С. Дж. Редуайн
Кралицата в сянка (19)

Седемнайсета глава

— Залегни! — извика Лорелай, бутна Гейбрил надясно, а самата тя се затича в обратната посока. — Тичай, Гейбрил! Хайде, действай! — прошепна тя, шмугна се между два бора и хукна надолу по хълма. Сърцето й заби в ушите, а страхът стегна гърдите й, когато си представи Гейбрил, погълнат от драконов огън или смачкан между огромните челюсти на чудовището.

В следващия миг във въздуха се разхвърчаха клони, едно дърво се срина на земята, затъркаля се надолу по хълма и спря чак в подножието му, разпадайки се на трески.

Тя погледна бързо назад, хвърли торбата на земята и скочи между други две дървета.

Драконът задмина Гейбрил, който се бореше да се задържи на крака. Лицето му застина в маска на ужас, когато чудовището литна след Лорелай и крилете му прекършиха върховете на дърветата.

— Бягай, Лорелай! — извика Гейбрил.

Тя бягаше, бягаше по-бързо от всякога, но драконът скъсяваше разстоянието между тях като детска игра.

Лорелай профуча над един голям камък, пропълзя под нисък клон и свърна наляво тъкмо навреме, за да избегне друг камък. Едно дърво зад нея избухна в пламъци и я захвърли надолу по склона. Тя се затъркаля и спря чак в подножието на хълма.

Скоро осъзна, че няма как да надбяга дракона. Нямаше да издържи дълго да прескача дървета и да лавира между тях. Чудовището можеше всеки момент да запрати огнена струя към нея и да я изпепели.

Имаше само един начин да се спаси и силата вече пълзеше по ръцете й.

Тя се плъзна надолу до основата на хълма. Пулсът й заби неистово, когато драконът изрева и избълва огън, изгаряйки земята около нея. Пламъкът облиза кожата й. Тя направи кълбо напред, изправи се на крака и се огледа. Навсякъде хвърчаха камъни и надробени от зъбите на дракона изгорели дървени отломки.

Нямаше да му се даде така лесно. Нямаше да завариш, овъглена от домашния любимец на Ирина, която през това време си седеше на топло в двореца и празнуваше унищожаването на последната от рода Диедерих.

Убий огромния гущер. Изяж очите му, разкъсай сърцето му, завибрираха мислите на Саша в главата й, надвикаха ударите на сърцето и изпратиха студена тръпка по гръбнака й. Завърнал се от сутрешния си лов, соколът фиксира врага и се стрелна директно към него.

Не! Лорелай свали ръкавиците си в мига, когато драконът достигна земята и вятърът от крилете му я удари с такава сила, че едва успя да се задържа на крака. Не го нападай! Не се приближавай повече! Той ще те убие!

Аз ще убия първа, беше отговорът на Саша. Тя изкрещя и се спусна към дракона.

Не! извика Лорелай, но Саша не й обърна внимание.

Соколът й щеше да умре и ако не променеше тактиката си, щеше да го последва. Тя погледна дракона право в очите и протегна парещи от магията ръце към него.

Драконът примига, когато Саша се стовари върху главата му и се отърси, сякаш тя беше досадна конска муха. Димът от ноздрите му замъгли погледа на Лорелай, докато тя скъсяваше разстоянието между тях. Драконът отвори уста.

И в този момент я завладя страх. Чувството заплаши да превърне мислите й във вихрушка от паника, но тя вече не мислеше, инстинктите действаха вместо нея. Тя се изви настрани, отскочи, приземи се върху ствола на най-близкото дърво и се отблъсна с крака. Огъна тялото си като дъга и скочи на гърба на дракона, точно зад главата.

Саша се спусна към очите. Излязлата от устата и ноздрите на чудовището гореща вълна затопли люспите под Лорелай. Тя се хвана с голи ръце за шията му и се зачуди за вълшебните думи, които щяха да накарат сърцето му да се отвърне от това на Ирина и да се подчини на нейното.

