Д. П. Лайл
Зад борда (28)

28

Апартаментът, който Даръл и Дарнел Уилбанкс наричаха свой дом, се намираше на втория етаж на стара жилищна кооперация, разположена на километър и половина от брега. Нисък наем, никакъв изглед към морето. Братята не си бяха у дома. На път за жилището им Морган позвъни в полицията и поиска проверка за евентуални досиета. Оказа се, че Даръл е задържан веднъж за притежание на марихуана, а Дарнел е напълно чист.

Домоуправителят отсъстваше, но съпругата му Едит Ръкър заяви, че двамата били „добри момчета“. Никога не създавали проблеми, не вдигали шум, редовно си плащали наема, дори от време на време вършели по някоя работа, която тя им възлагала. Особено Дарнел. Жената съжаляваше, че всички наематели не са като тях. Не ги беше виждала от два дни. Но това не било нещо необичайно, често отсъствали, тъй като работата им го изисквала. Каква работа? Не беше сигурна.

Следваща спирка? Разговор с Рей Лонгли.

— Не приличат на убийци — отбеляза Морган, докато двамата със Старкс изкачваха стъпалата, които водеха към верандата на Рей Лонгли.

Завариха Рей и Джейк да седят край масата с купчини документи пред себе си.

— Вгледай се по-внимателно — отвърна Старкс. — Според мен са истински главорези. Изпечени престъпници.

Рей взе няколко листа и ги прибра в една папка.

— Какво ви води насам, момчета?

— Тела — отвърна Морган. — Мъртви тела.

— По-точно?

— По всичко изглежда, че където и да се появите вие двамата, след вас остават трупове — поясни Старкс.

— Вижте какво — възрази Джейк, — казах ви, че Барбара е била убита, след като си тръгнахме с Никол.

— Ами Раул Гомес?

— Какво за Раул Гомес? — попита Рей.

— Ти и рижавият ти помощник успяхте ли да разговаряте с него?

— Разбира се. Само че не ни каза нищо.

Морган пъхна ръце в джобовете.

— Сега ще ви каже още по-малко. Защото е мъртъв.

— Какво говориш? — учуди се Рей. — Току-що бяхме там. Преди час или там някъде.

Морган седна на един празен стол.

— А после някой го е гръмнал.

— Кога? Как?

— Не знам кога, но знам как — с куршум в челото.

Рей погледна първо Джейк, после отново Морган.

— Когато с Пенкейк си тръгнахме, той беше жив, макар и в лошо настроение.

— Къде е Пенкейк, между другото? — попита Морган.

— Работи.

— Разбирам. — Полицаят се почеса по ухото. — И така, първо добрият стар Джейк дебне край дома на семейство Плъмърс и някой убива съпругата, а сега вие двамата с Пенкейк отивате у Раул и някой убива него. Ама че съвпадение, не мислите ли?

— Случват се и такива неща.

Морган кимна едва забележимо.

— Но не толкова често, колкото смятат повечето хора.

Рей не отговори.

— Няма ли да ни обясниш каква е причината да потърсите Раул? — попита Морган.

— Раул привлече вниманието ни. Имал е зъб на Уолтър. Заради осъждането на брат му. Обвинил Уолтър, че не го е отървал от затвора. Но ти го знаеш.

— И вие го попитахте дали все още иска да си отмъсти на Уолтър?

— Точно така. — Рей предаде на Морган разговора, който двамата с Пенкейк бяха провели с Раул, преди той да им затръшне вратата. — Заяви, че няма нищо общо с убийството на Барбара Плъмър. И се похвали, че има солидно алиби.

— Повярва ли му?

— Не прояви особено желание за сътрудничество.

— С други думи, знаел е повече, отколкото ви е казал?

Рей сви рамене.

— А може просто да се е подразнил от въпросите ни.

— Често се случва.

— Така е — съгласи се Рей. — Каква според теб е връзката между двете убийства?

— Освен факта, че Уолтър е свързан и с двете жертви? Или че и Барбара, и Раул са убити с по един изстрел в челото?

— С едно и също оръжие ли? — попита Джейк.

