Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (51)

51

Макс Фалън тъкмо бе изкъпал Роуина Харви преди лягане и сега старателно втриваше овлажняващ крем в тялото й. За огромно негово раздразнение тя неистово пищеше под превръзката си и се гърчеше. Явно тази жена изобщо нямаше представа за каква велика мисия е била избрана. Макс все по-трудно успяваше да се контролира. Големият ден обаче наближаваше и скоро превъплъщението му щеше да бъде пълно. Погледът му се плъзна по голото тяло на Роуина Харви. Беше готова да стане майка. Всичко можеше да бъде съвсем различно. Той приседна на ръба на леглото, а в паметта му изплува един слънчев ден от предишния месец.

Седеше в своя кабриолет „Порше 911“ пред главния вход на сградата на „Фогъл енд Мур“. Беше осем и половина сутринта в неделя в началото на април и улиците около Канари Уорф бяха пусти. Знаеше къде се намира, но се чувстваше странно дезориентиран. Сградите му се струваха непознати, изглеждаха някак неловко в негово присъствие.

Нещо не е съвсем наред на дъното на млечния океан.

Това бяха храмове на божествата, появили се от водата при разбиването на океана. Цветовете им се променяха в менливата бяла светлина на божествената му природа. Опустелите стъклени храмове все още ечаха от писъците и смеха на неговото превъплъщение.

Макс се облегна на седалката си и наблюдаваше как стъклените прозорци на Канари Уорф отразяват слънчевите лъчи, как те пробягват по Кабът Скуеър и отскачат от огледалното стъкло на сградата на „Морган Стаили“. Той беше по-бърз от лъчите. Причакваше ги на всяка точка от триъгълната им траектория. В крайна сметка, той беше бог.

Беше Сома. Създаден от разбиването на Млечния океан. Дълбоко под повърхността той бе създаден от невъобразими за хората сили.

— На кого говориш? — разнесе се женски глас над него. В светлината, която бе оставил след себе си, се очерта женско лице. Лицето се отмести, Макс се спусна по слънчевите лъчи и се опита да се концентрира.

Лиз Коплински се опита да отвори багажника на поршето на Макс.

— Заключен е — провикна се тя.

Макс не отговори и Лиз се качи в колата и метна лекия си сак в краката си. Известно време Макс я наблюдаваше внимателно и чакаше светлините да се отдръпнат. Когато се появи лице то на Лиз, то беше толкова красиво, колкото си го спомняше.

Щеше да я чука. Тя щеше да възпроизведе неговата божественост.

— Няма ли да изчезваме оттук? От този момент съм в отпуск — нетърпеливо попита Лиз. — Четири седмици! Давай, приятел. Надявам се слънчевото време да се задържи. Дани отговаря за отдела след напускането ти. Мести ме във Франкфурт, за да оглавя търговския отдел там…

Макс се отнесе, докато тя бърбореше.

— … Малко ме е страх, но сигурно „Краутс“ няма да създават проблеми. Маржът им е много нисък. Заминавам да им сритам задниците. Ей, слушаш ли ме?

Макс наблюдаваше как светлините се групират и се завихрят във въздуха високо над колата, въртят се на спирала като сияйни фойерверки и накрая внезапно се гмурват във водата.

— Прецака ли се? — попита той.

— Моля? — засмя се Лиз на необичайния коментар.

Двигателят на поршето забоботи, когато Макс изломоти нещо в отговор. Напуснаха Канари Уорф с бясна скорост и се понесоха на изток покрай Милениум Доум. Докато минаваха покрай сградата, Макс си даде сметка, че тя прилича на скротум между задните крака на Кучешкия остров.

— Кога ще пристигнем? — попита Лиз и вдигна слънчевите си очила „Армани“ на главата си.

Ерекцията на Макс започваше да става мъчителна. Не отминаваше и му причиняваше болка. Сякаш някой бе притиснал чук в перинеума му.

— След около час. Под седалката ти има бутилка шампанско.

— Майтапиш ли се? — Лиз се пресегна между краката си и извади бутилката. — Шампанско в девет сутринта?

