С. Дж. Редуайн
Кралицата в сянка (30)

Двайсет и осма глава

Лорелай и Кол вече достигаха другия край на моста, когато Саша се спусна от небето и кацна на рамото й. Черните й очи се втренчиха в Кол и тя изтрака с човка към него.

Всичко е спокойно, нали?, попита я Лорелай. От другата страна никой не се опитва да се качи на моста?

Чисто, отвърна Саша и нежно отърка глава в косата на Лорелай.

Продължавай да наблюдаваш онази страна. Аз трябва да свърша още нещо, преди да разруша моста.

Саша се вдигна отново във въздуха, а Лорелай, Гейбрил и Кол минаха покрай статуите от южната страна на моста.

— Трябва да докосна водата — каза принцесата и стъпи на стръмния бряг към буйната река.

— Слез с нея, синко — махна с ръка Гейбрил към Кол. — Ако сърцето на водата не й се даде доброволно, тя ще се изтощи дотолкова, че някой трябва да я държи да не падне в нея.

Този път не извади меча. Знаеш ли, започват да се привързвам към него, каза закачливо Кол, но в мислите му нямаше шега. Тревожеше се, че магията няма да проработи или ще стигне до Елдър прекалено късно; че голямата му саможертва можеше да се окаже напразна.

Лорелай не намери думи да го успокои, просто се наведе и потопи ръце в ледената вода. Студът смрази тялото й. Бързият поток повлече тънките й пръсти, магията потече във вените й и се събра в дланите й.

Сърцето на реката веднага се устреми към нейното. Силата му беше безмилостна, търпението — безгранично. Кол сложи ръце на кръста й и заби пети в брега, когато тя се наведе и прошепна плана си на водата. Помоли сърцето й да види, че намеренията й са добри; че не иска да я покори, за да нанесе още разрушения в Рейвънспайър, а да спаси земята си.

Сърцето на реката се сля с магията й с такъв устрем, че стана невъзможно човек да ги различи. Лорелай отметна главата си назад и остави магията да заискри по дланите й.

— Твор’града — звънна гласът й с нараснала сила. Бузите й се издуха, сякаш бе погълнала огън. — Иди в Елдър и се издигни чак до небето. Сътвори невъзможна за преодоляване бариера между Елдър и черната магия, която освободи великаните човекоядци от затвора им.

Водата се завихри, започна да клокочи и да се надига, реката се отклони от пътя си и потече към Лорелай, оформи плътна стена под дланите й и започна да расте. Мостът отгоре й потрепери.

Тя стана и водата се надигна с нея, прехвърли ръцете й и се извиси над главата й. Реката закипя и се издигна към небето в плътна водна стена, искряща от проблясващите в нея огнени нишки на магията.

— Твор’града — повтори Лорелай и нишките на магията се спуснаха една към друга, заплетоха се и се хвърлиха на юг като рибарска мрежа от сияеща бяла светлина. Кол свали едната си ръка от кръста й, наведе се и докосна водата. Пръстите му се намокриха, от тях излязоха искри и той побърза да ги отдръпне.

— Иди в Елдър и не позволявай на великаните да прекосят брега ти — каза Лорелай, размаха ръце на изток и водата се спусна натам с рев, отчупвайки парченца от крайбрежните скали и запращайки ги в дълбините си.

Лорелай задържа ръцете си във водата още малко. Реката потече през Фолкрейн и нахлу в Елдър. Оттам се спусна през кралството на Кол и стигна чак до море Крусас от другата му страна.

Тя благодари на сърцето на водата, бавно вдигна ръце и ги мушна под пуловера си, за да ги стопли. Водната стена от страната на Рейвънспайър спадна с гръмовен звук.

Готово. Докато съм жива, нищо не може да премине пред нея. Ако великаните я атакуват с магия, моята мощ ще й се опълчи. Знам, че не е идеалното решение, но…

Той я прегърна и я притисна до гърдите си. Дишаше тежко, на пресекулки, но радостта и облекчението се предадоха и на нея.

Елдър е спасен. Бриг е спасена. Той сви треперещите си пръсти в юмруци и ги скри под пуловера й. Не мога да ти опиша колко много означава това за мен.

Вече знам. Тя сложи глава на топлите му гърди, защото й се стори, че има нужда от това и защото в стомаха си усети друга топлина — странна и вълнуваща, която засия със своя собствена вълшебна светлина.

