С. Дж. Редуайн
Кралицата в сянка (35)

Трийсет и трета глава

Щом Гейбрил се скри в гората и пое по обратния път за колибата, Кол се обърна към Лорелай и с една крачка се намери до нея. Тя вдигна поглед към него и луната заблестя в черните й очи. Червените й устни се разтвориха и той забрави всичко останало.

Готови ли сме да нарушим основните правила?, наведе се над нея той и изчака, давайки й време да се отдръпне, ако прецени.

Основни правила ли?, попита унесено тя, погледна устните му и сърцето й запрепуска.

Не си ли спомняш? Списъкът, който ми даде, когато реши да не блокираш мислите ми.

Той взе студената й ръка, съсредоточи цялата си мисъл в нея и започна лекичко да разтрива с палец кожата й, заслушан в лудешките удари на сърцето й.

И какво за него?, прокара език по устните си и той я притисна още по-близо до себе си. Искаше тя да жадува за докосването му, както той жадуваше нейното.

Караш ме да нарушавам едно от правилата в него всеки път, когато ме погледнеш така, прошепна той и се замоли небесата да го дарят с търпение тя да реши наистина ли го иска или само го измъчва.

Усмивката затопли устните й, освети лицето и изгря в очите й.

Искаш да ме целунеш, нали?

Да, много искам.

За един кратък миг съзнанието му се изпълни с образите на десетки момичета, които бе целувал, и той тръсна глава.

Не, Лорелай, ти си различни. Това… повдигна той сплетените им ръце — е различно. Вгледай се в мислите ми и ще разбереш истината.

Той я остави да се увери, че нейният образ свети по-ярко от всички останали, докосвани някога от него момичета, да види колко много го вълнува и предизвиква да постъпва идиотски само за да се докаже пред нея.

Идиотски неща като това да запазиш живота ми, макар по този начин да нарушаваш кръвната си клетва с Ирина ли?

Той се засмя. Сега сърцето му жадуваше по-хубави неща от кръв и смърт.

Всъщност не го направих заради теб. Тогава изобщо не те познавах. Просто се опитвах да запазя честта си, без да предавам кралството.

Въпреки това беше геройска постъпка.

Наистина ли мислиш така? Той се наведе по-близо, пое от аромата на планински бор и сняг и му се прииска да я грабне в прегръдките си, да я притисне към себе си и да й покаже колко е различна тя от всяко друго момиче на земята.

Да, изпълни тя с дъха си въздуха между тях. Мислите й показваха с очакване и желание. Той ги прие като разрешение и я целуна.

Устните й бяха по-топли от ръцете. Той ги докосна нежно, без да бърза. Искаше да й даде възможност да се отдръпне.

Няма да се откажа, каза тя, пусна ръцете му, хвана го здраво за ризата и го притегли към себе си.

Той зарови пръсти в косите й и я целуна нежно. Искаше първата им целувка да е съвършена. Обеща си много да внимава, да не насилва нещата, ала изведнъж го заля гореща вълна, която нямаше нищо общо с драконовото му сърце и гърдите му пламнаха, сякаш бе глътнал слънцето. След миг не можеше да диша, без да усеща аромата и, без да чува лекия й стон. Той продължи да я целува и я притисна по-близо до себе си.

Нещо докосна рамото му. В първия момент реши, че е ръката й, но веднага след това нещо тежко се стовари отгоре му. Той политна напред и сграбчи ръката на Лорелай, за да се задържи на крака. Обърна се и видя гората да оживява.

О, небеса. Имаме проблем.

Стотици, покрити с мъх и тъмнеещи листа дървета вървяха към тях бавно, но непреклонно. Корените им бяха изскочили над земята и протягаха разклоненията си напред като пипала. Разнесе се противен скърцащ звук, клоните им се удряха едни в други, дънерите се блъскаха помежду си, но това не ги спираше. Походът им продължи в непрекъснат каданс, който изпълни Кол с ужас и разбунтува драконовото му сърце.

Едно орехово дърво до Лорелай вдигна клони към небето, след което ги стовари върху главата й.

Залегни!, извика Кол, но тя вече беше на земята, претърколи се и се отдалечи от дървото. И от Кол.

Той се спусна след нея в мига, когато един клон падна зад него.

Всеки път едно и също. Не разбира ли, че да държи в подчинение толкова много сърца наведнъж си има своите недостатъци и отслабва сърцето й?, попита Лорелай с лека досада.

Наистина й липсва оригиналност. Но ти предлагам да обсъдим въпроса малко по-късно, когато опасността да ни прегазят ходещи дървета отмине.

Движат се бавно. Можем да им избягаме. Тя отскочи встрани, когато едно яворово дърво се наклони към нея и залюля клоните си заканително.

Но ни обграждат, възрази Кол.

Добре че имаме драконов огън и магия на мардушка. Тя сграбчи ръката му и го дръпна далече от едно тънко криво дърво, което се опитваше да увие клоните си около кръста му. Магията го докосна и се вля в кръвта му.

Те се затичаха, прескачайки корените, които изникваха като гъби от земята, промушваха се под ниските клони и се опитваха да намерят свободен път.

Обградени сме, извика тя и го погледна изплашено. Не бива да ги водиш при Гейбрил и колибата. Тя иска мен.

