Метаданни
Данни
- Серия
- Андъруд и Декстър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Acid Lullaby, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надежда Розова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ед О'Конър
Заглавие: Отровна приспивна песен
Преводач: Надежда Розова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство Весела Люцканова
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Инвестпрес АД
Художник: Валентин Киров
ISBN: 954-311-023-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13869
История
- — Добавяне
27
На три километра оттам Роуина Харви седеше шокирана отзад в една линейка, а по лицето й се стичаха сълзи. Декстър я наблюдаваше внимателно. Роуина Харви беше красива жена, много по-млада от Джак. Дали тук не можеше да се търси нещо, запита се Декстър. Дали Роуина Харви не им въртеше номера? Дали нямаше връзка с някой треньор по тенис или пък с инструктора си по аеробика? Защо да не прегледа застраховката „Живот“ на Харви за нещо нередно или за наскоро направени промени?
Декстър изведнъж се сети за обезобразеното тяло на Джак и се прокле заради подозрителността си. Това беше твърде нелепо. Но все пак, Роуина Харви беше привлекателна жена. Декстър неволно я видя в черно като вдовица и за един невъобразим мимолетен миг си представи как самата тя вкусва от Роуина.
Шантава история. Съсредоточи се.
Дженсън излезе от линейката.
— Нещо ново? — попита Декстър. Залавяй се за работа.
— Снощи е спала при своя приятелка. Джак й се обадил към десет и половина да й пожелае лека нощ. Връзва се. Показа ми мобилния си телефон.
— Коя е приятелката?
— Петра Лонгли.
— Съдийката?
— Единствената и неповторимата.
Декстър познаваше добре вдъхващата страх Петра Лонгли.
— Дотук с моята теория за маниакалния приятел — отбеляза тя.
— Госпожа Харви иска да отиде при родителите си в Дис. Много е разстроена. Да й позволим ли?
— Заведи я лично — кимна Декстър. — Няма полза от нея тук. Опитай се да я разговориш в колата. Съвсем внимателно. Провери дали не знае нещо за пациентите на Джак, за нещата, върху които е работил напоследък.
— Дадено.
— Обади ми се, ако научиш нещо.
Декстър се обърна и се запъти към Марти Фаръл. Той беше един от главните експерти следователи и в момента водеше сериозен разговор със Стив Полк от пожарната команда на Кеймбриджшър.
— Какво откри, Марти? — отривисто попита Декстър.
— Още е раничко, шефе. — Сдържаното поведение на Фаръл винаги въздействаше успокоително. — Ще вдигнем тялото през следващия един час. Само че няма и следа от главата.
— Президентът няма мозък, че този ли! — ухили се Стив Полк.
— Млъквай! — скастри го Декстър. — Той ни беше колега.
— Двамата със Стив си говорехме за пожара — дипломатично се намеси Фаръл. — И по-конкретно за причините, нали, Стив?
Стив си пое дълбоко дъх и реши да се държи като професионалист.
— Пожарът е започнал в кабинета — ясно е от начина на обгаряне. На този етап е догадка, но бих казал, че подпалвачът, убиецът, е използвал запалителна течност. Най-вероятно някакво леко гориво. Вътре е имало много хартия, така че всичко е лумнало — завърши той и плесна с ръце в имитация на избухването на огън.
— Странното обаче е, че в стаята като че ли няма един локален източник на пожара — добави Фаръл.
— Не разбирам — призна Декстър.
— Обикновено подпалвачите запалват огъня, да кажем, в единия ъгъл на помещението — обясни Полк. — Купчина хартия или натопен в парафин парцал.
— Ясно — кимна Декстър.
— В този случай обаче подпалвачът като че ли е стоял в средата на стаята и е пръскал запалителна течност навсякъде около себе си. След това е започнал да пали кибритени клечки, докато една от тях не е започнала пожара.
— Защо твърдиш това? — попита Декстър.
— Средата на стаята е най-слабо увредена — обясни Фаръл, — освен това намерихме кибритени клечки по краищата на помещението. Много.
— Прилича на обикновен пожар, но в негатив — пое щафетата Полк. — Обикновено подпалвачите си избират едно място, след това си плюят на петите. А този е напълнил стаята с гориво и е започнал да хвърля наоколо горящи кибритени клечки.
Декстър започваше да проумява смисъла на думите му:
— Искаш да кажеш, че е искал да бъде в стаята, когато всичко пламне.
— Аха. Като че ли след като е отсякъл главата, е искал да бъде заобиколен от огън. Много е хипнотично да наблюдаваш как лумват пламъците, дори има терапевтичен ефект. — Полк беше решил да си възвърне доверието на Декстър, което според него бе започнал да губи.
Декстър го слушаше с половин ухо. Спомни си за раните по шията на Иън Старк, докато той крещеше неистово в спешното отделение преди две нощи. Тя си намери уединено местенце далеч от пожарните коли и от шумотевицата на разследването и позвъни на Роджър Лийч.