Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (36)

36

Алисън Декстър остави Андъруд обратно в полицейското управление на Ню Болдън малко след десет часа. След това се запъти към квартал Морли. Осведоми се за хода на издирването на Дженсън и на Роуина Харви по телефона в колата си.

— Марти Фаръл и екипът му снемат отпечатъци от автомивката — каза той. — Засега не са открили нищо особено. Предимно боклуци. Проверяваме събраните от тях улики за отпечатъци, но аз не възлагам големи надежди.

Декстър се съгласи с него:

— Не мога да си представя, че човекът, който е причинил това на Старк и на Джак, ще бъде толкова глупав, че да остави отпечатъци. Не открихме нищо и по двете тела.

— Точно така. Единственото донякъде интересно нещо е едно предположение на Марти.

Харисън й обясни теорията за това, че убиецът е карал скъпа кола.

— Това не е много. — Декстър уважаваше логиката на идеята на Харисън, но не виждаше как може да им помогне тя.

— Знам. Проверих при униформените патрули от онази нощ. Никой не си спомня да е виждал някаква необикновена кола. Все още разпитваме около мястото на катастрофата на Дженсън. Само че там е поле и няма почти никакви къщи. Никой не е забелязал нищо необичайно. От полицията в Сафък спират колите по А1066, но засега няма нищо…

— Съжалявам… — опита се да намери подходящите думи Декстър. — Двете с Дженсън не се разбирахме много, но… Е, ти знаеш.

— Да. — Харисън не искаше да продължава този разговор. — От централното управление в Хантингдън казаха, че можем да използваме хеликоптера им за няколко дни.

— Това ще ни помогне ли? — попита Декстър. Знаеше, че последните модели полицейски хеликоптери са много удобни за контрол над движението, но не виждаше какво може да им помогне хеликоптер за издирването на хора.

— Вероятно не — съгласи се Харисън. — Обаче този има оборудване за търсене по телесна температура. Може да ни помогне да намерим тяло на открито.

Декстър усещаше напрежението в гласа на Харисън и реши да го поуспокои малко.

— Добре. Вземи го, след като са предложили. Ти ръководиш търсенето, постъпи, както сметнеш за правилно.

— Благодаря, шефе. Ще те държа в течение.

Декстър изпита облекчение, че не я беше попитал къде отива. Петнайсет минути се промъква през натовареното движение, преди Морли да се покаже на хоризонта пред нея. От документите на Иън Старк беше разбрала, че той държи под наем два гаража в двата срещуположни края на квартала. Декстър беше убедена, че повечето наркотици и сведения за бизнеса на Старк бяха скрити в един от тях. Усещаше, че това е причината за присъствието на Марк Уилис в Ню Болдън и беше твърдо решена да му попречи да се добере до тях.

Първо се запъти към източния край на квартала. На тротоара до велосипедите си бяха седнали двама младежи. Декстър забеляза, че велосипедите изглеждат нови и доста по-скъпи от възможностите на четиринайсетгодишни момчета от този квартал. Въпреки това подмина. Имаше да свърши по-важни неща.

Спря пред една квадратна постройка, състояща се от дванайсет гаража, по шест в редица. Старк беше наел номер шест. Намери го и установи, че е заключен с катинар. Декстър беше очаквала това и извади ножовката, която бе взела в багажника си. Забеляза, че двамата младежи караха велосипедите си в кръг и я наблюдаваха от разстояние, но това не я притесни особено. Големите жилищни комплекси познаваха територията си и веднага надушваха външните хора. Като нея.

Отне й доста време и усилия да пререже катинара и веригата, затова Декстър бе плувнала цялата в пот, когато плъзна нагоре вратата на гаража на Старк. От вратата отгоре й мигом се посипа мръсотия и прахоляк и тя веднага разбра, че е това не е гаражът, който търси. Явно Старк не беше влизал тук от известно време. Предпазливо пристъпи вътре и махна листата и боклуците от косата си.

По пода бяха пръснати частите на един разглобен мотоциклет, а във въздуха се носеше противната и силна миризма на машинно масло. Декстър коленичи и отвори една тежка брезентова чанта, която лежеше до малкия ремонтен канал. Вътре имаше инструменти — отвертки и винтови ключове. Отиде в задната част на гаража. Там на една пейка бяха подредени кутии с боя. С помощта на отвертка отвори капака на всяка кутия и за огромно свое разочарование намери вътре само боя.

— Знаеш ли какво казват за големите умове? — попита Марк Уилис от вратата на гаража.

— Какво търсиш тук? — учуди се Декстър и изведнъж се почувства много уязвима. Беше притисната в ъгъла.