Драконът разтърси люспестата си грива и Лорелай едва успя да се задържи на гърба му.

Саша изкрещя и отново се спусна към него.

Някакво дърво зад Лорелай се скърши. Тя се обърна и видя още два летящи през дърветата дракона. Единият беше с черни и сребърни люспи, малко по-дребен от онзи под нея, а другият беше огромен, изцяло черен. Размахът на крилото му бе по-голям от селска къща.

Тя отчаяно затърси начин да победи трите чудовища наведнъж, заби нокти в люспите на драконовата шия и устните й оформиха нужните магически думи.

В същия момент осъзна, че не докосва люспи. Беше кожа, която бързо омекваше и се превръщаше в човешка.

Драконът падна на земята и Лорелай тупна след него. Шиповете и крилете му се прибраха, костите на тялото му се свиха с ужасяващ стържещ звук.

Саша се спусна към дракона-човек и го удари отстрани. Сребърният дракон изрева и се устреми към нея, но в този миг едно момче с непослушна червеникава коса стана от земята и вдигна ръка с дланта навън.

Другите дракони се приземиха бавно на повърхността, но яростта в очите им остана.

Саша кацна на един близък клон и впи блестящите си очи в тях, сякаш дебнеше някой от тях да направи грешен ход.

Младежът обърна лице към Лорелай. По себе си нямаше нищо, освен един странен нашийник, изплетен от тръни и кости. Кехлибарените му очи погледнаха в нейните и тя позна краля на Елдър, който бе спасила от тълпата в Транке. Празнината в гърдите й от смъртта на Лео моментално се изпълни с гняв, силата се събра в дланите й и замоли за вълшебните думи, за да проникне в него и да го убие на място.

— Ти!

Тя изплю презрително думата и вдигна треперещите си от гняв ръце към него.

— Ти си принцесата? — стъписа се той.

Всяка частица от съществото на Лорелай затрепери. В ушите й звънна странен звук, който предизвика у нея всякакви желания, но не и да го нарани. Това й се стори нелогично. Тя се спусна към него с горящи очи.

— Трябваше да оставя селяните да те убият. Или да те оставя да се превърнеш в дракон пред хората. Тогава Ирина нямаше да иска да си има работа с теб.

— Когато дадох съгласието си да заловя изгубената принцеса, нямах представа, че това си ти — вдигна той ръце, сякаш думите му щяха да поправят всичко.

— Ти беше с Ирина в Норденберг. — Магията изгаряше пръстите й, заклинанието за наказанието му беше на езика й. — Беше дошъл за нас.

— Не знаех кого трябва да заловя…

— Лео загина в Норденберг — удари го по гърдите с юмрук и силата й го свали на колене. — Брат ми е мъртъв, защото ти помогна на Ирина да го убие.

Черният дракон изпусна гъст дим от ноздрите си, но Кол вдигна ръка и го спря. Очите му не се откъсваха от нейните.

Лорелай се приближи до него.

— О, бъди сигурен, че ще молиш за помощта на приятелчето си. Но то няма да те спаси от мен. Ти вече ми дължиш живота си. Сега ми дължиш още един живот заради Лео, въпреки че не ти, а магията на Ирина го уби. Колко мислиш, че струва животът на брат ми, Кол? Дали е колкото този на крал, станал хрътка на чудовището Ирина, за да убива невинни хора по нейно нареждане?

— Много съжалявам — прошепна той с натежал от разкаяние глас.

Сърцето на Лорелай заби силно, магията изгори вените й в желанието си да го накара наистина да съжали. Да плати за живота на Лео.

Черният дракон зад Кол започна да преобразява драконовия си облик с човешки, но Лорелай не му обърна внимание. Нека да моли за живота на нещастния си крал. Нека да заплашва, че ще я убие, защото посяга на Кол. Не я интересуваше. Ужасната мъка, изпълнила душата й след смъртта на Лео, намери причина да се превърне в гняв и нямаше търпение да се излее върху главата на краля на Елдър. Така щеше да е справедливо. Лео заслужаваше справедливост.