Мислите на Кол заваляха като порой и тя не успя да улови нищо повече от няколко объркани образа. За да му даде пространство да се осъзнае, тя се съсредоточи върху други неща.

Като например силата на ударите на сърцето му в ухото й. Или топлия му дъх, когато доближи лице до извивката на врата й и запрати зародилата се в стомаха й вълшебна топлина право в гърдите й.

— Скрий се, Лорелай! — Заповедта дойде от Гейбрил и беше толкова безкомпромисна, че тя й се подчини веднага.

Сграбчи рамото на Кол, повлече го надолу и двамата се затъркаляха, отдалечавайки се от реката. Един огромен каменен крак се стовари върху брега, на мястото, където двамата стояха преди миг. Лорелай вдигна глава и видя една от статуите да оживява, слепите очи на краля се насочиха към тях и той вдигна меча над главата си.

Ирина отвръщаше на магията.

Кол я прегърна и отново се претърколи, за да избегне удара на каменния меч. Той се заби в земята до тях.

Иди при Гейбрил. Пази го. Той не може да тича, каза му тя и усети драконовото му сърце да подскача, когато статуята на кралицата скочи от моста и разби речните камъни под краката си, завъртя се към тях и запрати скиптъра към главите им.

Те се снишиха и скиптърът се удари в брега зад тях.

Аз ще се заема с Ирина. Ти иди при Гейбрил. Бягай!

Кол изкачи брега и отиде при Гейбрил, а Лорелай грабна скипъра с голи ръце. Бялата светлина на магията проблесна в дланите й.

Сърцето на статуята беше твърдо, неподатливо и изцяло под контрола на Ирина. Лорелай усети магията й да се бори с нейната.

Кралят вдигна меча си, а ръката на кралицата се сви в юмрук. Лорелай захвърли скиптъра и избяга, като скачаше по падналите камъни и едва докосваше калната вода покрай брега. Хвана се за един възлест корен на дърво, подал се от сушата над нея, и се изкатери към туфите с умираща трева на върха. Статуите тръгнаха след нея, а тежките им стъпки разтърсиха земята.

Гейбрил е в безопасност. Всички статуи преследват теб, включително и тези на север. Махни се от моста, Лорелай!

Тя се съсредоточи върху целта си, която гореше в нея като пожар.

Тук съм, за да разруша този мост и ще го направя. Тя няма да ме спре.

Лорелай изкачи брега и се затича към моста. Осемте статуи от южната страна на реката се спуснаха след нея, оръжията им се вдигнаха във въздуха. Сега всичко зависеше от нея, от нейните умения и инстинкти.

Тя прескочи един стоварил се върху земята пред нея юмрук и се изплъзна от падащ към главата й меч. Отскочи назад, размина се с нащърбеното острие на ножа на една кралица с нежна, замръзнала на устните й усмивка и за малко не попадна под удара на короната на друга кралица, следваща първата по петите.

Събират се от двете ти страни. Не можеш да им избягаш, извика Кол. Паниката и отчаяното желание да приеме драконов облик разбъркаха мислите му. Използвай магията си и изчезни оттам. Или… О, небеса, ти вече използва силата си върху реката. Дръж се, идвам!

Стой настрана. Тя се хвърли между краката на един крал с къса брада и заоблени бузи, направи салто и се приземи на моста. Само бъди готов да ми помогнеш, ако се наложи.

Нямаше време да подчинява сърцата на статуите. Докато преодолееше съпротивата на една от тях, останалите седем щяха да я разкъсат. Тя тичаше към средата на моста и се мъчеше да измисли друг план.

Той изпъшка и се огъна под тежестта на статуите, които се затичаха към нея от двата му края. Принцесата се засили още повече и трескаво затърси други варианти.

Големи каменни статуи.

Дървен мост със сърца на бог знае колко дървета в себе си.

Река, която вече й се бе подчинила.

Кол.

Наближавайки средата на моста, в главата й се заформи идея, достатъчно налудничава, за да смае Лео поне в продължение на месец. Тя падна на колене и опря длани върху дървото под себе си. Мостът скърцаше и се тресеше заплашително при всяка крачка на статуите.

