Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (20)

20

30 април

На другия ден на обяд Алисън Декстър седеше в кабинета си и слушаше предварителния доклад от аутопсията на Иън Старк, направен от патолога Роджър Лийч. Сержант Харисън и полицай Дженсън се бяха облегнали на стъклените стени на кабинета. Лийч седеше на стола срещу Декстър, разлиствайки собствените си бележки и доклада на лекаря от болницата.

— Иън Даниел Старк — поде той. — Мъж, трийсет и пет годишен, с известна зависимост от хероин. Приет в болницата в Ню Болдън снощи, след като припаднал пред жп гарата на Ню Болдън. Вероятно става дума за свръхдоза. Дежурният лекар Никълъс Уелс му е дал първоначална доза наксолон към десет и петдесет през нощта, след това е повторил дозата, защото пациентът не е бил повлиян. Действието на наксолона преминава по-бързо от това на хероина, затова Уелс вероятно е бил прав да повтори дозата. Явно е смятал, че става въпрос за свръхдоза.

— Разумно допускане, като се имат предвид предишните прояви на Старк — промърмори Харисън.

— Състоянието на пациента се влошило — продължи да чете безизразно Лийч. — Той крещял, ругаел и явно халюцинирал. В болницата започнали да подозират, че Старк е бил отровен. Получили резултатите от кръвните проби към два през нощта. Изследванията на функциите на черния дроб — протромбиново време, аминотрансфераза и билирубин — показали изключително високо ниво на аматоксини. Пациентът окончателно изгубил съзнание към два часа и седемнайсет минути.

Лекарите от спешното отделение инжектирали на Старк четири дози пеницилин G и силибилин. И двете лекарства пречат на аматоксините да проникнат в клетките на черния дроб. Твърде малко и твърде късно. Старк починал в четири часа тази сутрин. Причината за смъртта е масирана и пълна загуба на чернодробните функции.

— Сбогом и щастливо избавление — промърмори Харисън.

— Явно всички сме съгласни по този въпрос — констатира Лийч. — Само че има два проблема. — Лийч започваше да се чувства неловко, защото усещаше, че суровите зелени очи на Декстър почти не откъсват погледа си от него, откакто беше започнал да говори. Беше като лъвица, която дебне от засада. — Първо, нивото на аматоксини в кръвта му е изключително високо. Обикновено след силно натравяне с аматоксини черният дроб не престава да функционира през първите двайсет часа. Не е била обикновена свръхдоза.

— Явно — отвърна тя.

— В момента се изготвя пълно токсикологично изследване. Първоначалните проби показват изключително високи нива на най-различни токсини: най-вече циклични октапептиди.

— Моля? — попита Харисън, защото с леко неудобство си даде сметка, че Декстър е необичайно мълчалива.

Лийч побутна очилата си със златни рамки нагоре по носа и се взря с присвити очи в бележките си.

— Органични отрови. Аматоксините се образуват по естествен начин.

— Къде? — попита остро Декстър, защото винаги търсеше гледната точка.

— Най-често в отровни гъби.

— Гъби ли? — не можа да сдържи леката си усмивка Декстър. — Да не искаш да ми кажеш, че Старк е умрял от някаква вълшебна гъба?

— Не, не искам да кажа това. Трябва да проверя някои неща, но съдържанието на аматоксини в кръвта на Старк е необичайно високо. Ще мога да кажа нещо по-конкретно, след като разполагам с пълния токсикологичен анализ.

— А вторият проблем? — попита Декстър.

— Вторият проблем — продължи Лийч, — са раните по шията. В предната лява страна на шията на Старк има разрез от лявото му ухо до ларинкса, дълъг дванайсет сантиметра. Мускулите са сериозно увредени. Учудващото е, че нито един кръвоносен съд не е засегнат.

— Възможно ли е сам да е нанесъл раната? — внезапно попита Декстър. — Ако е бил под въздействието на някакъв наркотик, дали не е понечил да се самоубие?

— И аз се запитах същото — отговори Лийч, — но работата е там, че според мен Старк е левичар.

— Как го разбра? — попита Декстър и се опита да си припомни свои предишни срещи със Старк.

— Той е бивш наркоман. Повечето следи от иглите, белезите от стари убождания, са от вътрешната страна на дясната му ръка. Това ме наведе на мисълта, че става дума за пристрастен към наркотиците левичар, който редовно се инжектира сам.

