Д. П. Лайл
Зад борда (43)

43

Благодарихме на Борков за гостоприемството. Той махна с ръка и отвърна, че удоволствието било негово. И добави:

— За вечеря ще приготвим нещо по-вкусно.

— Това беше великолепно — отвърна Никол.

— Можем и по-добре — усмихна се украинецът. — А на борда има и чудесни вина.

Никол се засмя.

— Започвам да огладнявам.

— Мисля си за омар термидор и „Шато Лафит Ротшилд“.

— Как успяваш да се опазиш толкова слаба? — обърна се Никол към Грейс.

— Понякога не е лесно.

— Тя, разбира се, се храни предимно с йогурт и плодове — обясни Борков.

— Така е — усмихна се Грейс, — но няма да пропусна омара.

Борков и Грейс ни изпратиха до трапа и когато слязохме по стъпалата, Грейс извика на Никол:

— Ще се видим в три.

— Ще те чакам.

Върнахме се на корабчето. Заварихме Рей и Пенкейк на масата с компютър пред тях.

— В един момент изтръпнах — каза Пенкейк. — Реших, че може да се наложи да се притечем на помощ.

— И на мен ми мина през ума — признах аз.

— Добре се справи — каза Рей.

Какво? Два комплимента за един ден? Рей започваше да омеква.

— Благодаря.

— Но ти, млада госпожице — обърна се той към Никол, — ти се справи отлично.

Погледна я.

— Така си е — намесих се аз. — Тази сцена с Тами беше феноменална. Не бих могъл да си я представя по-добре.

— Аз също — отвърна Никол с усмивка. — Но ти извади късмет.

— Аз? Защо?

— Защото мислех да ти ударя шамар — продължи да се усмихва тя. — Бях в удобна позиция.

— Удобна позиция? — засмях се. — Радвам се, че си размислила.

— Реших, че ще е прекалено мелодраматично.

— Нямах предвид Тами — каза Рей. — Макар че там се представи перфектно. И по всичко личи, че Борков се върза.

— За какво говориш тогава? — попитах аз.

Рей кимна на Пенкейк, който натисна няколко клавиша.

— Най-добре сами да го чуете.

Пенкейк пусна записа. Разговорът между Никол и Грейс. Слушах и гледах Никол с възхищение. Когато записът свърши, възкликнах:

— Това е невероятно! Ти си невероятна!

— Нима си се съмнявал? — отвърна Никол.

— Нито за миг — заявих с усмивка. — Тя беше готова да се пречупи. И звучеше така, сякаш искаше да каже още нещо.

— И ще го каже — заяви Никол. — Веднага щом я измъкнем от Борков. Уплашена е. Ние сме единствената й надежда.

— Освен ако не размисли — каза Пенкейк.

Никол поклати глава.

— Не вярвам. Подозирам, че се чувства като в капан. И търси как да се измъкне. Може да го направи само с наша помощ.

— Ти си удивителна млада жена — каза Рей. — И макар Джейк да не иска да работи за мен, мога да наема само теб. Имаш невероятни качества.

— Надявам се, че имаш предвид интелекта ми — засмя се Никол.

— Разбира се. Макар да намирам и останалите ти качества за изключително полезни — отвърна Рей с усмивка.

— Ние, момичетата, трябва да се възползваме от това, с което ни е дарила природата.

Рей погледна часовника си.

— Предполагам, че след около час ще разберем от коя страна на барикадата ще застане Грейс.

— Идвам с вас — заявих аз. — В мола.

— Защо?

— Защото не искам да те оставям сама в една кола със Зума и Бойд.

— Грейс също ще бъде с нас.

— Ами ако те издаде? — попитах аз. — Така ще бъдеш оставена на милостта им, а аз знам какво означава това.

— Съгласен съм — каза Рей.

Той се изправи и порови из колекцията от оръжия, изложена на кухненския плот. Избра малък револвер и го връчи на Никол.

— Знаеш ли как да го използваш?

— Разбира се.

— Необходимо ли е? — попитах.

Рей взе още един револвер и ми го връчи.

— Искам и двамата да сте въоръжени. За всеки случай.

— Не е ли малко прекалено?

— Колата ти е застрахована, нали? — попита Пенкейк.

— Разбира се — отвърнах му.

— В такъв случай приеми оръжието като друг вид застраховка.

