Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (23)

23

Джак Харви се стресна и се събуди. Погледна часовника си. Беше късно. Малко преди полунощ. Все още беше в приемната си. Компютърът пред него тихичко бучеше. Вратът ужасно го болеше, защото беше заспал, облегнат на стола си. Премигна, за да прогони изтощението.

Звънецът на входната врата отново иззвъня. Точно както и когато го събуди десетина секунди преди това. Първата му мисъл беше, че е Роуина. Дали не се бе прибрала по-рано и не бе забравила ключовете си? Дали и жена му не забравяше досущ като Андъруд? Джак Харви уморено се надигна от мястото си и напусна приемната. На излизане от стаята угаси осветлението и изкачи трите стълби към коридора на дома си. Там миришеше на парфюма на Роуина. Ароматът му подейства успокоително и го възбуди.

— Кой е? — провикна се той към вратата.

Мълчание. Джак надникна през матовото стъкло. То разкривяваше образа, но не видя никого навън. Внезапно го обзе тревога и той се поколеба. Трябваше да реши дали да отвори вратата и да провери кой е вън, ако изобщо имаше някой, или да остане вътре и да прекара цялата нощ в безпокойство, да се взира във всяка сянка и да се вслушва във всеки шум. Избра първата възможност и отвори вратата. След секунда топлината на Сома го облъхна целия.

Харви дойде в съзнание половин час по-късно. Усещаше остра болка в раменете си. Лежеше върху масата в приемната, а китките му бяха болезнено вързани под нея. Напрегна се с все сили, но не успя да се помръдне.

Макс Фалън беснееше в помещението. Той поваляше папките на Харви от полиците и ги пръскаше по пода. Опитваше се да изпомачка демоните във въздуха, които го тормозеха заради безсилието му. Навсякъде хвърчаха листове хартия и се плъзгаха по пода. Фалън ръмжеше и ругаеше гневно. Седна пред компютъра на Харви и неуспешно се опита да влезе в програмите.

Най-накрая се отказа и яростно ритна монитора. При четвъртия опит кракът му разби стъклото. Спусна се към Харви, като отчаяно се опитваше да прогони светлинките, които го връхлитаха и се въртяха шеметно зад очите му.

— Къде е? — процеди той към Харви.

— Кое? Махни ме оттук — изсъска на свой ред Харви.

— Досието ми. Всички онези глупави бележки, които си водиш по време на сеансите. Искам ги.

— Унищожих ги.

— Глупости! — Фалън стисна Харви за гърлото. — Веднага ми кажи къде са.

Харви се опита да запази спокойствие. Знаеше, че Фалън е избухлив и че е склонен към насилие. Трябваше да се опита да го успокои.

— Добре, добре — закашля се Харви от усилието да си поеме дъх. — Папката не е тук. Пазя досиетата на частните си пациенти на друго място.

— Не се и съмнявам — подигравателно изрече Фалън. — Данъчните сигурно ще проявят интерес към страничните ти доходи. Знае ли готината ти женичка, че всички бижута, с които се кичи, са платени от маниите на хората с пари?

— Това няма нищо общо с Роуина.

Фалън се взря в него за миг и избухна в смях. Разкикоти се толкова силно, че чак го заболя. Свлече се на земята и изпълзя от стаята на четири крака, а по бузите му се стичаха сълзи. Върна се две минути по-късно, понесъл две големи сини хладилни чанти. Продължаваше да се киска.

Постави чантите в средата на стаята и дръпна един стол, за да може да седне близо до главата на Харви.

— Е, как се чувстваш, Джак? Още ли се притесняваш, че оплешивяваш? — изкикоти се той. — Не се панирай. Явно някои жени го намират за секси. Аз лично смятам, че изглежда направо ужасно.

— Макс, трябва да ме развържеш.

— Не ме наричай така. Не ме наричай Макс. Ти поне би трябвало да знаеш. Не съм ти приятел, скапаняко. Е, какво написа за мен в онова досие.

— Пусни ме и ще си поговорим.

