С. Дж. Редуайн
Кралицата в сянка (17)

Петнайсета глава

Кол стоеше на балкона на стаята си в Рейвънспайър и се взираше в среднощното небе. Какво ли правеше Бриг без него? Колко земя бе изгубила армията му, докато той отсъстваше? Съветът не бе изпратил отговор на съобщението му и той си наложи да вярва, че великаните все още не бяха влезли в столицата. С цялото си сърце се надяваше положението скоро да се промени. Хората му имаха нужда от помощ, но идеята му да получи такава от Ирина май вървеше към провал.

Кол не можеше да изпълни своята част от уговорката без конкретна миризма за диря, която да следва. Пътуването до Норденберг беше колкото ужасяващо, толкова и безполезно. Едно беше да знае, че се е заел с изключително силна мардушка съвсем друго да види силата й в действие и това наистина го изплаши.

Но цялата тази енергия бе пропиляна напразно. Принцесата не се хвана в капана на кралицата, а Кол не получи миризма, която да следва. След магията Ирина припадна. Всички се върнаха в двореца, а него изолираха в крилото за гости. Ето че минаха два дни и никой не му казваше дали и кога Ирина щеше да се почувства достатъчно добре, за да се види с него. Всъщност, съдейки по унилия вид на прислугата и пажовете, които се грижеха за елдрианците, изглежда, никой в двореца не вярваше, че тя ще се оправи.

Което означаваше, че с Елдър бе свършено.

Той закрачи по каменния балкон. Очите му затърсиха познатите небесни съзвездия. Дали и сестра му крачеше нощем из балкона с отправен към звездите взор, докато се тревожеше за него?

Дали неговите поданици си мислеха със страх, че новият им крал ги е изоставил в тези тежки времена?

И най-важното, щеше ли да измисли план за спасяването на Елдър без помощта на Ирина, преди великаните да разрушат и малкото останало от кралството му?

Камбаните на катедралата отбелязаха часа с дванайсет удара. Дванайсет напомняния, че времето на Кол изтичаше. Времето на Елдър изтичаше.

Можеше да отиде в Моркант и да помоли крал Милек за помощ. Въпреки казаното от Ирина, че законът забранява на мардушките да използват магията си, той не се съмняваше, че ако назове достатъчно изкушаваща за крал Милек цена, той щеше да намери способна да помогне магьосница. Беше сигурен също, че нямаше да се налага да му напомня, че драконите могат да надушат златна жила или мина за скъпоценни камъни дори и на километър в земята. Вероятно щеше да се прости със свободата си и да стане роб на краля, да търси злато из планините на Моркант до края на живота си, но дори това беше по-добре, отколкото да остави Елдър на чудовищата.

Ала той знаеше, че приятелите му никога нямаше да му разрешат да направи такова нещо. Трябваше да приеме тайно драконовия си облик и да напусне двореца, без да ги уведоми за плана си.

Мисълта, че ще тръгне за Моркант, без да вземе довиждане с Джин и Тръг или с Бриг, го натъжи, но той нямаше друг избор. Нямаше сили да спори с тях, особено когато знаеше, че нито един техен довод не би могъл да го разубеди. Елдър беше негова отговорност. Той бе дал клетва пред кладата на баща си и не би си позволил да го разочарова за пореден път. Нямаше да наруши обещанието си.

Знаеше, че приятелите му щяха да приемат драконов облик и да го последват до Моркант без колебание, беше сигурен в това, но не искаше да рискува живота им. Услугите на един-единствен дракон бяха достатъчни да накарат крал Милек да му намери изкусна мардушка. Не беше нужно да знае, че може да избира от три дракона.

Кол спря, подпря се на железния парапет и се загледа в нощта. Студеният вятър гонеше мъртвите листа из кралските земи. Да лети сам до Моркант беше трудна задача, но един истински крал нямаше да се поколебае.

