Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (34)

34

На около петнайсет километра оттам сержант Харисън разглеждаше порутените постройки около автомивката. Предишната вечер екипът от следователи беше открил следи от кръвта на Иън Старк на мястото. Районът беше отцепен и входът към затвореното асфалтирано пространство беше блокиран от една полицейска кола. Харисън наблюдаваше как специалните екипи, облечени в странните си бели защитни униформи, изследват всеки сантиметър от автомивката и порутените околни сгради.

Харисън се питаше дали Сара Дженсън не е вързана или не лежи мъртва в някаква подобна постройка наблизо. Напрягаше си мозъка да открие начин да я намерят. Беше забелязал израженията на лицата на колегите си в залата. Всички я мислеха за мъртва. Той също в най-мрачните моменти от предишната нощ, когато се бе събудил и я бе потърсил в празното легло.

— Тук няма бог знае какво, приятел — застана до него ръководителят на екипа от следователи Марти Фаръл.

— Две нощи вали — сърдито отбеляза Харисън. — Ти какво очакваше?

Фаръл реши да се спре само на най-основното:

— Намерихме следи от кръв в средата на асфалтираната площадка. Няма признаци тялото да е било влачено. Всички кървави следи са концентрирани на това място.

— И какво ни показва това?

Фаръл се замисли за миг:

— Ако си отрязал нечия глава, най-вероятно е ръцете и дрехите ти да са изцапани с кръв. Вероятно ще ти се иска веднага да се прибереш, нали?

— Съгласен съм.

— Според мен убиецът е пристигнал тук с кола от Стейшън Роуд. Допускам, че е дошъл право тук, свършил си е работата със Старк и си е тръгнал.

— Това са предположения.

— Може би. Но ако си е тръгнал оттук пеша, трябва да се очаква да намерим следи от кръвта на Старк близо до изхода или на тротоара отпред, а там няма нищо.

— Добре, значи си е тръгнал с кола. Какво ни помага това? — Харисън се чувстваше безпомощен. Струваше му се, че не бележат никакъв напредък.

— Спокойно, приятел — каза Фаръл. — Просто разсъждавам на глас. Нашият приятел Старк не е вчерашен, нали? Той е опитен пласьор.

— Така е.

— Ако убиецът е дошъл с кола, едва ли е сварил Старк неподготвен. Едва ли се е промъкнал до него незабелязано в тъмното.

— Продължавай — подкани го Харисън с интерес.

— Не знам, човече. Просто ми се струва странно. През нощта оттук редовно минават полицейски патрули. Защо Старк не си е плюл на петите, когато е видял светлината от фаровете?

— Може би е знаел, че не е полицейска кола. Може би патрулката тъкмо е била минала. Мога да проверя графика им за онази нощ и да видим кои коли са били в района.

— Значи идва кола и по някаква причина той знае, че не може да е патрулката. Защо обаче да рискува? Защо хитър човек като Старк да се излага на опасност?

— Заради пари, може би — разсъди Харисън. — Може да е смятал, че ще направи убийствена сделка. Извинявай за играта на думи.

— Точно така. Събери всичко това и какво се получава? Спира кола, която не може да е полицейска. Старк смята, че ще направи доста пари, и се показва от тъмното.

Харисън усети, че го обзема възбуда.

— Марти, ти си гений. Този тип кара луксозна кола. Спортна кола, джип или нещо подобно. Нещо голямо, което мирише на пари.

— Това са само предположения, приятел. Може да е дошъл на скапана тротинетка.

Вече разполагаха с нещичко. Харисън имаше нужда от пробив. Не че беше бог знае какво, но все пак. Щеше да провери графика на патрулите и дали някой от тях не е забелязал особено скъпа кола в района през нощта на убийството на Старк. Ако не откриеше нищо, щеше да изпрати униформени, които да разпитват нощните пътници на гарата. За пръв път след изчезването на Дженсън, Харисън изпита известна надежда.