Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (44)

44

3 май

Доктор Адам Милър работи цяла нощ в катедрата по ботаника на университета в Кеймбридж. Той подготви цялостен анализ на гъбите Amanita Muscaria и на Amanita Phalloides, включително и големи снимки на двата вида, които свали от базата данни на катедрата. Разговорът с Декстър и с Андъруд му подейства стимулиращо. Макар както винаги микологичните проучвания все още да криеха някакво любопитно очарование за него, Милър усещаше, че животът му е изпълнен с прекалено абстрактни неща. Научните статии бяха интересни, но на него му допадаше предизвикателството и взаимоотношенията с хора по време на теренни проучвания. Във Великобритания обаче това неизменно означаваше да се мъкнеш из влажни блата и гори под проливен дъжд или в мъгла, влачейки след себе си група почти безразлични студенти. И все пак, докато му се удадеше възможност да се захване с работата на мечтите си в американски университет на Западното крайбрежие, щеше да се задоволи с гумените ботуши, уличните задръствания и мъкненето из влажни блата.

Предизвикателството да приложи познанията си за практическото разрешаване на някакви проблеми — в разследване на убийство — бе твърде хубава възможност, за да се откаже от нея. Знаеше, че полицията се интересува преди всичко от естественото разпределение на двата вида Amanita, които той беше разпознал. Устоя на първоначалното изкушение да се зарови направо в университетската база данни за разпределението на видовете. Според него методиката изискваше най-напред да напише кратки характеристики на въпросните гъби. Това би подсказало ценни неща за евентуалното разпространение на видовете.

Стараеше се да пише в ненаучен и ненаситен с термини стил. Освен това реши да обвърже анализа си с конкретните проблеми: защо убиецът е избрал точно тези два вида гъби и къде може да се намират евентуалните места на разпространението им.

Завърши доклада си малко след седем и половина сутринта, когато слънчевите лъчи вече проникваха в претъпкания му кабинет на втория етаж на катедрата по ботаника. Докато принтерът му вадеше страниците с доклада, Милър взе една от цветните снимки на Amanita Muscaria, която беше свалил от базата данни. Наситеночервената й шапчица и белите петънца криеха хипнотично очарование в очите на Милър. Гъбата беше толкова красива, колкото бе сложна химическата й структура. Милър беше поглъщал Amanita Muscaria само веднъж по време на едно пиянско младежко пътуване до Амстердам. Последва напрегната и объркваща нощ, докато той наблюдаваше как тялото му бавно се разтваря в непознати цветове и светлини. След това го сполетя неприятна чревна инфекция и се наложи да прекара цял ден в холандска болница, където го лекуваха от хронична диария и спазми на стомашните мускули. Нямаше желание да повтаря този опит. Странната гъба обаче го беше омагьосала и той бе посветил докторската си дисертация на проучването на химическия състав на отровните гъби.

След като отпечата всички страници на доклада, ученият го прибра в пластмасова папка за собствения си архив. Изпрати целия текст на доклада по електронната поща на адреса на инспектор Алисън Декстър в полицейското управление в Ню Болдън. След кратък телефонен разговор, за да се увери, че докладът е пристигнал и за да предложи помощта си, в случай че отново имат нужда от нея, Милър излезе от катедрата и се запъти към любимото си кафене в Кеймбридж за голяма и нездравословна закуска.