Той взе решение. Разкопча ризата пъргаво, свали я и я пусна да падне на балкона. Трябваше да остави знак на приятелите си, за да знаят, че се е преобразил и е отлетял по свое желание и никой в Рейвънспайър не го е наранил. Докато осъзнаят какво е направил и го проследят до Моркант по миризмата, той вече щеше да се е договорил с крал Милек и всичко щеше да е приключило.

Кол стъпи на ръба на перилата и посегна към колана си.

— Накъде си тръгнал? — разнесе се гласът на Джин от балкона вдясно от него.

Той подскочи и се обърна натам. Тя излезе от сенките до вратата на съседната стая.

— Решил си да приемеш дракона и да се уговориш без нас? — попита Тръг от балкона от другата му страна. Той също излезе от сенките на звездната светлина, скръсти месестите си ръце пред гърдите си и впи очи в краля.

— Какво правите по това време навън? — попита небрежно Кол, сякаш фактът, че се съблича на лунна светлина не беше от значение, но израженията по лицата на приятелите му ясно показваха, че те са на друго мнение.

— Какво според теб правим? Защитаваме те, естествено — ядоса се Тръг.

— Защитавате ме? Никога не съм ви давал такива нареждания — възрази Кол, но беше ясно, че набързо скроеният му план пропада.

— Значи е добре, че не сме ти искали разрешение — пристъпи към него Тръг.

— Ти си наш крал — каза Джин, свали ризата си с едно движение и остана по тънка долна риза — и наш приятел. Наистина ли си мислеше, че ще те изпуснем от поглед дори и за миг?

В гърлото на Кол заседна буца, когато и Тръг свали дрехите си, готов да приеме другия си облик. Те не се опитаха да го разубедят. Дори не попитаха за причината. Бяха готови да рискуват живота си, да го следват където и да отидеше.

— Не можете да дойдете с мен — каза с разтърсващ глас.

— Само да се осмелиш да ни спреш — каза Тръг, докато събуваше панталоните си.

— Вие не разбирате — Кол повиши тон. Нямам време да чакам Ирина да се възстанови… ако изобщо се възстанови. Елдър има нужда от помощ сега. Отивам в Моркант да предложа услугите си на краля в замяна на мардушка способна да се справи с великаните. Ако дойдете…

— Кога тръгваме? — попита Джин и панталоните й отидоха при ризата.

— Казах, ако дойдете, нали? Крал Милек ще се опита да пороби вас вместо мен, а аз не бих позволил това. Не искам такава жертва от ваша страна, защото е мое задължение да защитавам Елдър. Нямам намерение да продавам хората си. Чухте ли ме? — Треперещите му ръце стиснаха здраво парапета. — Не искам да изгубя нито един човек повече. Тази саможертва е моя и само моя.

— Ние също не искаме да те изгубим, Кол — блеснаха очите на Джин. — Ти мислиш, че трябва да си силен заради Елдър и си прав. Но ние също сме прави. Както и всеки елдрианец, заплашен от инвазията на великаните. Отговорността да спасиш Елдър е твоя, но нашата е да пазим теб.

Гърлото на Кол се стегна, очите му се напълниха със сълзи, и той не опита да ги скрие.

— Няма нужда някой да ме пази.

— Не ставай идиот — прекъсна го грубо Тръг. — Елдър има нужда от крал и то жив. Ти си този крал, въпреки че си умираш да вършиш глупости, като да отлетиш сам до Моркант и да се предложиш на краля, защото отказваш да помолиш приятелите си за помощ.

Благодарността и страхът опариха гърдите на Кол. Той удари с юмрук по парапета и извика:

— Да ви помоля за помощ означава да ви обрека на робство до края на живота ви!

Тръг се премести така, че между тях остана само тясното пространство между двата балкона.

— Не ти, грознико, аз сам се обричам на робство в Моркант, защото Елдър се нуждае от мардушка и от крал. Сега, или се преобразявай, или се връщай в стаята си, за да спра да се тревожа за теб.

Между тримата се възцари напрегната тишина. Кол се опита да преглътне буцата в гърлото си и да намери думи в подкрепа на чувствата и мислите си, но дори и такива да съществуваха, той не достигна до тях. Останал по долно облекло и все още със скръстени на гърдите ръце, Тръг вдигна вежди в очакване на решението на своя крал.