Но няма да те получи.

Няма.

Един дъб се засили към нея и Кол я дръпна към себе си. Клоните на дървото одраскаха ръцете му. Корените на вековните дървета се изскубваха от земята с ужасен разкъсващ звук, стволовете скърцаха, клоните свистяха във въздуха, дърветата приближаваха все повече към Лорелай и Кол.

Саша, намери път!, нареди Лорелай на птицата си, стисна здраво ръката на Кол и прошепна вълшебните думи.

Огънят веднага преля от неговите вени в нейните и миг по-късно болката я зашемети. Беше ужасна, близка до агонията, като стягащ обръч, който заплаши да спре дъха й. Тя усети неочаквана слабост, коленете й се подгънаха, но преди да се свлече на земята, Кол я хвана през кръста и я измести от пътя на връхлитащия върху нея явор. Клоните обаче ги достигнаха и ги запратиха към едно дърво. Кол се оплете в корените му. Драконовото му сърце заби яростно и той изръмжа към клоните, които докоснаха Лорелай.

Секунда по-късно соколът изпищя отгоре им. Лорелай успя да си поеме въздух и повтори: Саша, път! Намери реката на запад.

Един дъб се приближи и метна дебелия си клон с умиращи листа към Лорелай. Кол се опита да препречи пътя му, но клоните стегнаха гърдите му и го приковаха на място. Лорелай се хвърли към него и клонът удари дървото, за което двамата се държаха.

Саша се появи отново в мига, когато капанът от клони започна да изкарва въздуха от гърдите на Кол.

Намерих път. Време е да се махаме оттук.

Кол оголи зъби, драконовото му сърце запя литании за кръв и смърт и изля огъня си в Лорелай чрез магията й. Тя простена мъчително, но вдигна свободната си ръка и се хвана за клоните, които ги държаха в прегръдката си.

— Каз’лит — извика силно. Огънят излезе от ръката й и се вля в сърцето на дървото.

То потръпна, заскърца, от кората му се вдигна пушек и избухна в сребристи пламъци, обрамчени от златен огън, толкова ярък, че ослепяваше очите.

Да тръгнем към реката. Дърветата не могат да ни последват там, каза тя, но болката от неговия огън я разяждаше и сковаваше краката й. Следвай пътеката, така ми каза Саша. Виждаш ли пътеката, Кол?

Кол видя пътеката в мислите й, беше на югозапад на по-голямо разстояние, отколкото можеше да гарантира, че ще измине, без да ги настигнат, но трябваше да опита. Взе я на ръце и се затича на запад, лавирайки между клоните, които го нападаха като тояги, спираше да си поеме дъх, когато блокираха пътя им или се налагаше тя да изгори някое дърво пред тях.

Останал без въздух, одраскан и насинен от клоните, които не можеше да избегне, Кол вече изнемогваше. В този момент в далечината се дочу ужасяващ рев.

Това е реката, каза тя, едва отваряйки стиснатите си от болка зъби. Надявам се, че можеш да плуваш.

Толкова добре, колкото и да летя. Не се притеснявай. Аз ще те нося.

Не се притеснявам. Тя докосна един клон, готов да ги нападне отстрани, и дървото избухна в пламъци, запука, но бученето на реката заглуши протестите му.

Радвам се, че не се притесняваш. Между другото, това бучи прекалено силно за река.

Защото има водопад. Тя потръпна. Местата, където голите й ръце докосваха кожата му, й се сториха неестествено горещи.

Трябва да се освободиш от огъня, Лорелай. Не и преди да сме сигурни, не сме в безопасност.

Аз отговарят за безопасността ти. Обещавам, че ще се справя.

Той изкачи един стръмен хълм, по който не се виждаше друго, освен жълта трева и умиращи храсти. Армията от дървета зад него забърза ход, коренищата им се извиха като камшици и започнаха да плющят около тях. Кол се хвърли по гръб, Лорелай се сгуши на гърдите му и двамата се спуснаха с търкаляне по неравния склон от другата страна на хълма.

Сега сме далече от дърветата. Моля те, освободи се от огъня! Не ти трябва повече болка.

Тя върна огъня в гърдите му и гърбът му остави гореща следа по пръстта, докато се спускаха надолу. Кол прибра ръце пред гърдите си, удари се в скалите в подножието на хълма и веднага скочи на крака, вдигайки и Лорелай със себе си. Дърветата стигнаха до билото и тръгнаха надолу към тях. Кол надникна над скалите под тях и преглътна тежко. От една огромна скала бликаше вода и се изливаше в реката под тях.

Той се замоли по дъното да няма остри скали, защото единственият им вариант беше да скочат директно във водата. Дърветата зад тях набираха скорост, корените заораваха в земята с тих шумящ звук, изтласкваха стволовете си напред и ги забиваха отново.

Всичко трябва да мине добре, каза тя с отслабнал от напрежението глас. Магията ми ще достигне до сърцето на реката. Надявам се, че ще откликне.

Дори и да не го направи, ти ще си добре. Аз те държа. Той се надяваше небесата да са с него, за да спази обещанието си. Готова ли си?

Тя го погледна в очите.

Готова съм.

Той я хвана за ръката и двамата скочиха.