С. Дж. Редуайн
Кралицата в сянка (9)

Седма глава

На Кол, Джин и Тръг им трябваха малко повече от три дни да пресекат границата между Елдър и Рейвънспайър. Те летяха възможно най-бързо и спираха само при голяма необходимост. Кол нямаше представа колко още щеше да се наложи да летят до двореца на Ирина, но знаеше със сигурност, че преди да се отправят към столицата, трябваше да хапнат нещо и да си починат. След обяда той зърна малко селце в подножието на планината откъм Рейвънспайър и даде сигнал на приятелите си да се приземят на една поляна с жълта, изсъхнала трева на север от селото.

Драконовото му сърце биеше силно в гърдите, но той не му обърна внимание и се съсредоточи върху промяната. Шиповете на гърба му се прибраха, мускулите и костите се свиха бавно и люспите омекнаха. Вече човек, той извади бързо дрехите от торбата си и се облече. Тревата отдолу се чупеше при всяко негово движение.

— Трябва да хапнем и да пийнем нещо — каза той.

Очите на Тръг светнаха.

— Да пийнем! Знаех си, че това пътуване до Рейвънспайър няма да бъде напразно. Мислиш ли, че тук готвят вкусно?

— Невъзможен си — избухна Джин, докато затягаше колана на панталоните и прибираше късите си черни кичури зад ушите.

— Вижте това — посочи Кол нещо на земята, приближи се и прокара пръст по него. На това място пръстта беше белезникава и когато я докосна, се разпадна на прах, сякаш беше въздух. Тревата изглеждаше болезнено жълтеникава, корените й бяха изгнили. — Ако положението е такова из цялото кралство, Ирина със сигурност ще търси начин да спаси народа си.

Той стисна шепа пръст между пръстите си и тя се превърна в прах.

— Хайде — изтупа праха от ръцете си той и стана. — Трябва да потърсим храна и подслон. Тази нощ е добре да си легнем в истински легла, за да стигнем столицата сити и отпочинали.

— Дали ще имат стая с три легла, или ще трябва да си поделим едно голямо? — попита Тръг и повдигна многозначително вежда към Джин. — Аз съм добър в споделянето.

— Ти ще спиш на пода — сряза го Джин, мина отпред и ги поведе към селото.

Тръг настигна Кол и измърмори нещастно:

— Не знам защо, но прословутият ми чар изобщо не й влияе.

Тримата влязоха през отворената порта на селото и тръгнаха към площада. Няколко деца играеха на мръсната Земя близо до портата. Щом ги видяха, очите им се разшириха, те скочиха и хукнаха към селото, крещейки нещо за пристигнали елдрианци.

— Комитетът по посрещането на чужденци ми изглежда доста зловещ — отбеляза Тръг, докато минаваха покрай малките къщички с виещи се от комините тънки къдрави струйки дим и мъртва земя около стените им.

— Може би не са свикнали да приемат чужденци — каза Кол, но докато наближаваха площада, врявата по пътя накара драконовото му сърце да се качи в гърлото. Пътят завиваше, оставяйки назад бедните колиби и тримата елдрианци скоро се изправиха пред красиви тухлени постройки и спретнати дюкянчета. След няколко метра се намериха на главната улица на Транке, където ги посрещна огромна Той. Децата, които ги бяха видели първи, стояха в страни и ги зяпаха, сякаш виждаха чудо, а хората от Тойта тръгна решително към непознатите посетители.

— Имаш ли нужда от чаршафи? — изпречи се една жена пред Джин и вдигна пред погледа й бледорозов ленен плат. — Ще ти го дам за няколко скъпоценни камъка.

— Аз имам кофи. И тухли — извика един мъж и дръпна Кол за ръкава.

Тръг изръмжа и перна мъжа през реката. Драконовото сърце на Кол заби още по-силно.

— Мога да ти изпера дрехите.

— Аз ще ти лъсна ботушите.

— Децата ми са гладни. Не можеш ли да споделиш с нас храната си?

— Имам сабя за продаване. Моля те, вземи я. Един скъпоценен камък може да убеди търговците от Сандраил да изведат семейството ми от Рейвънспайър.

Хората ги притискаха от всички страни, прииждаха и още. Всички викаха, предлагаха услугите си, опитваха се да търгуват или просто молеха за помощ. Кол бе взел със себе си няколко бронзови монети и дребни скъпоценни камъни, достатъчни да им осигурят една-две нощи в някоя странноприемница заедно с топла вечеря, но разтревожен за армията си, която всеки ден отстъпваше по малко от земята му на великаните, не бе имал време да поиска официално пари от кралския ковчежник. Просто грабна каквото бе останало от месечното заплащане на Бриг, а другото взе назаем от приятели.

