С. Дж. Редуайн
Кралицата в сянка (20)

Осемнайсета глава

Лорелай закрачи замислено по поляната. Соколът остана на рамото й, но накъдето и да трогнеше господарката му, той не откъсваше поглед от краля на Елдър. Тръпки побиха Кол, той се извърна и попита:

— Какъв е планът?

— Ще измамим Ирина — каза Лорелай, без да го поглежда.

— Това е сигурна смърт — повиши глас Джин. — Поне за Кол. Никой не може да измами мардушка…

— Освен друга мардушка — довърши принцесата, успокоявайки Джин.

Соколът улови погледа на Кол и изтрака с клюн към него, без да оставя място за съмнение относно намеренията си. Кол не му обърна внимание, но не можа да стори свилото и с хаоса, в който се намираше. Макар и с неохота, той бе дал дума да изпълни клетвата си, защото тогава мислеше, че Ирина е единственото спасение за Елдър. Сега обаче си даде сметка, че съвестта няма да му позволи да убие момичето, което бе спасило живота му. Но как да бъде сигурен, че то ще успее да надхитри кралицата? Оценяваше желанието й да го отърве от опасността за втори път — сърцето му болезнено се свиваше при мисълта, че може да умре толкова млад, но трябваше да изтръгне от принцесата обещание, че ще му помогне да прогони великаните. Нямаше какво да й предложи в замяна, но видя гнева в очите й, когато разбра за присъствието му в Норденберг и че бе загинал брат й. Видя искрите на силата в дланите й, когато мислеше да го нападне. Видя също как гневът потъва в очите й, когато реши да му позволи да й обясни.

Страшният мъж с меча, който следеше всяко негово движение в синхрон с птицата, беше прав. Лорелай беше опасна, но удържаше силата си, защото беше справедлива. И добра. Искаше да постъпи правилно, каквото и да й струваше това.

Той трябваше да я убеди, че справедливостта изисква тя да помогне на Елдър.

— Как мислиш да я надхитриш? — попита старецът, без да свали меча си.

— И какво ще стане с Кол, ако се провалиш? — намеси се Джин.

Принцесата вдигна гордо глава.

— Ако измамата се провали, той ще плати с живота си. Цената е същата, каквато той иска от мен.

— Той не заслужава да умре — каза Тръг.

— Аз също. Нито брат ми — отвърна рязко Лорелай с тон, нетърпящ противоречие. — Но Ирина не се интересува от това. Интересува я само властта. А с кръвната клетва тя притежава Кол.

Лорелай погледна към мъжа с меча.

— Първо трябва да изпитам теорията си, за да съм сигурна, че планът ми ще проработи. Гейбрил, ще имам нужда от помощта ти.

Старецът кимна и закуцука между прекършените от Кол дървета, станали жертва на силата и тежестта му, докато преследваше принцесата през гората. Когато мина покрай краля, каза тихо:

— Не се заблуждавай от болния ми крак, синко. Ако нараниш Лорелай, аз ще се превърна в най-лошия ти кошмар.

— Разбирам готовността ти да сториш всичко необходимо, за да защитиш обичните ти хора — каза с уважение Кол, но пропусна да добави, че именно тази готовност бе довела и него тук, нито пък възрази на подозренията му. Самият той не знаеше докъде би стигнал в името на своя народ.

Възрастният мъж кимна и го изучи с поглед, но кралят не успя да разгадае изражението му.

— Да започваме, Гейбрил — нареди принцесата.

Гейбрил продължи, докато не стигна до нея. Соколът разпери криле и литна към небето.

— Къде отива Саша? — попита Гейбрил.

— На лов — отвърна Лорелай и се обърна към Кол. Джин и Тръг веднага застанаха от двете му страни, кръстосаха ръце пред гърдите си и я загледаха с мрачни решителни лица. — Мардушката прилага магията си, като призовава сърцето на човека, животното или предмета, който докосва. Тя усеща всяко сърце по различен начин. Най-добре мога да ви го опиша, като кажа, че усещам дали сърцето е човешко, животинско или на вещ. Искам да проверя дали мога да излъжа магията си да повярва, че нечие сърце е на Гейбрил.

— Чие сърце мислиш да използваш? — попита Кол. Изплашен, че принцесата може да реши да експериментира с неговото, той прецени бързо разстоянието помежду им. Заключи, че е достатъчно далече от нея, за да се превърне в дракон, преди магията й да го погне.

— На животно — отвърна принцесата.

Саша се върна. В човката си носеше полумъртъв заек. Прелетя покрай елдрианците и случайно или не удари Тръг по главата с тялото на заека.

— Глупава птица — измърмори той, като едната ръка прекара през косата си, а с другата се опита да се предпази от нова атака.

