Д. П. Лайл
Зад борда (33)

33

Грейс се спусна долу, прекоси трапезарията и тръгна по коридора към своята каюта. Задачата се оказа доста трудна. Беше прекалила с пиенето. Удари се няколко пъти — в парапета на стълбите, в масата, в една от вратите в коридора… Защо бе пила толкова много? Да не говорим за метамфетамина, който Даръл й бе дал. При това неведнъж. Успя да свали грима от лицето си и да си сложи малко овлажняващ крем, обичайният й ритуал преди лягане. Не беше лесно. Огледа резултата, но в това време стомахът й се разбунтува, имаше чувство, че ще повърне всеки момент.

Излегна се на леглото, без да си направи труда да се съблече. Лекото поклащане на яхтата й се струваше далеч по-силно от обичайното. Имаше чувството, че съдържанието на стомаха й се полюшва в ритъм с вълните. Пое дълбоко дъх няколко пъти, след което издиша бавно и затвори очи. Ще ми мине, помисли си тя. Съсредоточи поглед в една точка на тавана и гаденето — слава Богу! — отмина.

Пред погледа й изникна Даръл. Беше сладък, дори готин. На друго място в друго време вероятно би проявила интерес към него. Но не и тук, не и сега. Наслаждаваше се на вниманието му, разбира се — кое момиче не би се радвало на интереса към себе си? — но нищо повече. Мимолетен флирт с прислугата. Виктор бе нейното бъдеще. Грейс бе взела това решение още преди година и нямаше намерение да го изложи на риск. Бе видяла неща, които никога не бе очаквала да види. И бе правила неща, които никога не бе очаквала да прави. Париж, Сан Франциско, Хаваите… Места, за които само бе мечтала. Да не говорим за дните и нощите на борда на тази прекрасна яхта.

Виктор се отнасяше добре с нея. Много добре. Осигуряваше й най-доброто. Дрехи, храна, вино, каквото пожелаеше Грейс, мигом го получаваше. И то без да полага никакви усилия. От нея се искаше само да направи Виктор щастлив. Което бе доста приятна задача. Той бе най-добрият любовник, когото бе имала. Не че можеше да се похвали с кой знае каква бройка, но той наистина бе удивителен. Въпреки възрастта си.

Не, Даръл бе моментно… разсейване. Забавна игричка.

Виктор разбираше това. Знаеше, че тя обича да флиртува. Знаеше, че за нея е само игра. Знаеше, че тя е негова и не би направила нищо глупаво. В интерес на истината, той я насърчаваше да флиртува с мъжете, които канеше на борда. Твърдеше, че това им помагало да се отпуснат, разсейвало ги, правело ги по-отстъпчиви. Да, точно тази дума бе използвал Виктор. Грейс беше доволна, че не само прави Виктор щастлив, но и му помага в работата. Това я караше да се чувства полезна.

Последва нов пристъп на гадене. Този път дълбокото дишане не й помогна. Грейс свали крака от леглото и се изправи. И това не й помогна. Беше замаяна, олюляваше се, краката едва я държаха.

Джинджър ейл. Ето от какво имаше нужда. Виктор винаги го държеше в хладилника. Твърдеше, че помага при морска болест и успокоява стомаха. Грейс погледна телефона на нощното шкафче. Можеше да позвъни на някой от екипажа и да помоли да й донесат джинджър ейл. Но това щеше да отнеме поне десет минути. А тя се нуждаеше от него веднага.

Грейс едва се държеше на разтрепераните си крака. Подпря се на стената и тръгна по коридора, стигна до трапезарията и отвори хладилника. Кутийката, която извади отвътре, бе студена като лед. Долепи я до челото си и почувства известно облекчение. Отвори я, отпи глътка и джинджифиловата напитка разля приятен хлад в гърдите и стомаха й. Веднага се почувства по-добре. Отпи нова глътка.

Чу гласове. Това не бе нормален разговор. Някой говореше. Висок, умолителен глас.

Какво ставаше, по дяволите?

Грейс остави кутийката джинджър ейл на плота и изкачи стъпалата до половината, точно колкото да надзърне и да огледа задната палуба. И замръзна на място.

Даръл и Дарнел седяха на пейката на кърмата. Гръб до гръб. Странно. После видя, че са вързани с тиксо. Появиха се Бойд и Зума със странни рачешки походки и приведени рамене. Мъкнеха нещо тежко помежду си. Когато се обърнаха, Грейс видя, че това е дебел метален диск. Залюляха го и го хвърлиха с пуфтене във водата. Даръл и Дарнел сякаш полетяха във въздуха, застинаха за миг над водата, после се скриха от погледа й.

Грейс се дръпна рязко назад, изгуби равновесие и се претърколи по стълбите.

— Какво, по дяволите, беше това? — Гласът на Виктор.

Тя се изправи на крака. Зави й се свят. Сърцето й сякаш се опитваше да изскочи от гърдите й. Обля я студена пот. Коридорът сякаш се завъртя пред очите й. Джинджър ейл, шампанско, рибни такоси и жлъчен сок се втурнаха нагоре и опариха гърдите й. Грейс повърна.

Виктор се озова до нея само след миг.

— Какво има?

Тя остана с наведена глава и присвити рамене.

— Прекалих с пиенето. — Стомахът й се надигна отново. — И с рибните такоси.

Виктор погледна към стълбите.

— Разбирам.

Постави ръка на рамото й. Беше изпълнен с подозрение. Грейс го долови в гласа му. Знаеше какво се пита в момента: дали бе видяла случилото се? Или пък не му пукаше. Може би й имаше доверие. А може би не. Грейс не можеше да рискува.

Престори се на болна. Престори се на глупава.

— Ще се оправя. Дай ми само минутка.

— Искаш ли да си легнеш? — попита Виктор.

Тя кимна и изтри уста с опакото на дланта си.

— По-добре да легна, преди да съм паднала отново.

Той й помогна да стигне до каютата, където Грейс се претърколи върху леглото, излегна се по гръб и закри лицето си с ръка.

— Толкова съм глупава.

— Защо?

— Пих прекалено много. Даръл е виновен. Не спря да пълни чашата ми.

— Видях.

— Надявам се, че не се е напил.

— Не мисля, че в момента Даръл се интересува от проблемите си с алкохола.