последната минута.

— Заради Борков?

Ново кимване.

— Дълго ги молих да ми обяснят какво се е случило, докато накрая единият ми призна, че Борков изпратил две горили да го откажат от сделката.

— Да го подкупят или да го сплашат? — попита Рей.

— Борков не си хвърля парите на вятъра. Очевидно онези двамата са обяснили на моя човек, че е по-добре да напусне консорциума, който оглавявам. Заявили, че семейството му, особено дъщеря му, която е тийнейджърка, само ще спечелят от това решение.

— Тези две горили… — започнах аз. — Въпросният инвеститор спомена ли имена или нещо подобно?

— Не. Само каза, че изглеждали доста страховито. Единият бил висок и слаб, с рошава руса коса, а другият — набит, мускулест, целият в татуировки, вероятно латиноамериканец. И двамата плашели с вида си.

— И инвеститорът се оттегли?

— Плю си на петите.

— Сделката пропадна ли? — попитах аз.

— Да речем, че отсъствието му се отрази на шансовете ни да спечелим. Бях намерил петима инвеститори. Всеки трябваше да вложи по десет милиона долара. Отпадането на двама от тях възпрепятства сделката. Все още не съм в състояние да ги заменя.

— Но и Борков не е спечелил?

— Така е, но засега води в надпреварата. — Хенри разтри врата си. — Този парцел е много специален. Разположен е на самия бряг, близо до Панама Сити. Долепен е до курорта, който създадох. Идеален е за още един голям хотел и две голф игрища. Собственикът предпочита да работи с мен, а не с Борков, но иска най-вече да продаде имота и да си върне инвестицията. И да реализира добра печалба, разбира се. Затова отговорът ми е, не, Борков не е спечелил. Все още.

Уолтър не каза нищо, но кимна в знак на съгласие. Рей се облегна на масата.

— И така, ако Борков успее да те елиминира, собственикът ще трябва да сключи сделка с него.

Хенри се загледа към плажа.

Мълча дълго, после се обърна към Рей и го попита:

— Смяташ ли, че Борков стои зад убийството на Барбара?

Рей сви рамене.

— Възможно е.

— Но защо му е да убива Барбара? Какво ще спечели от това?

— Може да е очаквал и ти да си у дома. Или пък е искал да ти изпрати послание. Както е постъпил с онези двама инвеститори.

Очите на Хенри се навлажниха.

Той се изправи, отиде до парапета и се облегна. Зарея поглед над водата.

Наблюдавах го в продължение на минута. Опитвах се да измисля нещо, с което да го утеша, но не успях. Тогава се обърнах към Уолтър:

— Според Морган ти си работил по документацията на сделката.

— Точно така.

— Някакви проблеми в това отношение?

— Не. Всичко вървеше чудесно, преди да се намеси Борков.

— Виждал ли си го някога? Борков.

— Срещнахме се два пъти.

— И?

— Много неприятен тип. Жесток и безмилостен. Веднага ти става ясно, че е от онези, които не спазват правилата. Самоуверен, арогантен… Безскрупулен в преговорите. Пазареше се сам. Нито веднъж не дойде с адвокат.

— Заплашвал ли те е някога? — попита Рей.

— Не директно. Но начинът, по който те гледа, ти показва, че не бива да се изпречваш на пътя му. Направо се разтреперваш.

Хенри седна отново.

— Как ще процедирате, ако наистина той стои зад убийството?

— Предпазливо — отвърна Рей. — Ще видим каква информация ще открием за него и как можем да се възползваме от нея.

— Какво можем да направим ние с Уолтър?

Рей сви рамене.

— Засега кротувайте. Ако Борков се свърже с някой от вас, веднага ме уведомете.