Никой няма да ти даде желаното, Лорелай. Ще трябва да си го вземеш сама. Използвай силата си и го вземи. Вземи го!

Тих като пролетен ветрец, но твърд като стомана, гласът на Ирина изпълни съзнанието й. Тя изви пръсти и впи очи в тези на Кол. Дълбоко заровен под гнева й, под нуждата да накара Кол да плати за смъртта на Лео, един глас й прошепна, че е на път да извърши ужасна грешка. Ако използваше магията си, за да отнеме живота на младежа само защото мъката й го искаше, без да е сигурна, че постъпката й ще е справедлива, как тогава щеше да погледне Ирина в очите и да я накаже за същото нещо?

— Каквото и да кажа, не мога да изкупя смъртта на брат ти — каза искрено Кол. Болката в гласа му беше равна по сила на мъката в душата на Лорелай, — нито да компенсира факта, че се опитах да убия момичето, което спаси живота ми.

— Нищо не може да изкупи смъртта на Лео — каза тя и макар кръвта й все още да кипеше от гняв, тя сви ръце в юмруци и потисна изгарящия огън на магията. — Първата ми грешка беше, че те спасих. Втората — наивната мисъл, че у теб има чест.

— Не съм искал да пренебрегна дълга си към теб. Щом разпознах птицата ти, заложих на човешкото си сърце и приех човешки вид. Не искам да се превръщам в убиец. — Тя долови отчаянието в гласа му. — Не очаквам да ми повярваш след всичко случило се, нямам право да моля за милост…

— Не, нямаш.

— Но аз не моля за мен. Само за Елдър — погледна я в очите той.

Черният дракон приключи с преобразяването и се превърна в огромно яко момче. Тръг, ако Лорелай си спомняше добре името му, се затича на мига към тях.

— Ти си мардушка като Ирина — продължи развълнувано Кол. — Ти можеш да спасиш Елдър. Знам, че имаш добро сърце… иначе нямаше да ни помогнеш в Транке. Моля те, прави каквото искаш с мен, но ми обещай да спасиш моите хора, ако Ирина не спази клетвата си.

— За какво говориш? — намръщи се Лорелай.

— Не го наранявай! — достигна Тръг до тях и се хвърли между нея и краля, разпервайки ръце, за да не й позволи да достигне Кол.

— Той се опита да ме убие — извика Лорелай — и е част от хората, които убиха брат ми.

— Нямаше избор. Ирина промени условието…

— Аз сам мога да обясня, Тръг — сложи Кол ръка на рамото му и се изправи бавно, без да изпуска Лорелай от поглед. — Но ако принцесата няма нищо против, бих искал да облека нещо, преди да продължим с разговора.

Лорелай за пръв път осъзна, че говори с момче, което нямаше нито една дреха върху себе си. Бузите й пламнаха.

— Да, разбира се, облечи се.

Кол се обърна и свали една от трите торби, които все още висяха на гърба на сребърния дракон. Тръг обаче остана на място, с вперен в нея поглед и скръстени на гърдите си ръце, като че ли очакваше тя да се нахвърли на Кол в секундата, в която той потърси дрехите си.

— Сложи си панталони — обърна се към него Лорелай.

— И така съм си добре.

— Но аз не съм — сопна му се тя.

— Тръг, облечи си. Сега имаме нужда от милосърдието на принцесата, не от гнева й — заповяда му Кол, вече облечен и подавайки дрехи на приятеля си. През това време сребърният дракон се преобрази в момиче с къса черна коса и присвити зелени очи.

