Метаданни
Данни
- Серия
- Андъруд и Декстър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Acid Lullaby, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надежда Розова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ед О'Конър
Заглавие: Отровна приспивна песен
Преводач: Надежда Розова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство Весела Люцканова
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Инвестпрес АД
Художник: Валентин Киров
ISBN: 954-311-023-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13869
История
- — Добавяне
73
След като раните му бяха подложени на лечение и счупените му крайници бяха гипсирани, Макс Фалън беше прехвърлен от психиатричното отделение на болница „Аденбрукс“ в строго охраняваната психиатрична клиника в Утън, която се намираше на границата на Кеймбриджшър и Нортамптъншър. Той беше подложен на пълен психически преглед от Дейвид Пайк, психиатърът на Министерството на вътрешните работи, и от двама независими експерти от Лондон.
Алисън Декстър и Джон Андъруд пътуваха за Утън, за да чуят заключенията им. След като преминаха през охраната, Декстър паркира срещу главния вход.
— Настръхвам от вида на това място — отбеляза Андъруд, когато излязоха от колата.
— Прилича на фабрика — каза Декстър. — На текстилна фабрика от деветнайсети век.
Преминаха през дълга и досадна процедура на регистрация на двата контролни пункта в сградата, преди Дейвид Пайк да ги посрещне близо до главното стълбище и да ги придружи до отделението за наблюдение.
— Фалън е любопитен случай — каза Пайк и изтупа пърхота от раменете си. — Съвсем неуравновесен.
— И сами се досетихме за това — отбеляза Декстър.
— Разбира се — поведе ги Пайк към отделението. Вътре имаше само един човек. Макс Фалън лежеше, ръцете му бяха здраво вързани, а празният му поглед беше забит в тавана.
— В момента е упоен — продължи Пайк. — Беше направо невъзможно да го разпитаме.
— Защо? — попита Андъруд.
— Като че ли не може да говори. Отказва да отговаря на въпросите и да се храни. Наложи се да го храним венозно, защото не е способен да дъвче храната.
— Дали не е получил удар или нещо подобно? — попита Декстър.
Пайк поклати глава:
— Не. Проведохме поредица изследвания със скенер и кръвни проби. Химическите процеси в мозъка му са необичайни — вземал е психоактивни наркотици в продължение на месеци, все едно са бонбончета. Изгубил е контрол над двигателната си система. Всъщност започна да плюе.
— Да плюе ли? — Андъруд погледна към жалката фигура, привързана за леглото.
— С мен в отделението работеха две медицински сестри, но се наложи да ги преместя. Той ставаше много неспокоен в тяхно присъствие и започваше да плюе — обясни Пайк с отблъскващо въодушевление.
— Имате ли представа защо? — попита Декстър.
— Прочетохме бележките на Джак Харви за консултациите му с Макс Фалън — каза Пайк. — А също и доклада, който ни дадохте, инспектор Андъруд, за местопрестъплението в дома на Фалън и за опита му да осемени отвлечената от него жена. Въз основа на това смятам, че плюенето има сексуален подтекст и представя еякулацията. На ваше място бих стоял на разстояние — предупреди той Декстър.
— Благодаря за съвета — мрачно каза тя.
— Можем ли да седнем някъде и да поговорим? — попита Андъруд.
— Разбира се — посочи Пайк към стоманената врата.
Фалън чу как над него се разнесоха откъслечни разговори. Нямаше ясна представа къде се намира. Краката му сякаш се бяха превърнали в студени бели камъни. Ръцете му бяха обездвижени по някакъв начин. Може би се бе превърнал в собствената си статуя — в огромна каменна статуя, която почитателите на Сома да боготворят. Значи наистина беше безсмъртен. Богът от камък — една велика, съзнаваща и вездесъща статуя. Щеше да приеме вкаменяването си за вечността. Сухите му ококорени очи забелязаха един паяк, който се спускаше от сивото каменно небе. Приближаваше. Сома бавно отвори голямата си каменна уста и зачака пратеника.
Андъруд седна срещу Пайк в малката заседателна зала срещу отделението за наблюдение.
— Какъв е изводът? — попита той.
Пайк се замисли, преди да отговори. Внимателно подбираше думите:
— В доклада, който ще предадем на прокуратурата заедно с двамата независими експерти, ще пише, че психическото състояние на Фалън не позволява да бъде съден.
— По дяволите! — мрачно възкликна Декстър.
— Той няма представа кой е. Не е способен да формулира отговори на въпроси. В случаи като този трябва да си отговоря на няколко основни въпроса. Първо, дали човекът е способен да се защитава в съда. Отговорът е категорично „не“. Второ, дали заподозреният е страдал от умствено разстройство по време на извършване на престъпленията. В този случай отговорът е категорично „да“. Трето, дали умственото му състояние е било такова, че не е имал представа, че действията му са престъпни или безнравствени. Според професионалното ми мнение отговорът на този въпрос също е „да“.
— Работата е там, че е имал умствено разстройство, защото умишлено е вземал наркотици, които са променили начина му на възприемане на действителността — възрази Декстър.
— Не. Работата е там, че наркотиците до такава степен са се разтворили в съзнанието и в самоличността му, че не е имал никаква представа какво върши.
— Съжалявам, но не мога да приема това — коза Андъруд. — Престъпленията са старателно планирани, а това изисква доста голяма умствена дисциплина и организираност. А ако е така, той трябва да бъде подведен под съдебна отговорност.
— Вижте, можем да спорим, ако искате — каза Пайк, — но истината е, че Фалън е умствено неуравновесен. Той не може да участва в едно дело. Няма представа кой е. Каквито и наркотици да е вземал, няма да се възстанови бързо.
Андъруд се облегна на стола си и въздъхна уморено. Пайк вероятно имаше право, но въпреки всичко това му приличаше на поражение.
— Помислете какво са му причинили наркотиците — продължи Пайк. — Сипвали ли сте някога сол в черупката на охлюв?
Декстър кимна.
— Ужасна гледка, нали? Солта атакува влажните мембрани на охлюва — те стават на мехури, пръскат се и се превръщат в каша. Макс Фалън е направил нещо подобно с мозъка си. Той е станал на мехури, които са се пукнали, и в момента е на каша.
— Разочарована съм — призна Декстър, след като си представи картинката. Той уби две ченгета, които ни бяха приятели.
— Съжалявам, но законът осигурява защита и на него. Един процес ще бъде истинска мъка. Мозъкът му е толкова увреден, че прокурорът може да го обвини в какво ли не и той няма да знае дали го е извършил. Честно казано, нямам никаква представа какво си е мислел или защо.
Андъруд и Декстър си тръгнаха след няколко минути, силно разочаровани. Пайк се върна в стаята и седна на един стол до Фалън. Вгледа се внимателно в пациента си и изпита вълнение: все едно да имаш акула в рибарник. Устата на Фалън беше затворена. Великият Сома бе уловил плячката си.
— Това ли направи, Макс? — тихо попита Пайк и подразни акулата с пръчка. — Посипа мозъка си със сол?
Фалън леко извъртя глава, за да види откъде идва гласът.
— Сипа ли сол върху мозъка си на охлюв, за да го видиш как се надува в черупката?
Образът се вряза в съзнанието на Фалън и го ужаси. В главата му имаше охлюви. Виждаше ги как пълзят по сивите гънки на мозъка му. От солта те се пенеха и пипалата им се забиваха още по-дълбоко в мозъка му. Отвори уста и приглушено изкрещя.
Дейвид Пайк се облегна и доволно се усмихна.