— На кого му пука? Изпий го.

— Твърде много ругаеш, Макси.

— Въпросът не е в това, мамка му! — Макс не успя да превключи скоростите както трябва и колата ядосано изръмжа в отговор. — Работата е там, че бутилката струва двеста лири и я купих специално за теб.

— Трогната съм — саркастично отвърна Лиз.

— Освен това — продължи Макс и мина на червено, — ще разкара вкуса.

— Какъв вкус?

Поршето закриволичи по двойното платно, когато Макс бръкна в спортните си панталони и извади ерекцията си.

— Прекаляваш — засмя се Лиз.

— Сериозен съм.

— И не можеш да ме помолиш по по-подходящ начин?

— Аз съм бог.

— Да, безработният бог на глупостите.

Лиз обели станиола от гърлото на бутилката шампанско и тапата изхвърча от колата с приятен звук. Тя отпи дълга глътка от шампанското и разкопча колана на седалката си.

— Не го заслужаваш — отбеляза Лиз и се наведе.

— Започвай, мамка ти! — раздразнено я подкани Макс. Светлинките прелетяха покрай колата и затанцуваха степ на пътя пред него. Примижа, за да ги отпрати, и започна да се оглежда за знаци за шосе М11.

— Ей, престани да ми държиш този език! — Усмивката на Лиз се бе стопила.

— Извинявай.

Лиз отново се приближи. Пъхна едната си ръка под топките му и се наведе, за да поеме члена му с уста. Изведнъж рязко се отдръпна:

— Кога за последен път си се къпал?

— Какво искаш да кажеш? — объркано попита Макс.

— Малко си позагнил тук долу, скъпи.

Той се ужаси от тази обида към божествената му природа.

— Хрумна ми нещо.

Лиз взе бутилката с шампанско и изля малко върху пениса на Макс. Той се стресна, когато усети пенливата течност. Лиз отново се наведе и този път го пое в устата си.

— По-добре ли е?

Тя изръмжа одобрението си. Макс притисна главата й към себе си. Поршето се понесе с бясна скорост към шосе М11, като криволичеше наляво-надясно по празния път. Неколцина души изгледаха колата, когато прелетя покрай тях. Макс не даваше и пет пари. Смееше се, смееше се на абсурдната мисъл, че едно божество може да има проблеми с хигиената.

Пристигнаха в къщата в десет и половина. Лиз беше впечатлена.

— Ау! Кога е построена къщата?

— Някъде към хиляда седемстотин и петдесета.

— Мамка му. По-стара е от Америка. — Стъпките й изхрущяха по чакълестата алея, докато се оглеждаше. — Трябва да си наемеш градинар, Макси. Според мен в тези храсти спокойно може да се крие Виетконг.

— Имах някакъв градинар — замислено каза Макс, — обаче не мога да се сетя какво стана с него.

— Сигурно се е изгубил в цветния бордюр. Все пак това място има огромен потенциал.

Макс погледна тъжната стара къща. Към порутената й каменна зидария и излющената фасада. Лиз беше права. Сградата се рушеше, но скоро щеше да бъде обновена. Освен това местоположението й беше идеално. Макс беше пожънал плодовете.

— Вземаш ли противозачатъчни? — внезапно попита.

— Моля?

— Искаш ли да имаш деца?

— Защо ме питаш сега? На алеята?

— Искаш ли? — внимателно се вгледа в лицето й Макс.

— Боже, ти си пълен с изненади. Да, искам, но не мога.

— Не разбирам.

— Преждевременна менопауза. Не произвеждам яйцеклетки. Не мога да имам деца.

— Не можеш да имаш деца? — Макс с всички сили се опитваше да се съсредоточи. Светлинките разкривяваха лицето на Лиз в отблъскващ образ.

— Попита ме и аз ти отговорих. — Лиз се приближи към него и обгърна врата му с ръце. — Това проблем ли е?

