Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (6)

6

На следващата сутрин Саймън Крауч пристигна на работа рано. Беше на бюрото си още в седем часа. Надяваше се да поговори с Лиз, преди пазарите да отворят и тя да се потопи в търговията, в писането на писма по електронната поща и в извиненията. Прекоси фоайето пред асансьора от отдел „Плащания“ към свещената територия на търговския отдел. Повечето от търговците и продавачите на ценни книжа вече бяха по бюрата си. Някои пиеха кафе от скъпи термоси, други се любуваха на голите женски гърди от трета страница на вестниците, а малцина тайничко поглеждаха към екраните си, търсейки онова дребно сведение, което ще ги постави в изгодна позиция.

Стигна до евро-доларовото търговско гише в средата на търговския етаж. То се отличаваше по три причини: първо, имаше низ от американски знамена над мониторите на компютрите, които сякаш обозначаваха военните сили на макет на бойно поле. Второ, на клуп над бюрото висеше голям пластмасов Йода. Върху коремчето на играчката имаше картонче с надпис: „Дано Силата да бъде с теб“. Трето, Дани Планк, шефът на търговците, вече крещеше инструкции към обсадените си пехотинци.

— Кодовата дума днес е „Газ“, момичета и момчета. Очакваме един милиард да удари пазара от „Аризона Нечъръл Рисорсиз“. Както знаете, този пазар е доста капризен. Скача като кенгуру в автомивка. Допълнителните средства няма да помогнат.

Планк взе бейзболната бухалка, която държеше до бюрото си, и я размаха за повече изразителност. Крауч се отдръпна назад. Беше виждал как Планк разбива един монитор с бухалката си.

— Търсете простички прехвърляния към качествени кредити. Не вършете глупости. Използвайте списъка с инструкциите ми. Ако решите да си подпалите топките, рискът е ваш. — Планк се огледа и взе кифличката с бекон от бюрото си. — Кой от вас, смотаняци такива, ми е взел кетчупа? — В този момент забеляза Крауч, който нервно се навърташе до него. — Какво искаш, Краучи? Пак ли си объркал списъците ми?

— Лиз тук ли е? — Крауч установи, че в търговския отдел есекският му акцент още повече вади очите, като боксьорско кроше. — Трябва да проверя някои сделки.

— Разбира се! — намигна му Планк. — Между другото, готини обувки. Ей, Ейдриън, хвърли едно око на патъците на Краучи.

Къдрокос търговец откъсна за миг поглед от светещия екран на монитора си и се намръщи.

— Супер са, няма що — отбеляза той и се прозя.

Планк се ухили противно:

— Да, за еднократна употреба. Ужасни са, Краучи. Обувките са много показателни за човека. А твоите цвърчат като скапан хамстер.

— Лиз тук ли е? — отново попита Крауч. Беше свикнал с подигравките от страна на издокараните в „Гучи“ търговци, но днес обидата го жилеше, все едно беше изпил халба, пълна със стършели.

— Ще закъснее — равнодушно отговори Ейдриън. — Снощи е имала тежка нощ.

— Благодаря.

Крауч се отдалечи и усети как започва да се озлобява. Лиз беше вилняла навън половината нощ. Край с извиненията, че е изморена. Не обърна внимание на подигравателните викове на Дани Планк зад гърба си:

— Цър-цър-цър!

Излезе от залата и докато прекосяваше фоайето между търговския отдел и отдела за плащания, се натъкна на Лиз Коплински. Излизаше от един асансьор, понесла в ръка огромна чаша с кафе от „Старбък“. Косата й беше още влажна от душа и сресана назад. Така очите й изглеждаха още по блестящи въпреки торбичките под тях.

— Здравей — уморено го поздрави тя и по лицето й пробяга сянка от емоция. Крауч се опита да я разгадае — паника, прераснала във вина?

— Звъних ти снощи.

— Чух телефона, но бях изморена. Легнах си рано.

Лъжите й ставаха все по-очевидни. Гледаше встрани, докато говореше. Щеше да го запомни.

— Кога може да те видя? — простичко попита той.

Тя усети прилив на съжаление към него. Умолителният тон на въпроса му я разстрои.

— Виж, ще ти се обадя по-късно. Днес денят ще бъде много натоварен. — Лиз с мъка откъсна погледа си от пода и каза: — Трябва да вървя.

Крауч усети гневното безсилие да ферментира в стомаха му, докато я наблюдаваше как се отдалечава. Стига толкова. Знаеше, че това е краят.

А сега трябваше да разбере защо.

Лиз зави и стигна до бюрото си, сподиряна от викове: „Вижте я на какво прилича!“. Тежко се отпусна на стола си и стисна чашата си с кафе, търсейки топлина и подкрепа.

— Приятна нощ, а? — попита Ейдриън, без да вдига поглед от мониторите си.

— Най-приятната — кимна Лиз.

— Някакъв смотаняк те търсеше.

Чувството за вина отново прободе Лиз. Беше се държала зле с горкичкия Саймън. Искаше да сложи край на връзката им, но се бе надявала той просто да схване намека. През натрошеното стъкло на махмурлука си Лиз си даде сметка, че му дължи поне това — да скъса с него както трябва. Реши да му изпрати писмо по електронната поща.