— Не, ще си поговорим сега, приятелче. За всички часове, които прекарах тук, а ти ми бъркаше в мозъка и се чудеше как да похарчиш парите на баща ми. Аз ти обяснявах прераждането си, а ти седеше, кимаше и не ми вярваше. Мислех, че ти може би притежаваш нужното въображение. Смятах, че можеш да се окажеш мъдреца на боговете. Но ти не си способен да разпознаеш дори най-обикновено главоболие. Обаче си записа доста неща. Сега е моментът да ги споделиш с мен. Какви бяха те?

— Ако си бог, би трябвало вече да ти е известно.

— Ти знаеше как да ми помогнеш, нали? Сигурно обаче си седял тук и си писал мръснишки бележчици на Роуина, докато е трябвало да помагаш на мен. — Приближи се още малко и учтиво прошепна в ухото на Джак: — Между другото, възнамерявам да извърша съвкупление с нея, след като те отстраня от пътя си.

Макс избухна в креслив смях. Слюнката му опръска лицето на Харви. Джак неистово се опитваше да освободи ръцете си.

— Написах, че имаш проблеми с наркотиците — каза той, отчаяно борейки се за малко време.

— Превъзходно! — истерично изломоти Макс и отвори едната хладилна чанта. — Какво невероятно прозрение! Знам за наркотиците, нали аз ти казах. Татко не пестеше парите за теб, а, Джак?

— Ти си въобразяваш, че се превръщаш в някакво божество. Непрекъснато имаш едно и също измамно видение.

— Измамно ли? Хм! Така е по-добре. Давай нататък — подкани го Макс и продължи да рови в хладилните чанти.

— Ти си като развалена грамофона плоча. Непрекъснато превърташ едно и също място в съзнанието си. Трябва да прекъснем омагьосания кръг.

— Ти все още не можеш да приемеш, че се намирам на алтернативно ниво на съзнанието, че съм отключил паметта за предишното си божествено съществуване и съм я превърнал в познание.

— Не, не го приемам. Баща ти ми каза, че имаш проблем с наркотиците. Каза ми, че си изгубил работата си след някакъв психически срив миналото лято. Убеден е, че това се дължи на смъртта на майка ти, когато си бил още дете.

Макс извади чиста спринцовка от чантата, една от двайсетте, които бе задигнал от джобовете на Иън Старк. Извади и шишенце, наполовина пълно с тъмна мътна течност. Отвори шишенцето и внимателно изтегли съдържанието му със спринцовката.

— Какво е това, по дяволите? — ужасено попита Джак.

— Ако наистина ме разбираш, Джак, би трябвало да знаеш — отбеляза Фалън, доволен от себе си.

— Макс, веднага престани.

Фалън се взираше в спринцовката като омагьосан.

— Интересно е, че го нарече проблем с наркотиците, Джак. Наркотиците не са непременно проблем. Те могат да бъдат разрешението. Ти предписваш наркотични вещества, за да помогнеш на хората, нали? На твоите тъжни малки пациенти с мании и неврози.

— Това е съвършено различно нещо.

— Знаеш ли, че в много древни култури племенните вождове са приемали наркотици като неизменна част от религиозните ритуали?

— Макс, вече сме говорили за всичко това. Пусни ме и ще ти помогна, обещавам.

— Смята се, че наркотиците са активирали определена част от мозъка на набожните хора. Това им давало възможност да преодолеят земните ограничения на въображението, да отключат спомените за свои предишни животи и дори да съзрат лика на бога. Знаеш ли какво, Джак? — попита Фалън и вдигна пълната спринцовка пред очите на Харви. — Самолетът ти е готов за излитане.

Фалън задържа главата на Харви неподвижна и инжектира съдържанието на спринцовката в шията на психиатъра.

— Добре дошъл на богослужението, д-р Харви. Само един милостив бог би ти позволил да поемеш на това пътешествие. Само един щедър бог би допуснал да го лицесъзреш. Не се бой. Аз ще бъда твоят водач по време на пътуването ти към истинската божествена същност.

Половин час по-късно, когато тялото на Харви започна да се гърчи в спазми върху масата, Фалън отново се пресегна към хладилната си чанта. Този път извади отвътре механичен трион, който беше намерил в някаква барака зад къщата си. Постави триона върху масата и зашепна в ухото на Харви. Упоен и вкаменен от ужас, Харви се люшкаше между съзнанието и безпаметността. Беше беззащитен и неспособен да отдели илюзиите на Фалън от действителността. Започна да изживява кошмара и закрещя.