Лорелай отстъпи крачка назад и потърси Саша с очи. Тя все още стоеше на клона, мислите й бяха поток от смъртни заплахи срещу всеки от елдрианците на поляната. Гейбрил се появи зад момичето и закуцука към тях с изваден меч. Лицето му излъчваше леден покой, което предвещаваше смърт за някого от тримата натрапници.

— Защо да се тревожим? — отбеляза момичето със зелените очи. — Ако стане опасна, винаги можем да се преобразим в дракони.

— Ако стане опасна ли? — извика Гейбрил, най-после достигнал до тях. — Имате ли представа кого нападате? Имате ли и най-малка идея колко опасна може да е тя? Единствената причина да не стовари цялата планина върху нещастните ви глави е клетвата й да бъде справедлива кралица.

Тръг и Джин се наежиха, но Кол сведе глава пред Гейбрил.

— Не се гневете. Ще съм ви благодарен, ако ми дадете възможност да обясня действията си.

Гейбрил изгледа студено Кол.

— Съветвам те да се молиш тя да приеме обяснението ти. Дракони или не, заклевам се, че ще ви убия, задето заплашихте моята принцеса.

— Разбирам… Ох! — извика неочаквано Кол и сложи ръце на главата си, когато Саша се спусна изневиделица и протегна острите си нокти към косата му.

Остави го да говори, Саша. Искат, да чуя какво ще ти каже, каза Лорелай на сокола в мислите си. Саша се оттегли с нежелание и кацна на рамото на принцесата. Черните й очи се впиха в краля.

— Благодаря! — кимна Кол към Лорелай.

— Не ми трябват твоите благодарности. Искам да чуя защо се опита да ме убиеш и защо търсиш помощ за Елдър.

Той се изправи и я погледна в очите.

— Елдър е нападнат от великани човекоядци… каквито никой досега не е виждал. Злата магьосница, завладяла кралството на юг от Елдер, ги освободи от планината, където бяха затворени векове наред, и ги промени. Сега те са огромни, по-големи и от най-едрия ни дракон, и нищо не може да ги спре. Кожата им е неуязвима за нашия огън, за мечовете и копията ни. Армията ми може само да ги забави, но не и да ги спре. Дори и най-добрите ни воини, като Тръг, който е истинско чудовище в небето…

— Дами — повдигна вежди Тръг и се изкиска лекичко.

— Сега не му е времето — сряза го Лорелай, а Джин измърмори под носа си.

— Какъв кретен си само!

Кол направи крачка към Лорелай. Тя вдигна ръце да го спре и каза:

— Тоест, кралството ти е в опасност. Но това не обяснява съюза ти с дявола.

Кол потръпна, но не отклони поглед от нейния.

— Ето я истината. — Той преглътна тежко и затвори очи за един дълъг момент. Когато най-после ги отвори, я погледна отново и заговори тихо. Гласът му трепереше от отчаяние. — Никога не съм мислил, че някога ще ми се наложи да управлявам кралството. Баща ми беше строг, но справедлив владетел. Обучаваше по-големия ми брат за негов заместник. Аз… не бях много добър принц. Все си правех шеги с хората и бягах от училище. Но сега…

Гласът му секна и той погледна към небето. — Сега останах само аз. Аз и сестра ми. Елдър си има само мен, а аз не мога да спася народа си. Не мога да спра великаните. Хората от южните ми земи бягат от домовете си и търсят закрила в столицата. С всяка седмица прииждат нови и нови тълпи. С всеки ден чудовищата се приближават все по-близо до сърцето на Елдър. Вече няма накъде да бягаме.

Въпреки гнева сърцето на Лорелай се изпълни със съчувствие. Тя знаеше какво е да си напълно безпомощен, да гледаш как хората, които трябва да защитаваш, губят всичко, и да не можеш да направиш нищо.

— Нямах никакъв избор — продължи Кол. — Не мога да се бия срещу магия. Затова дойдох в Рейвънспайър, за да предложа на Ирина уговорка. Да й дам част от моите съкровища, с които да купи храна за десет години и да нахрани хората си, срещу нейната магия, която да затвори великаните отново във Вале де Луме.