Изведнъж тя му се стори отблъскваща. Дъхът й. Парфюмът й. Беше истински ужас. Не можеше да има деца. Беше просто безполезен съсъд. Безплодието й го отблъскваше. Оплакваше потомството на Сома, което вече бе погинало безполезно вътре в нея.

— Е, ще ме разведеш ли, или ще се мотаем на алеята? — попита тя.

Той я въведе вътре и й показа главния вестибюл с широкото стълбище и маслените картини по стените на коридорите. Безразлично й показа библиотеката с огромните източни прозорци и високия таван. Ентусиазмът бързо напускаше Макс и след като направи най-кратката възможна обиколка, реши да заведе Лиз на покрива.

В просторното таванско помещение имаше малка стоманена стълба, която водеше на покрива през една капандура. Макс се ядоса, защото му бе нужна половин минута, за да отключи катинара. След това и двамата излязоха навън.

— Боже! Тук е много красиво! — възкликна Лиз.

— Можеш да видиш вечността.

Лиз примижа и отбеляза:

— Със сигурност можеш да видиш пътя.

Забележката й не се стори забавна на Макс. Лиз предпазливо тръгна по плоския покрив, наслаждавайки се на гледката на гората Тетфорд на изток. Внезапно носът й се сбърчи.

— Усещаш ли някаква миризма? — попита тя и го погледна през рамо.

Макс не помръдна. Миришеше му само на нейното разложение.

— Със сигурност вони — огледа се Лиз. На около метър от нея имаше издут чувал от зебло. — Мисля, че миризмата идва оттам. — Предпазливо се приближи към чувала. Беше съвсем близо до ръба. Макс пристъпи към нея. — Какво има вътре, Макс? — попита тя, дока то развързваше въженцето.

Макс се засмя:

— Не е ли забавно — струва ми се, че е градинарят.

Лиз отстъпи назад, когато чувалът се отвори и черното му кърваво съдържание се разпиля в краката й. Макс я грабна и с едно мощно и бързо движение я метна от покрива на сградата.

Лиз Коплински изпищя само миг, преди да падне върху покрива на старата оранжерия на двайсет метра по-надолу.

Макс се наведе през ръба и се вгледа във вечността. Бръкна в джоба си, извади четири монети от по десет пенса и ги хвърли във въздуха.

Ето защо Роуина Харви нямаше ни най-малка представа колко й е провървяло. Можеше изобщо да не стане част от грандиозния му план. Ако Лиз Коплински не го бе предала, Роуина Харви щеше да бъде само наблюдател на историческото събитие, а не участник в него. Само че все още не разбираше великата мисия, за която я бе избрал Сома. Той се замисли как може да оправи нещата. Шишенцата с еликсир, които му бяха останали, бяха доста силни. Не искаше да причинява физиологически увреждания на бъдещата съпруга на Сома. Може би щеше да успее да намери някакво компромисно решение. Макс се изкиска, целуна Роуина Харви по челото и по зърната на гърдите и излезе. Забързано слезе по стълбите към голямата спалня. Кухнята се намираше в приземния етаж на голямата къща, два етажа по-долу. Дотам се слизаше по мрачни стълби. Помещението представляваше същински хаос от мръсотия, гъби и боклуци, но Макс държеше шишенцата с еликсира си и чисти спринцовки в хладилника.

Замисли се какво може да направи. И дума не можеше да става за венозно прилагане на еликсира, защото опасността беше твърде голяма. Концентрацията на токсини беше опасна, а Фалън обикновено смесваше с еликсира и собствената си кръв. Колкото и да го възбуждаше мисълта за игла, която пробожда кожата на Роуина Харви, не искаше да й нанесе някаква трайна вреда.

Самият той предпочиташе да поглъща малки количества Сома, като пие от урината си, която беше бутилирал по време на най-калейдоскопичните си превъплъщения. В резултат на проучванията си беше установил, че магическите съставки на Сома продължават живота си, след като преминат през тялото. Провери запасите си от урина. Имаше шест еднолитрови бутилки върху кухненския плот. Това беше възможност. Стори му се обаче неуместно избраницата на Сома да поеме на първото си пътешествие към божествената същност, като опита божествената пикня.

