Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (66)

66

Линейката пое с висока скорост през равнините на север от Кеймбридж. Напоеният с киселина мозък на Макс Фалън се опитваше да намери обяснение за съкрушителните събития от вечерта. Трудно му беше заради мъчителната болка в краката и гърдите. Задушаваше се — дишаше през кислородна маска. Счупените му кости болезнено се разместваха при всяко подскачане на линейката по неравния терен. За Фалън болката се изразяваше в цветове — бяло в гърдите и червено в краката. Цветовете бяха ярки и ослепителни, те се смесваха със зелените очи на колата, която се бе блъснала задно в него и беше изтикала света изпод кървящите му стъпала.

Бяха го наказали. Дакша беше проклел смъртно Сома, защото беше предпочел само една от дъщерите му. Опита се да си припомни как свършва историята. Дъщерите на Дакша бяха помолили баща си да прояви снизхождение и богът създател бе смекчил наказанието си — болестта на лунното божество щеше да се проявява на периоди, чийто израз бяха фазите на луната.

Болката се изостряше. Цветовете станаха по-ярки и плашещи, когато тялото на Макс Фалън беше обхванато от бурни пламъци и силна светлина. Осъзна, че няма кого да помоли за милост. Болката щеше да го измъчва безконечно. Нямаше да има облекчение.