— Няма как да ви помогнем — каза грубо Тръг, докато бранеше Кол от протегнатите към него ръце.

— Пуснете ни да минем или ще стане лошо — извика Джин, когато един мъж хвана ръцете й и я замоли да купи две чаши за чай от жена му.

Мъжът отново посегна към нея, но Тръг застана между тях. Очите му засвяткаха с драконов огън.

— Докоснеш ли я отново, ще те смаже — извика той. — А ако не го направи, аз със сигурност няма да се поколебая.

Но хората продължаваха да ги обграждат и да ги притискат от всички страни. Кол вдигна поглед над Тойта и видя знак с надпис: Странноприемница „Бялото колело“. Под знака стоеше момиче с черна къдрава коса и бяла като сняг кожа и гледаше гъмжилото около тях. Свити в юмруци, с ръкавици, ръцете й бяха наполовина скрити в ръкавите на зелената й рокля. Тя засече погледа му и посочи с брадичка към странноприемницата. Кол се намръщи, но тя вдигна ръка и го повика настоятелно. За разлика от изписаното по лицата на другите диво отчаяние, тя изглеждаше спокойна и съсредоточена.

Трябваше или да й се довери, или да се справи с напиращата Той, потискайки подтиците на драконовото си сърце. Той взе решение бързо и й кимна. Тя се обърна и изчезна във вътрешността на странноприемницата. Едно момче със същата бяла кожа и къдрава черна коса я последва и се скри след нея.

— Елате — извика Кол към Тръг и Джин, и си запробива път през Тойта. — Отиваме в странноприемницата.

— Може би е по-добре да сменим облика си и да се махнем оттук — каза Джин.

— Щом се обърнем назад, Тойта ще скочи върху нас — възрази той, избута решително ръката на един мъж от пътя си и се промуши под протегнатите ръце на друг. — И понеже ще трябва да се превърнем в дракони, за да се махнем…

— Драконите ще ги нападнат — довърши Тръг.

— Може би заслужават да им дадем един урок — изсъска Джин, мина покрай едно момиче, което протегна мръсната си парцалена кукла към нея с надежда да я изтъргува, и побутна Кол към странноприемницата.

— Отчаяни са — каза тихо Кол. — Правят го, за да могат някак да оцелеят. Не бива да ги съдим за това. А и ако атакуваме хора на Рейвънспайър в драконовия си облик, ще нарушим подписания между баща ми и Ирина договор и ще изгубим всякаква възможност да преговаряме с нея.

Те стигнаха до дъсчената пътека към вратата на странноприемницата и Кол тръгна по нея.

— Ако влезем вътре, влизаме в капан — предупреди го Джин.

— Мисля, че има и друг изход — отвърна Кол и си помисли: О, небеса, дано не греша за момичето и намеренията му. Ако беше капан, нямаха друг избор, освен да се преобразят.

Селяните зад тях крещяха и умоляваха, но молбата в гласа им бе изчезнала и на нейно място набираше сили гневът.

Кол, Джин и Тръг хукнаха и влязоха в странноприемницата секунди преди разгневените селяни да блокират пътя им и да вземат насила дрехите, ботушите и парите им.

Момичето ги чакаше до една отворена врата в далечния край. През нея се виждаше тясна пътека.

— Насам — повика ги тя. — Побързайте.

На пътеката зад нея стоеше един тъмнокож мъж с побеляла коса, отпуснал десница върху дръжката на запасания на кръста му меч. Момчето, последвало момичето до странноприемницата, се оглеждаше тревожно.

— Пътят все още е чист — каза то. — Да вървим.

Тълпата зад елдрианците се понесе напред. Един мъж с хлътнали бузи и увиснала върху мършавите му рамене риза на кръпки се хвърли към Кол, а костеливите му пръсти сграбчиха привързаната към колана му кожена торбичка. Други двама задърпаха пелерината му.

— Долу ръцете от него! — изрева Тръг, хвърли се срещу тримата едновременно и ги запрати в близката стена.

Нова вълна от хора — изгладнели и жадни за нещо ценно, нахлу в помещението и обгради Джин, докато Тръг си пробиваше път към Кол.

Драконовият огън изгори гърдите на краля и болка разкъса мускулите му, докато тялото му се бореше да устои на преобразяването. Той пое въздух и усети дима дълбоко в гърлото си, но впрегна всичките си сили да запази човешкия си облик. Чу подигравателния смях на Джин и космите по врата му настръхнаха.

— Забъркахте се с грешното момиче, хора — извика тя и ноктите й се удължиха. По тялото й премина силна тръпка, кожата й започна да се втвърдява и да образува люспи.