Преди Кол да избере дали да продължи с плана си и да отиде при крал Милек, жертвайки живота на приятелите си, или да изчака още един ден Ирина да оздравее, някой потропа на вратата му.

Джин незабавно изчезна в стаята си, вероятно за да провери какво става пред вратата на Кол. Тръг се засили, прескочи разстоянието между двата балкона и се озова до Кол.

— Аз ще отворя — каза той на краля.

— Мисля, че аз трябва да отворя собствената си врата — ядоса се Кол и, твърдо решен да си спести унижението да се сбута с Тръг на балконската врата, избърза и влезе прав в стаята с готов аргумент в своя подкрепа. — А и ти си без панталони.

— Не ми трябваш панталони, за да се справя с нахалника, решил да безпокои краля ми в този късен час — заяви Тръг, прекоси стаята с две крачки и отвори вратата.

На прага стоеше Виктор. Беше с мокра коса, сякаш току-що излизаше от банята. Облеклото му обаче беше безупречно. Той хвърли поглед към голия Тръг, после вдигна демонстративно поглед над рамото му.

— Кралица Ирина се възстанови от неразположението си и моли за аудиенция с крал Колванисмир — каза той с премерен тон, без да показва ни най-малка емоция, че стои пред полугол елдриански воин.

След няколко минути Кол и приятелите му се покланяха на кралицата в подходящо за случая облекло. Тя се бе излегнала върху бял диван в уютните си покои. В скута й бе метнато някога бяло палто, сега прокъсано и захабено. Навита на кълбо, зловещата змия лежеше до господарката си.

— Радвам се да видя, че сте се възстановили — каза Кол, макар „радвам се“ да беше казано с преструвка. Елдър все още имаше шанс да се спаси, без Кол да се продава на крал Милек.

Кралицата вдигна палтото и Виктор забърза към нея, пое го и го подаде на Кол. Миризмата му се стори позната.

— На кого е било? — попита той.

— Намерихме го на покрива на Норденберг, след като мерзавците успяха да избягат от магията ми — каза със зла усмивка Ирина.

— И с какво ще ни помогне това?

— Избягалото момиче е нашата принцеса. Току-що видях тялото на момчето, което хванахме. То е нейният брат. Магията ми я откри във Фолкрейн. Ето че вече разполагаме с миризмата й.

Кол се загледа в палтото с разтуптяно сърце. Бавно вдигна глава, погледна кралицата в очите и каза:

— Нашата клетва все още е в сила. Ще ти доведа принцесата, а ти ще затвориш великаните човекоядци обратно във Вале де Луме.

Усмивката на Ирина изчезна.

— Не държа да ми доведеш принцесата… жива, ловецо.

Кол настръхна, пронизан от внезапен студ.

— Не разбирам. Ние се заклехме…

— Заклехме се, че щом свършиш възложената ти задача, ще използвам магията си, за да отърва Елдър от чудовищата. Думите на клетвата трябва да се спазват точно, иначе кръвта ти ще се превърне в отрова и ще умреш.

— Договорихме се да доведа принцесата в двореца. — Ирина го прониза с поглед и Кол използва цялата си воля, за да не отмести своя.

Тя се наведе към него и каза през зъби:

— Договорихме се да направиш каквото поискам от теб. И аз искам да ми донесеш сърцето на принцесата.

Дъхът на Кол секна и той сви юмруци под пелерината си. Драконовото сърце в гърдите му полудя.

— Аз… не мога… не наранявам хора.

Гласът на Ирина сякаш го посече.

— Ще нараниш този човек или губиш своя живот, както и този на всички елдрианци. Изборът е твой.

Избор всъщност не съществуваше. Кралството на Кол едва удържаше стихията на онези чудовища. Хората му умираха. Може би великаните вече бяха стигнали до столицата. Ако откажеше, ако нарушеше клетвата си, щеше да умре, а Елдър — да загине.

Кол се обърна, излезе от помещението и тръгна да ловува.