Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (22)

22

Дженсън паркира близо до един от двата централни жилищни блока на квартал Морли. Декстър огледа мрачните бетонни постройки. Мястото беше изолирано. Морли се намираше на около три километра североизточно от Ню Болдън и беше познат на повечето полицейски служители. Декстър разгледа графитите по стените, преобърнатите колички за пазаруване и отпадъците, които вятърът безцелно подмяташе покрай редиците стоманени врати на гаражите. За момент това й напомни за Хакни, за Броудуотър Фарм в Тотънхам или за бездушните общински жилища в Лейтън. Отчайващо.

— Хайде да приключваме по-бързо — каза тя и отвори вратата на колата.

— Дори социалните наричат това място „столицата на жестокостта“ — отбеляза Дженсън, докато приближаваха сградата с оптимистичното име „Къща на надеждата“. — Оттук се получават много повече повиквания, отколкото откъдето и да било другаде в Кеймбриджшър.

— Не съм учудена. — Декстър натисна копчето на асансьора. — Хората се озлобяват, когато живеят тук.

Вратата на асансьора се отвори. Миришеше на урина.

— В този район има поне пет-шест случая на изоставени животни всяка година — продължи Дженсън. — Ужасно невежество. Мъж купува кученце на приятелката си. Кученцето пораства и започва да го дразни. Мъжът се скарва с приятелката си. Заключват кучето в килера и забравят за него. Цялото място започва да вони. Съседите се оплакват.

— Светът е жестоко място.

— Според мен небрежността е много по-жестока от откровената жестокост.

Апартаментът на Иън Старк беше по-спретнат, отколкото бе очаквала Декстър. Беше малък, с тясна спалня и със свързана с всекидневната кухничка. Дженсън започна да преглежда бюфетите. Декстър седна на едно малко бюро и се зарови сред книжата на Старк.

Сметки за ток, сметки за газ, сметки за мобилен телефон. Сметка от петстотин лири за мобилния му телефон.

Декстър прелисти номерираните страници на фактурата. Мобилният телефон беше основното оръдие на труда на пласьорите. Сметката можеше да се окаже златна мина. Номерата, с които беше говорил Старк, можеха да им бъдат много полезни, след като се сравнят с данните от телефонните оператори.

— Тук има само мръсно пране — обади се Дженсън от един малък шкаф.

— Провери в кухнята — отговори Декстър и се премести в спалнята на Старк. Вътре миришеше на застояло. На едната стена бе закачен плакат на ферари, върху чийто капак се бе излегнало момиче по бикини. Върху нощното шкафче Декстър забеляза купчина порнографски списания и смачкани на топка салфетки.

— Очарователно! — тихо отбеляза тя.

Инстинктивно отвори най-горното чекмедже на нощното шкафче на Старк. Вътре имаше тъмносин датник от 2002 г. Веднага отгърна на страницата с вчерашната дата — 29 април. Беше празна. Усмихна се на себе си — би било твърде лесно. Декстър разлисти бележника до края и откри страници, на които бяха изписани само инициали и телефонни номера. Най-вероятно това беше списъкът на клиентите на Старк. Нямаше нито едно пълно име.

Замисли се за миг. Какви ли бяха плановете на Старк за тази седмица? 30 април също беше оставен празен. Единственият ден, на който беше записано нещо, беше 1 май — МУ 2200. ПМ 07911–4112370.

Декстър се стъписа. Този телефонен номер й беше познат. Стори й се, че някаква студена ръка прониква във вътрешностите й и изтръгва нещо оттам.

Декстър взе дневника и бързо се запъти към дневната. Дженсън беше сложила върху масата кутия от обувки. Вътре имаше неголяма сума в брой и няколко найлонови пликчета, пълни с разноцветни хапчета.

— Какво е това според теб? — попита Декстър.

Дженсън вдигна едното пликче към сивкавата светлина от прозореца.

— Един бог знае. Мисля, че е екстази. Повечето клубове тук го предлагат. Честно казано, очаквах да намерим нещо повече.

Декстър не беше съгласна с Дженсън. Старк едва ли държеше всичките си запаси у дома. Не беше толкова глупав.

— Остани тук, Сара. Трябва да свърша нещо. Ще се обадя да ни изпратят екип.

— Няма проблем. — Дженсън внезапно си даде сметка, че Декстър никога досега не се е обръщала към нея на малко име.

Не излизане Декстър взе разпечатката с телефонните разговори от бюрото на Старк. След като се озова извън апартамента, тя слезе на бегом по мръсните стълби към паркинга и отключи мондеото си.

Седна на предната седалка и отново отвори бележника на датата 1 май.

07911-4112370 се облещи насреща и.

Обърна се към сметката с разговорите и прокара десния си показалец по списъка, като се стараеше да запази спокойствие.

07911-4112370 се облещи насреща й.

Най-накрая отвори жабката на колата и извади отвътре собствения си мобилен телефон. Влезе в телефонния указател и отиде на буквата „М“.

07911-4112370 се облещи насреща й.

Облегна се на седалката и се загледа през осеяното с дъждовни капки предно стъкло на прозореца. Небето навън притъмняваше от скупчващите се облаци. Около нея си ширеха пустите площи и осеяните с отпадъци улици на Морли. Заобиколена от тяхната грозота, безполезност и нищета, Алисън Декстър си даде сметка, че всичко в нея се е обърнало с главата надолу.