— Кой иска малко от това? — извика Тръг и от ноздрите му изскочи валмо черен дим.

Тълпата продължаваше да ги притиска от всички страни. Някои вдигнаха над главите си странни оръжия — дъски, касапски ножове, саморъчно издялани копия — и ги размахаха към елдрианците.

— Не! — извика Кол, обзет от паника. — Не се преобразявайте. Забранявам ви.

Погледът му мина над главите на селяните и спря на момичето със зелената рокля. Черните й очи срещнаха неговите и тя изсвири остро.

Нещо удари Кол по гърба и той залитна. Тълпа от хора го блъсна отзад и го повали на колене върху мръсния под. Димът започна да пълни ноздрите му, драконът в него побесня.

В същия момент пронизителен крясък разцепи въздуха, един огромен бял сокол влетя в стаята и се спусна над хората около Джин и Тръг. Прелетя над главите им, пусна дългите си нокти и наддаде боен писък.

— Ставай, ставай! — извика момичето. Малката длан, с ръкавица, хвана неговата и го вдигна на крака. Преди Кол да успее да направи и крачка, тя уви ръка около врата му, оттласна се от гърдите му, ритна с двата си крака тълпата пред него и запрати няколко от нападателите във въздуха. Приземявайки се до него, тя се извъртя и го дръпна към себе си в мига, когато една дъска щеше да отнесе главата му.

Небеса, тя знаеше как да се бие. Предположи, че трябва да бъде смутен — кралят на драконите да остави човек да го защитава не беше история, достойна за възпяването в момента той й беше толкова благодарен за помощта, че забрави за срама си.

След атаката на сокола селяните около Тръг и Джин откриха път за бягство и двамата веднага забързаха към Кол. Подчинявайки се сякаш на безмълвна команда, бялата птица изпищя за последно и литна към вратата. Момичето запретна поли и побягна напред, повеждайки елдрианците след себе си.

Групата излезе от странноприемницата и продължи по пътека, покрита с мокри листа и буци все още неразтопен сняг. Селяните се втурнаха по петите им.

— Гейбрил, намери Риза и други сериозни люде и виж дали ще успеят да вразумят селяните. Обещай им, че ще ограбим следващия кралски фургон и ще раздадем храна на всички.

Момичето загърби чернокожия мъж с меча и погледна момчето, което бе влязло в странноприемницата с нея.

— Лео, намери свободен път за излизане от селото — нареди му тя.

Момчето изчезна зад ъгъла, после се появи на покрива на една постройка близо до улицата.

— На север и после на запад — извика то.

— Последвайте ме — каза момичето на тримата приятели и се затича по пътя, оставяйки мъжа с меча зад себе си. Кол я последва без колебание.

Соколът се спусна ниско и повали две жени с ръждиви ножове в ръце, които преследваха Джин.

— Харесва ми тази птица — отбеляза тя и въпреки че кожата й още проблясваше със сребристия драконов оттенък, очите й отново бяха човешки. — Има добър вкус.

— Мисля, че момичето я насочва. Сигурно е обучена да се подчинява на движенията й или нещо такова — каза задъхано Кол, докато тичаше с приятелите си към края на пътеката, където момичето… о, небеса, то събличаше роклята си.

— Тогава момичето има добър… брей да му се не види! — възкликна одобрително Тръг, когато зелената рокля падна безцеремонно върху каменистата земя и остави момичето по тесни тъмнокафяви панталони, бяла, прилепнала по тялото, кожена дреха без ръкави и ботуши.

В същия миг над главата на Кол профуча тежка стомна и се разби в земята. Тойта зад тях продължаваше да крещи за пари и храна.

— Тя ни спаси живота — извика Кол. — Престанете да я гледате, сякаш е поредното попълнение, над което Тръг изпробва чара си.

— Ако питаш мен, чарът ми й действа — отвърна Тръг, стигна края на пътя и излезе на една улица. Момичето пред него вече тичаше на север.

— Глупак — ядоса му се Джин.

Тойта от селяни също достигна улицата и се спусна след тях.

— Трябва да изчезваме. Веднага — извика момичето, набра скорост и се скри зад ъгъла на една ниска постройка. Момчето с черната коса изникна от покривите от лявата им страна и продължи с тях, скачайки от постройка на постройка като планински лъв.

— Ще трябва да излезем през северната порта — провикна се то. — Но ще е заключена.

— Ще се срещнем там — каза момичето. Бялата птица се издигна в небето и полетя в обратна посока.

— Хей, чакай, птицата може да ни е нужна — извика Джин.