— Моята птица може да достигне до артерията на врата ти по-бързо, отколкото ти ще извадиш оръжието си. И без това не те харесва особено. Ако бях на твое място, щях да направя всичко възможно да не я дразня допълнително — отбеляза Лорелай.

— Мислех, че се подчинява на твоите заповеди — каза Тръг.

— Добре е и мен да не дразниш — каза тя, коленичи и протегна ръка напред. Саша положи заека върху дланта й.

— Държа да те уведомя, че съм воин-дракон, дипломирах се с медал и… — О, небеса, това е ужасно! — извика Тръг, когато Саша отвори гръдния кош на заека с един удар на клюна си. С втори освободи сърцето, после вдигна глава и се загледа в елдрианците. От клюна й капеше кръв. — Сега разбирам — измърмори той.

Принцесата протегна ръка и Саша остави сърцето на заека в нея.

— Познаваш ли, че сърцето е заешко? — попита Кол и пристъпи напред въпреки предупредителния й поглед. В този момент се решаваше съдбата и живота му — неговия и на кралството му. Трябваше да види с очите си магията.

От дланта й изригна прекрасна бяла светлина и обгради сърцето.

— Усещам, че е заешко.

— Трябваше да се досетя — измърмори Джин.

Принцесата се вгледа в кървящото сърце.

— Не… искам да кажа, че духът на сърцето е много… заешки. Стрелкащи се мисли, тревожност, бързина. Няма как да мине за човешко, дори и да го наподобяваше на размер. — Тя вдигна поглед към Гейбрил. — Моля те, срежи ръката си и сложи малко кръв върху него, за да видя как ще се промени същността му.

Кол се приближи с още една крачка.

— Нека аз да го направя. Нали умуваме над моя проблем? Няма защо той да се наранява.

Принцесата вдигна очи към неговите и презрението в погледа й му се стори по-лошо и от разочарованието, което се бе случвало да зърва в очите на баща си. С него винаги можеше да си намери извинение — че не го разбират или че действията на байца му са провокирали поведението му.

Тук обаче оправданието, че спасява Елдър, не променяше факта, че за малко не бе убил момичето, което го бе спасило в Транке.

— Магията ми вече е докосвала сърцето на Гейбрил. Знам какво е усещането — каза остро тя и всяка нейна дума сечеше като с нож. — Нямам интерес към твоето, дори и да го приемем за човешко, а не за драконово, каквото всъщност е.

Очите на Кол останаха приковани в нейните. Не искаше да има нищо общо с неговото сърце, но той държеше тя да види разкаянието за стореното от него; че е бил до Ирина, докато тя е убивала брат й. Искаше тя да види и отчаяното му желание да промени съдбата на своите хора, без да превръща принцесата в изкупителна жертва.

Погледът на Лорелай се смекчи, но точно сега нямаше време за излишни разговори. Гейбрил беше готов и чакаше нарежданията й. Тя се обърна към него и кимна.

Мъжът прокара бързо острието на меча по месестата част на дланта си. Принцесата постави сърцето на близкия камък и той сложи ръката си върху него в очакване кръвта да потече. Когато раната се успокои и кръвта му започна да се съсирва, той протегна другата си ръка и покри цялото сърце с нея.

— Опитай сега.

Тя взе сърцето и го залюля в дланта си. Ослепително бялата светлина прониза дланта й и го обви от всички страни. Принцесата се намръщи.

— Стана ли? — попита Кол.

Бръчките по челото й бавно се отпуснаха и устните й се разтегнаха в широка усмивка. Драконовото сърце на Кол заби толкова силно, че едва не изскочи от гърдите му.

— Стана. Сега вместо заешки мисли, тревога и бързина усещам остър ум, бързи рефлекси и чувство за дълг. — Тя вдигна очи към Гейбрил. — Ако не бях почувствала истинското ти сърце само преди няколко дни, щях да си помисля, че си мъртъв.

— Като изключим очевидния проблем, че това изобщо не прилича на човешко сърце — отбеляза Джин.

— Не, но сърцето на сърната прилича — каза Лорелай и се обърна към Тръг. — Можеш ли да се спуснеш бързо, да хванеш една сърна и да ми я донесеш?

Тръг погледна към Кол и кралят кимна.

— Естествено, че мога. В академията специализирах летене и бойна стратегия. Мога да уловя сърна за нула време. — Той насочи пръста си към Лорелай. — Но гледай, като се върна, да заваря краля си цял и невредим.

— Аз не съм мардушката, от която твоят крал трябва да се страхува — отвърна принцесата.

Тръг се превърна в дракон, а Гейбрил изтри меча си в повехналата трева. Кол направи още една предпазлива стъпка към Лорелай. Изчака малко и когато се увери, че тя няма намерение да го убива, се приближи още малко и каза тихо:

— Благодаря ти.