— И аз бих могъл да ти задам същия въпрос — усмихна й се с хищната си усмивка Уилис. — Това официално посещение ли е?

Декстър се облегна на пейката и стисна дръжката на един стоманен чук.

— Не съм длъжна да отговарям на въпросите ти, умнико. — Даде си сметка, че е забравила радиото си в колата.

Глупачка.

— Значи това е бърлогата на Старки! Не е особено здравословна.

Уилис не помръдваше, но очите му шареха из помещението точно както нейните преди малко.

— Не знам за какво говориш.

— Не съм глупак, партньоре. Не си дошла да свиеш двигателя на това кавазаки, нали?

— А ти какво искаш, Марк? — Декстър усети надигащия се гняв и се постара да се овладее. — Старк ти дължеше нещо, нали?

— Може да се каже.

Уилис влезе в гаража. Притеснението на Декстър нарасна.

— Научих, че си го загазил — заяви Декстър, решена да премине в настъпление.

Уилис погледна към нея, през нея. Усмивката му беше изчезнала.

— Какво си чула, партньоре?

— Само това, че най-сетне си оправдал славата си на най-големия глупак в Ийст Енд.

Уилис неочаквано се ухили и размаха пръст.

— Ах, ти, лошо момиче! За малко си помислих, че наистина знаеш за какво говориш.

— Знам за теб, за стоте бона, за Моулс.

Уилис замръзна на мястото си и я погледна, обзет от внезапна ярост.

— Как разбра, мамка му? — Замисли се за миг и каза: — А, сигурно си говорила с татенцето Макинли. Трябваше да се досетя. Не му обръщай внимание. Просто иска да си пъхне оная работа в устата ти.

Декстър пусна обидата покрай ушите си.

— Той много настояваше да разбере къде се намираш.

Уилис се приближи.

— Да, обаче ти не му каза, нали? Чета го в очите ти. Очите ти винаги те издават. Никак не умееш да лъжеш.

Беше дошъл твърде близко. Декстър ядосано замахна с чука зад гърба си. Уилис предвиди движението й, стисна я за китката и болезнено я изви, докато тя не изпусна чука. Придърпа я към себе си и я целуна силно, като се опита да пъхне езика си в устата й. Декстър политна напред. Силно заби коляното си в слабините му, когато главите им се удариха. Уилис рязко се отдръпна, бършейки кръвта от устата си.

— Разгонена котка — изхили си той. — На това миришеш. Наистина си се променила.

— Ако отново се доближиш до мен, ще те убия, кълна се!

— Жалко, че нещата между нас не се получиха, Алисън — поклати глава Уилис. — Добре се забавлявахме.

— Ти реши така — каза тя, все още свила юмруци. — Ти го реши.

— Да — отново се ухили Уилис, — така беше, нали? — Той огледа гаража за последен път и каза: — Е, аз ще тръгвам, партньоре. Изглежда тук няма нищо за мен.

— Аз работя по случая ти, Марк. Ако те видя отново, ще те закопчая. А Макинли ще долети по А10, обзет от неистовото желание да сложи главата ти в менгеме.

— Съмнявам се, партньоре. Ти си имаше причини да, напуснеш Лондон толкова бързо. Ще бъде жалко някои от тези причини да дойдат да те потърсят тук.

— Да не си посмял да ме заплашваш, боклук такъв!

— Не го забравяй, партньоре. Преди да накараш някой униформен да ме закопчае, задето съм паркирал на забранено място, просто си спомни думите ми. Твоите кошмари сигурно са по-мъчителни от моите.

Уилис излезе от гаража и се затича към своя фрийландър. Беше сигурен, че Декстър няма да го издаде, но въпреки това бе ядосан. Времето му изтичаше, а все още не беше успял да открие стоката на Старк.

— Имате ли някакви хапчета, господине?

Уилис се огледа. На няколко метра от него стояха двама младежи. Бяха стъпили на педалите на велосипедите си, готови веднага да офейкат. Уилис се подсмихна на иронията на съдбата.

— Сбъркали сте човека, момчета — отговори той. — А сега се разкарайте.

Велосипедистите направиха остър завой и бързо се отдалечиха, съзнавайки, че са допуснали грешка. Уилис внезапно си даде сметка, че и той е сгрешил.

— Чакайте — провикна се той. — Върнете се.

Но те вече бяха изчезнали.

