Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (58)

58

Макс Фалън стоеше на покрива на рушащата се стара къща и се любуваше на студената красота на вселената, която беше създал. Това не беше случайна и хаотична красота като бъркотията на човешките идеи. Беше прецизна и математически точна — свиваше се и се разширяваше математически. Точно както човешката форма се развива приживе и се свива след смъртта. Трябваше да почака още броени часове. В единайсет и двайсет и седем тази вечер щеше да посее у Роуина Харви семето на Сома и лунната династия щеше да се роди на земята.

Знаеше, че тя е щастливата избраница. Според легендата Сома е имал двайсет и седем съпруги, дъщерите на Дакша. Макс легна върху твърдата повърхност на покрива, без да обръща внимание на сухите корички от птичите курешки, които полепнаха по голата му кожа. Примижа срещу безбрежната синя пустош отгоре и се запита какви ли възможности крие това да имаш двайсет и седем съпруги. Макс се запита защо по-често не се бе впускал в това видение. Много ясно си спомняше, че бе записал този откъс от мита за Сома на касетофона си. Може би дългите часове преди осеменяването на Роуина Харви бяха подходящ момент да си припомни подробностите от предишното си съществуване.

Изтупа се и махна от кожата си малките камъчета и мръсотията. Фалън държеше записите си в библиотеката на старата зала, но преди да извади мита за Дакша, отиде в кухнята и избра разтвор, който беше извлякъл от две гъби Amanita Muscaria. Развинти капачката и изсипа течността в чаша вода. Искаше по този начин да осигури бързото усвояване на есенцията от организма си, като същевременно избегне рисковете, които криеше венозното приемане.

Макс се върна в библиотеката, откри касетата с надпис „Дакша“ в колекцията си и я пъхна в касетофона. Настани се в шезлонга и се усмихна, когато от уредбата се разнесе собственият му глас:

— Дакша, наричан още Бащата на Сътворението, имал няколко дъщери от съпругата си Прасути — започна записът.

Думите постепенно го заляха, а ъглите на стаята омекнаха и се разкривиха, когато мускимолът започна да влияе на сетивата му. Тънкият електронен глас се сля с божествения глас, отекващ в главата му. Започваше да си припомня предишното си съществуване.

— Двайсет и седем от дъщерите на Дакша станали съпруги на Сома — каза гласът. — Двайсет и седем красиви девици.

Сома се извивал под топлината на телата им, докато те пълзели и се плъзгали по него — нетърпеливите им голи ръце изследвали голото му тяло, езиците им рисували нежни кръгове върху кожата му. Той усетил, че се опитва да им се отскубне. Учуден от собствената си неохота, Макс се опита с всички сили да различи гласа си от задъханите им заклинания. Беше трудно, нещо го засмукваше от действителността и го мяташе сред вихър от тела. Започна да изпада в паника, когато лицето на Роуина Харви изплува пред погледа му.

— Сома предизвикал гнева на Дакша, като предпочел само една от дъщерите му, Рохини.

Роуина… Рохини… Роуина… Рохини

Името имаше огромно значение. Не бе възможно да е съвпадение. Точно както Рохини бе оповестила гибелта на надеждата на Макс Фалън детето, сега оповестяваше раждането на красотата за Макс Фалън мъжът.

Макс погълна образа на Роуина Харви, обгърна я с ръце и крака, за да й попречи да избяга и за да я предпази от ревнивия гняв на сестрите й. Щеше да я направи част от себе си. Щеше да я накара да преодолее ужаса си от Сома. Тя щеше да стане майка на лунната раса на земята.

— В гнева си — продължи гласът — Дакша проклел Сома със смърт.

Нещо изтръгна Макс от селенията му и той си спомни защо си беше пускал този запис само веднъж досега.

— Сома бил обречен на мъчителна и продължителна смърт — той трябвало да се удави в течността на собствените си дробове.

Внушението беше много силно и предизвика хаос в уязвимото съзнание на Макс. Имаше чувството, че тялото му се обръща с вътрешностите навън. Видя как крайниците му се огъват навътре и изчезват. Плъзгаше се във вътрешността на собствените си дробове и потъваше безвъзвратно в море от кръв и слуз. Не можеше да диша, когато започна да гълта противната течност. Изгори го като лава. Опита се да протегне ръка, да разкъса слузестата лигавица на дробовете и да излезе на въздух.

Макс се закашля силно и неконтролируемо. Свлече се на пода на библиотеката, подпря се на четири крака и започна да храчи слуз върху дъските на пода. Движението в гърлото му предизвика гадене и той изплю осеяно с мускимол петно на пода. Усети по лицето му да се спуска странна топлина. Стаята се завъртя във всички посоки. Макс се повдигна, докопа касетофона и го запокити към стената. Гласът внезапно секна.

Макс започна бавно да се отпуска в танца на светлинките. Имаше нужда от чист въздух.