— Моля те, спаси ме от онази, която измъчва сърцето на Рейвънспайър — прошепна тя. Силата хукна към ръцете й, тя я усети и извика с всички сили. — Каз’жа. Чуй повелята ми и й се подчини.

Сърцата на използваните за конструкцията дървета се спуснаха към магията й. Две статуи на крале се затичаха напред, краката им се приземиха тежко върху дървото и то изстена в протест. В същия момент под Лорелай се образува голяма пукнатина.

— Спаси ме — каза тя в мига, когато кралете вдигнаха мечовете си и замахнаха към нея.

Лорелай!, извика Кол, обзет от страх. Тя приклекна и се гмурна в бързодвижещата се отдолу река.

Неочаквано от напречната греда израсна един клон и се уви около кръста й, за да я задържа над водата.

Тя се хвана за него с искрящи от магията ръце и преля силата си в моста.

— Каз’жа. Освободи се от товара си.

Една кралица проби с юмрук моста и протегна каменната си река без пръсти към клона, който държеше Лорелай.

— Сега! — извика принцесата и мостът потрепери, поваляйки един крал на колене.

Колоните отдолу се разцепиха с трясък. Напречните греди се разместиха. Започналата от средата пукнатина раздели цялата структура на две и мостът се разкъса с тътен. Трески и счупени дъски хвръкнаха във въздуха, завъртяха се и поеха към реката. Двете половини на моста се изкривиха, колоните се разпаднаха и след миг всичко потъна във водата, завличайки каменните статуи със себе си.

Лорелай пое въздух. Клонът, който я държеше, я свали надолу и тя скочи в реката, заобиколена от отломките. Водата я понесе, но около нея имаше прекалено много дървета и камъни, за да я отнесе надалеч.

Внимавай, Лорелай!, извика Кол и й изпрати образа на падащите над главата й гигантски статуи. Ще те премажат!

Сърцето на реката беше под дланта й в очакване на нейните заповеди.

Спаси те, помоли го Лорелай, макар да не можеше да отвори уста и да изкаже молбата си на глас. Надяваше се, че не е нужно да говори, за да бъде разбрана.

Над нея се спусна някаква сянка. Нещо тежко се стовари върху й, повлече я надолу и я прикова към дъното на речното корито. Мислите на Кол отново се превърнаха във вихър от отчаяние и паника.

Гърдите на Лорелай я боляха от липсата на въздух. Една от статуите я бе затиснала. Тя напрегна мускули и опря ръце в нея. Магията излезе от дланта й и удари водата като с камшик.

Реката тръгна към ръката й.

Моля те — повтори тя. Взорът й се замъгли от танцуващи светлини. Моля те, спаси те!

Сърцето на реката се сля с магията й и се превърна в панделка от ярка светлина, премина през статуята и камъкът експлодира, разпадна се на малки парчета, отломките се затъркаляха около Лорелай, преди течението да ги подгони на юг. Светещата панделка се уви около кръста на принцесата, повдигна я и я извади на повърхността. Тя жадно пое въздух и остави сърцето на реката да я избута нежно до брега. Първото, което видя, беше Кол, нагазил до кръста във водата. Гейбрил беше няколко крачки зад него.

Кол стигна пръв до нея, хвана ръката й и я издърпа на брега. В следващия миг вече беше в прегръдките на Гейбрил и брадичката му покриваше главата й.

— Току-що съкрати живота ми с десет години — каза тихо той.

Ти успя, каза развълнувано Кол, изкачи брега и им подаде ръка, за да ги издърпа нагоре. Това беше най-невероятната и страшна картина, която някога съм виждал.

Тя остана при Гейбрил още миг, после отстъпи назад.

— Трябва да се махаме, преди Ирина да изпрати нещо друго срещу нас.

— Посоката все още ли е към кръстопътя? — попита Гейбрил.

Кръстопътят ли? Кой кръстопът?

Където главният път, водещ от изток на запад, се пресича с онзи от север на юг. Те са много важни. За да стигне столицата, останалата част от армията на Ирина ще трябва да мине по тях. Смятам да ги разруша и мога да се закълна, че Ирина ще се опита да ме спре.

Усмивката на Кол се разшири и грейна така, че прогори гърдите на Лорелай.

Залагам живота си, че ще загуби.

Аз също залагам своя, че това ще се случи.