Д. П. Лайл
Зад борда (42)

42

Никол стигна носа на яхтата, преди Грейс да я настигне.

— Добре ли си? — попита Грейс.

— Не.

Никол се обърна към нея и изтри сълзите си с длан.

Винаги бе знаела, че някой ден актьорските курсове ще й помогнат. И това се бе случило. Макар и не по начина, по който се бе надявала. Мечтаеше да се нареди сред най-големите звезди, но същата цел си поставяше всяка млада актриса в Холивуд. В този момент тя оцени ползата от всички курсове, които бе посетила.

— Джейк може да бъде такъв задник понякога — продължи Никол.

— Всички мъже са такива.

Никол въздъхна и впери поглед във водата.

— Май си права.

— Защо не го зарежеш? Ако още е влюбен в бившата, имам предвид. Трудно е да се бориш с подобна привързаност.

— Опитах се. Но все се връщах при него.

— Май си влюбена.

— Той е болен. Болестта му се нарича „Тами“. Бившата. А моята болест се нарича „Джейк“. Обичам този мръсник.

Грейс я погледна.

— Ти си красива. Можеш да имаш всеки мъж, когото пожелаеш. Защо точно него?

— Той е забавен. Кара ме да се смея — сви рамене Никол. — Не звучи като достатъчно сериозна причина, нали?

— Подобно качество може да бъде много привлекателно. — Грейс погледна към кърмата. — Иска ми се и Виктор да имаше малко чувство за хумор.

— Изглежда свестен.

— Не ме разбирай неправилно. Виктор е много добър с мен.

— Откога сте заедно?

— От година. Бях сервитьорка. Запознахме се в ресторанта, в който работех. Веднага си паднах по него.

— Мога да си представя — каза Никол и махна с ръка наоколо. — И ако това не е достатъчно, той изглежда чаровен.

— О, така е.

Никол забеляза, че в очите на Грейс заблестяха сълзи. Пресегна се и я докосна по ръката.

— Добре ли си?

— Добре съм. — Грейс подсмръкна и погледна над водата. — Поне бях.

— Случило ли се е нещо? Да не би Виктор да ти е изневерил?

— Де да беше толкова лесно.

— Какво има? — настоя Никол.

— Не мога да говоря сега.

Никол се поколеба, не знаеше дали да рискува или не. Можеше да се получи обратният ефект. И това да струва живота им. Тя обаче видя в изражението на Грейс нещо повече от тъга или ревност. Видя страх. Затова реши да поеме риска.

— Мога ли да те попитам нещо? — Никол се огледа, за да се увери, че са сами. — Даръл и Дарнел Уилбанкс?

Грейс ахна изумено. Огледа се притеснено, на лицето й се изписа страх.

— Не познавам хора с такава фамилия.

— Напротив. Мисля, че си се запознала с тях на борда на тази яхта.

— Кои сте вие? — попита Грейс.

— Джейк излъга. Работим за баща му. Опитваме се да открием братята. Знаем, че са се качили на „Морска вещица“ посред нощ, след което са изчезнали безследно.

— Не мога да говоря сега.

Грейс понечи да се обърне, но Никол я хвана за ръката. Опита се да се измъкне, но Никол я стисна по-здраво.

— Не след дълго двамата с Джейк ще слезем от тази яхта, но ти ще останеш. Ако Борков е направил нещо с братята, ти също си в опасност. Не смяташ ли?

Грейс се поколеба, после въздъхна.

— Виктор ще ме убие.

— Не и ако зависи от нас.

— Не можете да ми помогнете.

— Може да ти прозвучи странно, но Рей, бащата на Джейк, е много печен. Може да се справи с всекиго. Само че първо трябва да те отведем на безопасно място. Кажи ми какво знаеш.

Грейс поклати глава.

— Не мога.

— Не можеш да не ми кажеш. Това е единственият ти шанс да се измъкнеш от тази каша. Не се ли възползваш от него, ще затънеш до гуша в престъпленията на Борков.

— Наистина ли можете да го направите? Да ме отървете от него?

— Обещавам.

— Откъде да знам, че мога да ти имам доверие?

— Не знаеш. Но трябва да ми се довериш.

Грейс отново поклати глава.

— Така е. Не знам.

— Виж какво — каза Никол, — аз ти се доверих. Разкрих ти кои сме и какво правим. Животът и на двама ни е в ръцете ти. От теб зависи дали Борков ще ни убие или не.

Грейс я погледна.

— Затова ми се довери. Става ли?

Грейс изтри сълзите си.

— Добре. Но не тук. Когато отидем да пазаруваме, мога ли просто да изчезна с теб?

— Щях да ти предложа същото.