Макс се свлече на пода, изпаднал в тиха истерия. Ръцете му докоснаха пръснатата по пода пръст.

— Това е най-мръсното скапано такси, което съм виждал — изрева той, а по лицето му се стичаха весели сълзи. Нужни му бяха десет минути, за да се успокои. Най-накрая успя да се изправи на крака и да състави някакъв план.

Приемане през уста! Разбира се.

Защура се в кухнята, възбуден от простотата на хрумването си — щеше да приготви омлет на Роуина Харви. Нали и Зевс се бе превърнал в лебед, преди да изнасили Леда? Нали и Юпитер се бе явил пред Егина във вида на огромен огън, преди да я осемени? Знаеше, че вече пише собствената си митология. Сома щеше да посети Рохини във вид на омлет.

— А сега — каза той на главата, която миеше в кухненската мивка. — Какви са съставките?

Макс се огледа и се опита да проумее какви са тези боклуци наоколо.

— Това такси е пълна отврат — изкиска се той. — Ще се оплача в асоциацията „Хакни Керидж“ в Лондон!

Намери един тиган в шкафа под мивката. Беше почернял и стар, но вършеше работа.

— Мляко, яйца, лук, мазнина и гъби — въодушевено плесна той с ръце. — Гъби имаме!

Избра една сочна на вид мухоморка от кутията за хляба и я наряза върху дъската. Изсипа парченцата в тигана. След това кулинарният му порив внезапно секна. Нямаше мляко, нито олио, нито яйца. Прокле недалновидността си. Трябваше да отиде да напазарува.

Обясни тези затруднения на Роуина Харви след изморително изкачване по източното стълбище. Тя лежеше напълно неподвижна, но го гледаше с разширени от ужас очи.

— Най-важни са яйцата — обяви Макс, четейки от набързо надраскания списък с покупки. — Те ще те подсилят. Освен това ще ти купя някои малки изненади, защото си много добро момиче. — Той приседна на леглото до нея и с показалеца си описа кръгове върху корема й. — Под пъпа си имаш малки руси косъмчета. — За миг остана загледан в голото й тяло, наслаждавайки се на онова, което предстоеше, после забързано излезе от стаята.

Качи се в поршето и в продължение на пет дразнещи минути се мъчеше да вкара ключа на мястото му, най-сетне разбра, че се опитва да запали друга кола, и се премести в джипа. Той запали веднага. Макс потегли с грохот в ранната вечер. Знаеше, че на североизток от Ню Болдън, на петнайсетина километра от къщата, има денонощен супермаркет. Излезе с джипа на шосе А10 и пое с висока скорост към Ню Болдън. Мислите му бяха заети с Роуина Харви. Перспективата да я осемени и да стане родоначалник на лунната династия на земята беше почти непосилно хубава. Трябваше само да издържи още една нощ, без да изпразни семето си в нея преждевременно.

Пристигна в супермаркета малко след шест часа. Беше просторен, бял и застрашителен. Макс се почувства крайно забележим. Взе количка вместо кошница, защото така по-добре щеше да прикрие ерекцията, която го бе връхлетяла на паркинга и от която не можеше да се отърве. Отбеляза си наум вече никога да не носи анцуга си навън. Беше божество. Беше Сома. А Сома трябваше да има достойнство.

— Яйца, мляко и олио — повтори си той, докато буташе количката по пътеката. — Яйца, мляко и олио.

Лесно намери яйцата. Избра двайсет едри домашни яйца. Отне му близо час да открие млякото. Взе три големи бутилки мляко с намалено съдържание на мазнини и се зарадва, че после ще може да ги използва, за да събира в тях урината на Сома. Приближи се към една продавачка на щанда за сирена:

— Опитвам се да намеря мазнините — обяви той.

— Имате предвид олиото ли? — попита продавачката и леко отстъпи назад, след като усети миризмата от тялото на Макс.

— Търся най-вече мазнина за омлет — учтиво обясни той.

— Втората пътека вляво.

