Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (63)

63

Роуина Харви постепенно се събуди от кошмар, който сякаш траеше от дни. Беше почти в безсъзнание и постоянно имаше странни видения и сънища — ужасяващи и просветляващи. През цялото време монотонно й говореха необикновени електронни гласове, които изтръгваха мрачни форми от въображението й. Опита се да се бори с тях, но не можеше да контролира силните внушения.

Постепенно започна да си припомня подробности от отвличането си и лицето на мъжа, който го беше сторил. Помнеше болката от катастрофата, която все още се обаждаше отстрани на главата й. В съзнанието й плуваха и други образи: как някой я влачи нагоре по стълбите и я връзва, как лежи гола и някой я мие с гъба, как пищи под превръзката през устата си, която все още беше там, как мъжът я храни с някакъв отвратителен омлет точно преди да изпадне в това състояние.

Кой беше той? Какво искаше?

Не я бе изнасилил, обаче тя с ужас усещаше, че точно това възнамерява да стори. Знаеше, че трябва да се опита да освободи ръцете си, поне да направи опит да се измъкне. Роуина Харви се опита да отвори очи, но те бяха ужасно натежали, сякаш върху тях тегнеше целият свят. Светлините в стаята плуваха между полуотворените й клепачи, неясни форми без смисъл. Усещаше, че я сърбят краката, но не разбираше защо. Постепенно разбра, че не е сама в стаята. Мъжът също беше там, говореше й със същия натрапчив глас, който бе направлявал кошмарите й.

— … малко пяна… остъргваш и готово! — щастливо казваше гласът му.

Роуина успя да отвори очи още малко. Виждаше очертанията на тялото му пред себе си. Чуваше да се плиска вода.

— … късмет, че участваш в превъплъщението.

Той бръснеше краката й. Роуина Харви усети как бръсначът се плъзга по кожата й. Погледна надолу и видя, че цялото й тяло е покрито с пяна за бръснене. Бръснеше всички косми по тялото й. Тя изпищя и немощно се опита да се освободи от превръзките.

— Ако мърдаш, може да те порежа, нали? — строго я предупреди гласът. — А кръвта на лунната раса не бива да се пролива толкова глупаво.

Макс Фалън погледна часовника си. Оставаха броени часове. През прозореца се виждаше как мракът вече се спуска по небето над Източна Англия. Докато планетите се подреждат прелестно и величествено над главите им, двамата с Роуина Харви щяха да поставят началото на лунната раса на земята.