— Сгрешил си, щом си мислиш, че Ирина се вълнува от съдбата на своите поданици — каза мрачно Лорелай.

— Разбрах го, но беше късно. — Кол прокара пръст по нашийника от тръни и кости. — Тя ми направи контрапредложение.

— Моят живот за живота на твоите хора — каза Лорелай и го прикова с поглед.

— Не — поклати глава той. — Поиска да те върна в двореца. И аз се съгласих на това. Но после предложи да сключим кръвна клетва и промени условието. Трябваше да направя каквото поиска от мен.

— Сключил си кръвна клетва с Ирина? — прекъсна го остро Лорелай. — Имаш ли представа какво може да направи с теб, ако реши, че не си изпълнил твоята част от уговорката?

Кол изпъна рамене и вдигна гордо брадичка. Изведнъж заприлича на истински крал.

— Знам, че ще умра в мъки. Точно затова те моля да проявиш милост към Елдър.

Джин пребледня.

— Кол… — извика тя и пристъпи към него.

— Аз няма да изпълня моята част от уговорката — обърна се Кол към нея. — Няма да извадя сърцето на принцесата, за да го дам на Ирина. Това означава, че Елдър продължава да търси човек, който може да го спаси от великаните.

— Това означава, че ще умреш — каза Лорелай, — а Елдър ще остане без крал.

— По-добре да умра, отколкото на трона на Елдър да седне убиец. — Той коленичи пред нея и докосна челото си в знак на вярност. — Нямам какво да ти предложа, принцесо, затова те уверявам, че ще запазя живота ти, независимо от твоя отговор. Но те моля да използваш магията си, да спреш великаните и да спасиш кралството ми.

— Ти няма да умреш — каза Джин, трепереща от гняв. — Аз ще убия момичето вместо теб и…

— Само опитай ще забия меча си в сърцето ти, преди да успееш да се превърнеш в дракон — стисна меча Гейбрил.

— Няма как да убиеш два дракона с един удар на меча си, човеко — разпали се Тръг. — Ако искаш да нараниш Джин или краля, ще трябва първо да се изправиш срещу мен.

— Това е единственият начин — каза привидно спокойно Кол, но ръцете му трепереха и Лорелай можеше да види отчаянието в очите му. — Моля те, обещай ми да помогнеш на Елдър.

Останалите избухнаха в спорове и протести. Мислите на Лорелай забързаха из главата й. Ако обещаеше да помогне на Кол и го оставеше да наруши клетвата си, Ирина щеше да убие своя ловец и да потърси друг начин да я издири. Но тя нямаше намерение да стои настрана и да чака да бъде открита. Искаше да следва плана си, да свали Ирина от трона и да отмъсти за смъртта Лео.

Трябваше да измисли начин да убеди Ирина да повярва, че Кол я е убил. Ако повярваше, че Лорелай е мъртва, тя щеше да насочи магията си към Елдър. Това щеше да разсее вниманието й от принцесата, което пък, от своя страна, щеше да даде на Лорелай предимство в битката за трона.

Тя изучи с поглед младежа пред себе си, видя разкаянието в очите му, видя ръцете му да треперят въпреки гордо вдигнатата му брадичка, и си призна, че не може да го обвинява за действията му. Не го оправдаваше, но той не заслужаваше да умре заради уговорката си с Ирина. Двамата му приятели и Гейбрил все още се разправяха помежду си.

— Тишина — каза тя и вдигна ръце. Дланите й лумнаха в бяла светлина.

Джин бързо затвори уста. Гейбрил вдигна меча си високо и притихна. Тръг зяпна ръцете й и прошепна бърза молитва.

— Никой няма да умира — каза Лорелай. — И Ирина ще трябва да изпълни своята част от кръвната клетва. Слушайте внимателно. Имам план.