Това не ми хареса. Никак даже. Вярно, знаехме, че Борков, Зума и Бойд са от лошите. В това не можеше да има никакво съмнение. Но оръжията, които държахме в ръце, изведнъж превърнаха смътната заплаха в съвсем реална опасност. Не че имах нещо против огнестрелните оръжия или добрия стар юмручен бой, но да замеся Никол беше нещо съвсем друго.

— Може би ще открием друг начин да я измъкнем от яхтата — казах аз.

— Слушам те — отвърна Рей.

Замислих се за минута, но не ми хрумна нищо. Мразя, когато става така. Въздъхнах.

— Ако Грейс се отметне от уговорката, ще изложим Никол на опасност.

— Затова и ти ще бъдеш там — обясни Рей. — И то въоръжен.

— Онези двамата също няма да дойдат с голи ръце.

— Сам бих отишъл в мола — каза Рей, — но не мисля, че е разумно.

— Погрижете се да седнете отзад — посъветва ни Пенкейк. — Това ще ви осигури преимущество, ако нещата се объркат.

— Ти също предполагаш, че нещо може да се обърка, така ли? — попитах го.

Пенкейк сви рамене.

— Всичко може да се обърка. Чувал си онази поговорка: човек предполага…

— Това определено не ме успокоява.

— Не очаквам никакви проблеми — заяви Рей. — Мисля, че Борков прие всичко за чиста монета. И не подозира, че работите за мен.

— Грейс знае — обади се Никол. — Сама й го казах.

Рей въздъхна.

— Така е. Затова ще бъдете въоръжени.

— Въпреки всичко не ми харесва — казах аз.

— Да се откажеш ли искаш? — попита Рей. — Ще намериш друг начин да измъкнеш Грейс?

Беше мой ред да въздъхна.

— Не. Ако Грейс може да даде показания срещу Борков, рискът си заслужава.

— Добре — съгласи се Рей. — Двамата с Пенкейк ще отидем на паркинга и ще ви проследим. Искаме да се уверим, че Зума и Бойд ще ви оставят в мола.

— Ще свържа телефона ти с моя — каза Пенкейк. — Ако нещо се обърка или дори само заподозрем нещо гнило, ще се притечем на помощ.

— Оперативната работа изисква гъвкави планове — заяви Рей. — Никой не е в състояние да предвиди всички варианти.

— Знам.

— От теб се иска да измъкнеш Грейс и Никол, без да събудиш подозренията на Борков — продължи Рей.

— Ще се държа естествено. Обичам компанията на красиви жени.

— Точно така. Бъди себе си — обади се Никол.

— Много смешно!

— Не забравяйте основната цел — каза Рей. — На първо място е вашата безопасност. Затова действайте умната. Едва на второ място идва задачата да измъкнете Грейс колкото е възможно по-гладко.

— Добре — отвърнах аз. — Къде ще се срещнем в мола? Има магазин за дамско бельо, нали? „Виктория Сикрет“ или нещо подобно?

— Перверзник — възкликна Никол. — Не, по-добре в някой голям магазин за дрехи. „Белк“ например. В него винаги има много хора, освен това се намира близо до паркинга.

— Предпочитам нейния вариант — каза Рей.

— Аз пък бих избрал предложението на Джейк — обади се Пенкейк.

— Не се и съмнявам — отвърна Никол.

— Предполагам, че в миниатюрното дамско бельо има нещо привлекателно.

Никол се засмя.

— Добре, значи решено. „Белк“. — Рей кимна на Пенкейк. — Да действаме.

— Ами ако онези типове ви видят? — попитах аз.

— Подготвили сме се.

Разбира се, че се бяха подготвили.

Рей порови в големия си черен сак и започна да вади дрехи. Пенкейк облече сив суичър с качулка и я нахлупи над рижата си коса. Рей измъкна непромокаемо яке и смачкана рибарска шапка, окичена с блесни, плувки, кукички и прочие. После отиде до кърмата на корабчето и се върна с чифт въдици. Връчи едната на Пенкейк, който попита:

— Как изглеждаме?

— Като двама стари рибари — отвърна Никол.

Рей провери компютъра. Увеличи изображението и огледа „Морска вещица“.

— Изглежда спокойно. Да вървим.

Двамата с Пенкейк слязоха на кея и се отдалечиха небрежно. Бяха опрели въдиците си на рамо, а Рей носеше черния сак. Наистина приличаха на рибари.