Макс се завлече в указаната посока. Имаше объркващо голям избор от мазнини: слънчогледово олио, зехтин, нискокалорично олио. Той се обърка и реши да избере зехтина. На излизане Макс мина покрай най-различни памперси. Едва сега си даде сметка колко несъобразителен е бил. Не беше направил никакви приготовления. Не можеше да очаква от Роуина да пазарува в нейното състояние. Сложи в количката няколко пакета с памперси, бебешка пудра, няколко бурканчета с бебешка храна, пакет сухари и една дрънкалка.

Момичето на касата носеше червена риза и табелка с името, на която пишеше: „Джанис“.

— Здрасти, Джанис — поздрави Макс Фалън.

Тя го погледна с уморен и обезнадежден поглед и му се усмихна безизразно. Прокара покупките на Макс през електронната клетка. Той я наблюдаваше, хипнотизиран от пиукането на машината.

— Трябва да се постараеш пиукането да е през равни интервали — посъветва я той. — Така ще звучи почти като музика.

— Какво? — попита Джанис.

— Нали разбираш: би-и-ип… би-и-ип… би-и-ип… би-и-ип… земя на надежди и слава… би-и-ип… би-и-ип… би-и-ип… владетел на моретата… — изпя той.

— Трийсет и осем лири и шейсет и два пенса, ако обичате — протегна ръка Джанис.

Макс й даде една смачкана банкнота от петдесет лири, която откри в джоба на анцуга си.

Наложи се Макс да се концентрира с всички сили заради внезапното представление на светлинките, което се появи зад очите му, за да успее да намери пътя към старата къща. Пренесе покупките си в кухнята и щастливо приготви на Роуина Харви омлет с вълшебни гъби. Сложи четири яйца. Искаше да я подсили. Стараеше се да пържи омлета на ниска температура, за да не разруши ценните съставки на кървавочервената гъба, която украсяваше творението му. Остана доволен от работата си.

Макс отнесе подноса горе в спалнята. Върху него имаше омлет, сгънат прилежно върху учудващо чиста бяла чиния, цвете, което беше откраднал от украсата на супермаркета, касетофон, дрънкалка и чаша с урина.

Свали превръзката от устата на Роуина Харви, за да я нахрани. Тя пищеше. Пищеше. Макс я остави да се изтощи. Самият той се задоволи с една отморяваща напитка, докато наблюдаваше гледката, която се откриваше от прозорците на спалнята към далечния масив на гората Тетфорд. Имаше страхотен късмет, че бе успял да открие толкова подходяща за целите му къща на толкова удобно място. Смяташе, че това са добре похарчени два милиона лири, нищо че сградата се рушеше. Най-накрая Роуина Харви престана да пищи и Макс се върна до леглото. Отряза парченце от омлета и го набоде на вилицата. Роуина извърна глава.

— Хайде, Роуина, едно малко парченце. Сигурно умираш от глад.

Фалън взе парченцето от вилицата и насила го пъхна в устата на Роуина. Запуши устата и носа й с ръка, докато не се убеди, че е преглътнала. След това повтори операцията, докато тя не погълна половината от гозбата. Премести подноса върху нощното шкафче.

— Виж, донесъл съм ти цвете и играчка за нашето бебе — каза Макс, докато отново й слагаше превръзката. Разклати синьо-червената дрънкалка пред удивения и изпълнен с ужас поглед на Роуина. — Никак не ми се тръгва — каза Макс. Натисна копчето на касетофона, когато забеляза, че очите на Роуина започват да се въртят и да губят фокус, а зениците й се разширяват. — Слушай касетата, Роуина. Тя ще те отведе при божествената същност. Не се учудвай, когато видиш, че те чакам там.

Макс излезе от стаята, когато от касетофона се разнесе собственият му глас, който четеше откъси от „Ригведа“ и обясняваше как се е превърнал в Сома. Заслиза развълнуван по стълбите. Намери две банкноти по петдесет лири в любимото си яке и реши да се върне в бензиностанцията на шосе А10, покрай която беше минал преди около час. По радиото беше чул, че крайпътните забавления се превръщат в проспериращ бизнес.