 

 

Декстър седна на пода в гаража на Старк, обзета от студена ярост. Чувстваше се като пеперуда, прикована за дъска. Опита се да проумее най-различните чувства, които събуждаше у нея Марк Уилис: омраза, страх, вълнение, безпомощност, загуба. Той беше като тумор в сърцето й. Когато замахна с чука към него, Декстър наистина възнамеряваше да го нарани. Сега изпитваше срам. Запита се дали това изобщо някога ще свърши. Зачуди се дали някога ще се събуди сутрин и името му няма да просветва някъде в полузаспалото й съзнание.

Изправи се и отупа дрехите си. Затвори вратата на гаража на Старк зад гърба си и я запечата с полицейска лента, която извади от багажника на колата си. Огледа пустия комплекс, високите и самотни жилищни сгради. За малко се отдаде на спомена за това как Марк Уилис я бе накарал да се влюби в него.

Алисън Декстър започна работа в полицейското управление в Лейтън през 1992 г. Три години по-късно бе повишена, стана детектив и започна да работи за Макинли в следствения отдел. Беше единствената жена в екипа, затова още от самото начало взеха да я тормозят. Започна се с многозначителни мръснишки забележки и флиртове, които постепенно се превърнаха в коварен тормоз. Единствено Макинли и Уилис я оставяха да си върши работата, без да й се месят. Сержант Марк Уилис постепенно се самоназначи за неин наставник.

Когато двамата се сближиха, многозначителните забележки и заяждания започнаха да стихват. Всички в отдела уважаваха Макинли като справедлив и опитен следовател, но от Марк Уилис се страхуваха. Той имаше репутацията на суров човек. Още през първата си година като сержант и детектив беше получил две предупреждения заради използването на прекомерна сила по време на разпит. След като плъзнаха слуховете, че Декстър и Уилис са се сдушили, останалите следователи я оставиха на мира.

Два месеца, след като започнаха да спят заедно, късно една нощ повикаха Декстър в апартамента на майка й. Съседът бе позвънил на мобилния телефон на Декстър, след като бе чул писъци. Уилис я бе откарал в общинското жилище в покрайнините на Уолтъмстоу и остана да я чака в колата. Алисън влезе. Вторият й баща, Винс Стаг, беше пребил майка й до безсъзнание — кулминацията на пиянска разпра.

— Тя си го заслужаваше — изръмжа той на Алисън, която се опитваше да свести майка си.

— Не се приближавай! — кресна му тя, когато се надвеси над нея.

— Винаги ме вбесява — завалено изрече Винс. — Непрекъснато ме ругае и ме нарича с какви ли не скапани обидни имена.

— Трябва да я откараме в болницата, Винс, тъпо копеле такова.

— Могат да си я държат там тази мръсна кучка.

Алисън скочи на крака и се хвърли върху втория си баща. Макар да беше пиян, Винс беше силен и първият му добре премерен удар я просна с разцепена устна.

— Хареса ли ти? — излая той. — Мислех, че си си научила урока.

— Задник!

— Винаги съм смятал, че всъщност това ти харесва. Момичетата си падат по грубичката игра. Животинско е, нали?

— Този път те спипах, Винс. Ще те окошаря за това.

— Сигурно ти е било трудно да слушаш как чукам старата ти майка. Искала си и на теб да ти се случи, нали? Крушката не пада по-далеч от дървото. Само че не би било редно, нали? Баща и дъщеря.

— Ти не си ми баща, Винс.

— Не съм. Още ли се опитваш да разбереш какво се е случило с онзи тъпак?

Декстър не беше чула кога Марк Уилис се е качил по стълбите към дневната, внезапно се появи на вратата. Веднага схвана какво е положението, забеляза разцепената устна на Алисън, от която върху брадичката й капеше кръв.

— Внимание — викна Винс и размаха бутилката с уиски по посока на Уилис. — Кавалерията пристигна.

Уилис се хвърли върху Винс без всякакво предупреждение, повали по-едрия мъж на пода и обсипа главата му с порой от гневни удари. Винс разби бутилката с уиски в пода и поряза крака на Уилис. Това беше отчаяно действие. Уилис тутакси превърна главата на Винс в кървава пихтия. Схватката приключи, когато той рязко и жестоко размаза главата на Винс в телевизора.

Алисън наблюдаваше побоя студено и с насладата на воайор. Изпита сексуално удоволствие, когато мъжът, който беше съсипал и белязал детството й, се превърна в хъркаща безчувствена купчина. Уилис стоеше над проснатия мъж със стиснати юмруци. Алисън отчаяно копнееше той да довърши Винс, но Уилис се обърна към нея и й се усмихна. Бяха свързани с кръвта. В този момент тя разбра, че той ще я защитава.

Алисън Декстър запали колата си под дъжда пред гаража на Иън Старк в жилищния комплекс Морли и прокле глупостта си.