— Не го правя за теб — отвърна рязко тя. Вятърът повдигна черните й къдрици над раменете и слънцето потопи в злато бялата й кожа. — Правя го, защото ако се провалиш, Ирина ще продължи да ме търси. И защото, изпращайки магията си в Елдър, тя ще се изтощи и това ще ми осигури надмощие.

— Това е справедливо, но…

Тя се изсмя горчиво и зад смеха й той усети чувството, което не напускаше и него самия след смъртта на семейството му.

— Нищо от това не е справедливо. Сега баща ми трябваше да управлява кралството. Лео трябваше да е тук… — гласът й затрепери и тя замлъкна.

— Много съжалявам. Знам колко безполезни са думите, когато човек изгуби всичко.

Тя затвори очи и когато ги отвори отново, в тях имаше повече съчувствие и симпатия.

— Не е справедливо твоите хора да умират заради избор, направен в друго кралство. И не е честно ти да нямаш друг избор, освен да станеш слуга на Ирина само защото е по-добре да изгубиш себе си, отколкото да предадеш народа си.

— Нямам право да те моля или възможност да си върна дълга към теб, но ако измамата не проработи и аз умра…

— Ще изпратя магията си в Елдър и ще изградя стена между великаните и поданиците ти. Щом победя Ирина, ще мога да си позволя да изразходвам енергията си за друго. Тогава ще ги затворя обратно във Вале де Луме. — Тя каза това съвсем скромно, без да осъзнава, че думите й освобождават Кол от бремето, което превиваше раменете му и отнемаше въздуха от дробовете му. — Слушай сега какво ще направим. Ирина ще провери сърцето с дланта си. Не ме е докосвала от девет години, затова съм сигурна, че моята кръв върху сърцето на сърната ще я измами. Но тя има и кристално огледало.

Кол кимна. Нали точно това огледало му бе показало размера на разрушенията в неговото кралство?

— То не може да ме открие, освен ако не докосна с голи ръце нещо, носещо магията й. Когато се разделим, ще сложа ръкавиците си и ще напусна това място. Няма да ги сваля пет дни. Това ще ти даде достатъчно време да отидеш до столицата и да се върнеш. След това ще се срещнем, ако си все още жив.

Той преглътна тежко и попита със спокоен тон:

— А ако не се върна?

— Тогава ще знам, че сме изгубили и ще изпратя магията си в Елдър да спре великаните човекоядци, докато се справя с Ирина.

— Ако използването на магия прави Ирина по-слаба, не влияе ли по същия начин и на теб? — погледна я той.

— Огледай се, Кол — посочи с жест тя загнилите дървета и сухата ронеща се земя. — Ако една мардушка използва сърце, което приема магията й с желание, това не отнема сили нито от сърцето, нито от мардушката. Но ако се наложи да го надвие, за да го подчини на волята си, това отнема неговата енергия и жизнена сила, но изпива и силите на магьосницата. Ирина държи в подчинение земята на Рейвънспайър вече девет години и природата умира. Но тя също плаща висока цена за насилието си над кралството. При мен е различно. Аз съм млада и силна и ще използвам единственото нещо, което все още е живо и могъщо в това кралство — реките.

— Но щом веднъж използваш магията си, Ирина ще знае къде да те намери, нали — Кол осъзна, че Лорелай е решена отново да постъпи правилно, въпреки че се излагаше на огромен риск.

Усмивката й пак го накара да усети чувството, което сърцето му изпита, докато наблюдаваше как великаните избиват хората му. Тогава се почувства безсилен, докато драконовото му сърце биеше като лудо, жадно да усети кръвта им между ноктите си.

— След пет дни Ирина ще разбере къде съм, независимо какво ще стане с теб и с Елдър.

— Къде ще се срещнем? — попита я той. Не добави „ако не умра“, но думите увиснаха неизказани във въздуха между тях.

— По-добре е да не знаеш накъде ще тръгна. Не мога да позволя Ирина да измъкне информацията от теб, преди да съм готова да й се разкрия. Върни се тук и драконът в теб лесно ще ме проследи. В другия си облик си много по-бърз от мен и скоро ще ме настигнеш.

Тръг се барна със сърната и скоро сърцето на животното, покрито с кръвта на Лорелай, беше в ръцете на Кол. Той го прибра в малка торбичка, която мушна в багажа си. Преди да тръгне обратно за двореца, потърси очите на Лорелай и каза тихо:

— Благодаря ти.

— Опитай се да останеш жив — каза тя и сложи ръкавиците си.

Двамата с Гейбрил изчакаха краля на Елдър да се преобрази като дракон и да тръгне за столицата, след което поеха по своя път.