Морган го погледна и му отговори след кратко колебания. Сякаш не бе решил колко точно да му каже.

— Съмнявам се. При Барбара става въпрос за двадесет и втори калибър, докато куршумът, с който е убит Раул, ми се струва по-голям. Ако съдя по пораженията, които е нанесъл. Колегите от балистиката ще ни кажат със сигурност, но може и да се окаже, че е стреляно с едно и също оръжие.

— Какво знаем дотук? — попита Джейк.

Морган повдигна вежди.

— Ние?

— Мисля, че можем да работим като един екип, не смяташ ли? Всички искаме да разберем кой е убил Барбара. А сега и Раул.

— Е, някакви идеи кой би могъл да очисти Раул? — попита Рей.

— Нещо ми се върти в главата — заяви Морган и погледна Старкс. — Познавате ли двама… двама братя всъщност, Даръл и Дарнел Уилбанкс.

— Не ми звучат познато. Защо?

— Приятели са на Раул. Според съседката те са били единствените му посетители. Видяла ги е за последен път пред два-три дни.

— Успя ли да разговаряш с тях? — попита Рей.

— Още не. Ходихме до апартамента им. Не заварихме никого. По-късно ще ги потърсим отново.

— Смятате ли, че са свързани по някакъв начин? — попита Джейк.

— Възможно е. Ще разберем, когато поговорим с тях. Може да ни помогнат да навържем поне част от нещата. С какво се е занимавал Раул, какви навици е имал, кои са били приятелите му.

— Може ли да ви помогнем с нещо? — попита Рей.

— Да. Като не излизате от вкъщи. Не искам да оставяте повече трупове след себе си.

— Много смешно!

— Такъв съм си. Имам страхотно чувство за хумор — отвърна Морган, без да се засмее, без дори да се усмихне. — Но всъщност има нещо, което бихте могли да направите.

— Какво?

— Чували ли сте за Виктор Борков?

— Името ми звучи познато.

— Изключително опасен престъпник от Нейпълс. Вероятно свързан с картелите. Не разполагаме с доказателства, но така се говори…

— Каква е връзката?

— Вероятно никаква. Но двамата с Хенри наддавали ожесточено за един и същ имот в Панама Сити. И двамата искали да построят курорт.

— Разбирам — каза Рей.

— А Уолтър поел юридическата част на сделката от името на Хенри.

— Наистина ли?

— Работата изглеждала опечена, когато Борков сложил прът в колелото на Хенри. И според Хенри подплашил част от инвеститорите.

— Предполагам, че става въпрос за големи пари — обади се Джейк.

— Осемцифрена сума.

Джейк подсвирна.

— Това си е мотив.

— Някаква връзка между Раул и Борков? — попита Рей.

Морган поклати глава.

— Не ни е известна. Но ако Раул прилича поне малко на брат си Сантяго и ако поне част от слуховете за Виктор Борков отговарят на истината, той спокойно би могъл да използва отрепка като Раул да му върши мръсната работа. Чужденец. Повикат ли го, веднага пристига от другата страна на границата. След което лесно може да се отърве от него. Кой знае, може и Раул да е свързан с картелите и посредством тях с Борков.

— Някакви доказателства, че Борков е свързан с картелите? — попита Джейк.

Морган се почеса по ухото.

— Нищо неопровержимо. Във всеки случай, засега. Но подобна връзка ми се струва напълно логична.

— Какво искаш да направя? — попита Рей.

— Провери го. Но неофициално. Без да се усети.

— Толкова ли е страшен?

— Така съм чул — засмя се Морган. — Но определено има солидни връзки. Доколкото знам, от тук чак до Талахаси. Официалното разследване може да го подплаши.

— Особено ако има свои хора в полицията.

— Не изключвам и тази възможност. Ако е замесен, предпочитам да започна разследване срещу него само след като науча повече. Надявах се, че контактите ви с подземния свят ще ни помогнат да научим някои неща, без той да разбере.

— Това означава ли, че е заподозрян? — попита Рей.

— Всички са заподозрени. Включително вие двамата.

— Как можем да ти откажем, след като ни молиш така любезно? — ухили се Рей.