Дженсън размишляваше върху значението на коментара на Лийч.

— Значи ако е бил левичар — поде тя и вдигна лявата си ръка към гърлото, за да повтори нужните движения, — не би могъл да се среже от ляво надясно.

— Малко вероятно е — заключи Лийч.

Декстър се облегна на стола си и потисна една прозявка.

— Нещо друго?

Дженсън подаде на Декстър и на Харисън по едно фотокопие. Лийч се размърда на пластмасовия си стол, когато Дженсън се надвеси над него.

— Съжалявам, докторе — каза тя. — Имам само три фотокопия, затова ще трябва да делите едно с мен.

— Няма проблем — отговори Лийч и долови лек аромат на парфюм. Разпоредбите не го допускаха. Декстър също го усети и това направи тънката очна линия на Дженсън още по-непростима.

Нищо неподозираща, Дженсън зачете от листа, в който гледаха двамата с Лийч.

— Лични вещи, открити у Иън Даниъл Старк. Присъстващи полицаи: детектив Дженсън и полицай Евънс. Портфейл (черна кожа) с петстотин и шейсет лири, мобилен телефон „Нокия 3330е“ (син). Батерията на телефона явно е изтощена. В джоба на сакото са намерени трийсет пенса на дребни монети и пакетче дъвка. Това е.

— Никакви наркотици? — попита Декстър.

— Нищо — отвърна Дженсън.

— Добре. — Декстър беше чула достатъчно. — Ще имаме ли токсикологичния доклад до довечера, докторе?

— Със сигурност.

Декстър се изправи и се загледа през прозореца към паркираните синьо-бели полицейски автомобили и малката квадратна тревна площ зад полицейския участък на Ню Болдън.

— Честно казано, Иън Старк беше голям мръсник, затова се радвам, че се отървахме от него. Ако е умрял от собствените си наркотици, толкова по-добре. Само че раната на шията превръща смъртта му в наш проблем. Днес следобед ще огледам апартамента на Старк. Дженсън, можеш да дойдеш с мен.

Дженсън метна мрачен поглед на Харисън.

— Харисън, ти вземи екип от следователи и провери някои от старите явки на Старк. Започнете от гарата — нали там се е появил, облян в кръв. Нямаше ли наблизо някакви стари фабрики, където се навъртат наркоманите?

— Автомивката — кимна Харисън. — Зад гарата е. И преди сме арестували пласьори там.

— Вземете Марти Фаръл — обади се Лийч. — Той е най-печен.

— Познавам Марти — съгласи се Харисън. — Наистина е много добър.

— Това е засега — завърши Декстър. — Дженсън, би ли останала за момент?

Сержантът си пое дълбоко въздух и се обърна с лице към Декстър, докато останалите напускаха стаята. Харисън тихо затвори вратата зад гърба си.

— Непрекъснато говорим за това, нали? — кисело подхвана Декстър.

— Моля?

— Парфюм, високи токчета, грим. Не и тук. Не в моя екип. Никога.

— Шефе, аз почти…

— Приличаш на панда. Свали грима.

Дженсън прехапа устни.

— Разбрано.

— Върви и запали колата. Ще се видим след минути.

На излизане Дженсън мина покрай Харисън, който се навърташе край вратата. Той й намигна. Тя не му обърна внимание.

— Твърде строга сте с нея, шефе — отбеляза Харисън, когато Декстър се появи от кабинета си, навличайки едно непромокаемо яке.

— Теб кой те пита? — сряза го тя.

Харисън стъпваше върху жарава. Много внимателно подбра думите си:

— Тя е добра в работата си.

— А ти си добре осведомен по този въпрос — изръмжа Декстър. Връзката на Харисън и Дженсън беше известна на всички. Вече на никого от участъка не му пукаше за това — с изключение на Декстър.

— Дайте й шанс, може и да ви изненада приятно.

Декстър посрещна намесата му с враждебност и се опита — само с частичен успех — да сдържи гнева си.

— Това тук е полицейски участък. Ние сме професионалисти. Дженсън не е стриптийзьорка, а е полицейски служител и трябва да се постарае да изглежда по съответния начин. След като толкова ти се иска да се правиш на нечий защитник, може би няма да е зле да прочетеш правилата.

Харисън беззвучно изруга зад гърба на Декстър, докато тя излизаше от стаята.