— Тя трябва да намери Гейбрил и да се увери, че е в безопасност — отвърна момичето, което буквално летеше по улицата. — Не може да направи нищо повече за нас.

Кол се спусна с всички сили след момичето — то тичаше доста бързо, и го настигна на ъгъла с другата улица.

— Колко далече е тази порта? — попита задъхано той. — И защо е заключена?

— Зад тази улица е. И е заключена, защото часовите предупредиха селяните за пристигането ви и някои от тях изтичаха да я залостят отвън. Така е по-лесно да ви ограбят. Ако откажете да търгувате с тях, няма да има къде да избягате — обясни тя, стигна до края на уличката и излезе на големия път.

— Ако портата е заключена, значи… — започна Тръг.

— … тя ни води към капан — довърши Джин, хвана Кол за рамото, надникна зад ъгъла и се огледа. Оказа се, че стоят на къса павирана пътека, която водеше до затворената порта. Дървената греда, служеща за резе, беше подпряна на стената, което означаваше, че момичето казваше истината — селяните бяха затворили портата отвън, за да ги притиснат.

— Пазете си гърбовете и ме чакайте тук — каза момичето, свали ръкавиците, пое дълбоко въздух и се затича към стената.

Челюстта на Кол увисна, когато видя как краката й се плъзнаха по стената и тя отскочи нагоре, докосвайки леко дървените греди, после пак се оттласна с крака и полетя нагоре.

— Небеса, ето това се казва чудо! — плесна с ръце Тръг и погледна през рамо — Онези идват. Молете се момичето да отвори проклетата порта бързо.

— Сестра ми може всичко — чуха те гласа на момчето, което скочи на земята от покрива на сградата вдясно от Кол, претърколи се напред и се изправи на крака, сякаш скачането от покриви не беше по-трудно от ходенето по улицата.

Портата се отвори и очите на момичето срещнаха тези на Кол.

— По-бързо — подкани ги то.

Нямаше нужда да повтаря. Елдрианците се спуснаха към отворената порта, следвани от брата на момичето. Тя затвори след тях и залости портата. След миг вече ги водеше навътре в гората и вековната тишина на дърветата постепенно погълна крясъците на селяните.

Щом тя спря и се обърна, Кол падна на коляно и докосна челото си в елдриански жест да засвидетелства преданост.

— Защо ми се кланяш? — отстъпи назад момичето и хвърли към брат си неразбираем за Кол поглед. — Човек не се кланя на друг, освен ако не стои пред кралска особа.

В думите й имаше тревога, неразбираема за Кол. Той вдигна бавно глава.

— Аз не… не става дума за кралски особи. Ти ни спаси живота. Ние сме твои длъжници.

Момичето отново се спогледа с брат си. Той вдигна ръка в отличителен жест и каза:

— Приемаме със смирение вашата преданост в името на… Ох! — изписка, преди да довърши, защото момичето го удари с юмрук по рамото. Той се намръщи и разтри удареното място. — Просто исках…

— Да кажеш нещо ненужно — каза тя и му хвърли поглед, който явно означаваше нещо за момчето, защото то сведе поглед и ритна чакъл с върха на ботуша си.

Момичето се обърна към Кол.

— Не ни дължите нищо. Но трябва веднага да си тръгнете.

— Това беше грубо — засегна се Джин.

— Мълчи, Джин. Имай уважение към човек, който прескача стени — сряза я Тръг.

— Може ли да разбера кои сте вие? — попита Кол.

— Никои — погледна го изплашено момичето. Бялата кожа на едната му буза беше изцапана и дългите й тъмни къдрици се бяха оплели от тичането през селото, но въпреки това беше толкова красиво, че той не можеше да откъсне поглед.

Усмихна се, за да покаже, че не е искал да ги обиди, и се изправи.

— Трябва да внимаваше — каза момичето. — Хората тук гладуват, но продължават да дължат данъци на хазната. А няма с какво да ги платят. Ако не намерят отнякъде пари и храна — или умират от глад, или попадат в една от тъмниците на Ирина. Последният дошъл по нашите земи елдрианец плати в скъпоценни камъни петдесет пъти повече от цената на хляба ни. Щастливците, които спечелиха камъните, успяха да избягат със семействата си от Рейвънспайър. Да влезеш в бедно село с вид на богата елдрианска кралска особа е доста рисковано.

Тръг се прокашля и направи крачка напред.

— Имаме вид на елдриански кралски особи, защото той — посочи към Кол, който изведнъж пребледня, сякаш яката го стягаше — е кралска особа. Представям ви крал Колванисмир Арсеневжнек, син на Рагваниснар III, притежател на небесния скиптър и върховен управник на Елдър.