Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Андъруд и Декстър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Acid Lullaby, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Ед О'Конър

Заглавие: Отровна приспивна песен

Преводач: Надежда Розова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство Весела Люцканова

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД

Художник: Валентин Киров

ISBN: 954-311-023-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13869

История

  1. — Добавяне

55

Андъруд пристигна в отдела и откри, че Декстър, Лийч и Марти Фаръл го очакват в един кабинет. И тримата изглеждаха изтощени. Лийч беше най-зле — лицето му беше смъртно бледо, а очите му бяха хлътнали и имаха черни кръгове. Декстър направи знак на Андъруд да отиде при тях.

— Чудех се къде си — остро каза тя.

— В болницата при Мери Колсън — изстреля в отговор Андъруд.

— Роджър и екипът му са работили цяла нощ с патолозите в „Аденбрукс“. Ще ни запознае с първоначалните данни за четирите тела, които открихме вчера. Марти се опитваше да установи кои гуми и автомобили може да отговарят на следите, които намерихме в полето. — Декстър направи пауза. — Отпечатъците на Дженсън съвпадат с тези от едното тяло.

— Мамка му! — Андъруд си помисли за Харисън. Декстър прочете мислите му.

— Казах на Харисън да си вземе почивка, но той иска да участва до края. Ще се върне този следобед. Искаш ли да започваш, Роджър, преди всички да заспим?

— Разбира се. — Пред Лийч бяха първоначалните данни от аутопсиите на четирите жертви. — Трябва да ви предупредя, че информацията, която ще ви дам, е съставена доста набързо. През седмицата ще направим още изследвания на четирите трупа. Като се има предвид, че все още не сме открили Роуина Харви и че времето ни притиска, насочихме изследванията към създаването на първоначален физически профил на всяка от жертвите и се опитахме да установим времето на настъпването на смъртта им.

— Бързият и мръсен анализ? — попита Андъруд.

— Точно така. Смятам, че е полезен за хронологична преценка на труповете. — Лийч се намръщи от изтощение. — С това искам да кажа, че ще ви представя всеки случай в реда, в който според нас са били убити жертвите. Схванахте ли?

— Давай нататък — подкани го Декстър.

— Първа жертва. Мъж от бялата раса. Главата е напълно отделена от тялото. С трупа са открити пет монети от по десет пенса. Според мен е на възраст между четирийсет и пет и шейсет години, теглото му е около осемдесет и пет килограма, а ръстът му е приблизително метър и седемдесет. Окосмяването по тялото е тъмно кестеняво. В редица отношения той е най-интересният труп. Смятаме, че е бил убит преди три или четири месеца.

Декстър тихо подсвирна.

— Как разбрахте? Не можете да направите преценка по телесната температура на толкова стар труп, а освен това сигурно е бил в много лошо състояние.

Лийч погледна Декстър в очите и попита:

— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?

— Разбира се — долетя утвърдителният отговор.

— Тялото беше в напреднал стадий на разлагане. Наричаме го маслена ферментация. Тялото изсъхва, течностите ферментират. По-голямата част от плътта и космите опада и мухлясва. Бутировата киселина има силна сиренява миризма. Знаете ли какво представлява патологичната ентомология?

— Гадинки — отвърна мрачно Андъруд.

Лийч кимна.

— Един от начините да установим времето на смъртта е чрез изследване на активността на насекомите върху трупа. Когато започне посмъртното разлагане, останките привличат различни типове насекоми — мухи месарки и други подобни. Те снасят яйца, от яйцата се излюпват ларви, които се хранят с гниещата плът. От типа насекомо и от стадия на неговото развитие върху трупа можем да съдим кога е починал въпросният човек.

Андъруд си спомни защо искаше да го кремират.

— Например, в коремната кухина на жертва А открихме ларви от насекомо, наречено Piophilia Casei, по-популярното му название е муха сиренарка.

— Очарователно — отбеляза Декстър.

— Така — продължи Лийч. — Наличието на ларви от сиренарка в един труп е много интересно. То означава, че жертвата е починала най-малко два месеца по-рано. Обикновено ларвите от сиренарката се появяват от три до шест месеца след смъртта. Смятам, че степента на разлагане и ранният стадий на развитие на ларвите подсказват, че смъртта е настъпила в началото на този период — да кажем преди три месеца. Освен това предполагам, че тялото е било държано навън.

Андъруд потръпна. Думите на Лийч му напомниха, че и смъртта като живота е процес, а не отделно събитие.

Декстър се опита да обобщи информацията:

— Значи жертвата е човек на средна възраст, здраво сложен, с тъмнокестенява коса, починал най-вероятно в края на януари и началото на февруари.

— Точно така. Втората жертва. — Лийч обърна един лист в папката си. Цяла нощ беше работил върху труповете и напрежението му се отразяваше. — Жена от бялата раса. И в този случай главата е напълно отделена от тялото. С трупа са намерени четири монети от по десет пенса. Допускам, че възрастта е между двайсет и трийсет и пет години, теглото е петдесет и пет килограма, а ръстът е приблизително метър и шейсет. Особеното при това тяло е фактът, че има много счупени кости, включително двете ръце, много ребра и тазът. Освен това в плътта на ръцете открихме парченца стъкло. Струва ми се, че е починала при нещастен случай — излетяла е от прозореца с висока скорост.

— Време на смъртта? — попита Андъруд и погледна собствените си бележки.

— Отново съчетахме физиологичния анализ с ентомологична преценка. Органите и меките тъкани са започнали да се втечняват, кожата се бели, а коремът е пълен с газове. По трупа обаче открихме много какавиди на мухата месарка. Тя снася яйцата си в плътта ден-два след смъртта. Какавидите обаче бяха в последния стадий на развитието си. Като се вземе предвид типичният жизнен цикъл на мухата месарка, предполагам, че жертвата е била убита преди осемнайсет или двайсет дни. След няколко дни ще можем да дадем по-точни резултати.

— Защо има такъв голям интервал между двете жертви? — попита Андъруд. — Убива първата жертва преди три месеца, в края на януари или в началото на февруари, а после чака два месеца, преди да убие следващата.

— Това трябва да разберете вие — сви рамене Лийч.

Декстър се обърна към Андъруд:

— Може да е бил извън страната. Може да е бил в затвора. Може да сме арестували този ненормалник за нещо друго. Пуснали сме го след два месеца и той е продължил да убива.

— Може би — съгласи се Андъруд, или пък може да се е лекувал.

— Третата жертва, както стана ясно от пръстовите отпечатъци, е Сара Дженсън. Тялото беше изстинало, но посмъртното вкочаняване беше престанало. Зелени петна в стомаха показаха начало на разлагането, което означава, че смъртта е настъпила около трийсет и шест часа преди откриването на трупа.

— Звучи логично — кимна Декстър. — Причина за смъртта?

— Засега не е известна, обаче в основата на шията има две следи от убождане с игла.

— А последната жертва? — внезапно попита Андъруд. — Ако вървим по хронологичен ред, трябва да е бил убит съвсем скоро.

— Четвъртата жертва. Мъж от бялата раса — отвърна Лийч. — Главата му е отсечена и липсва, както и на останалите. С трупа е открита една-единствена монета от десет пенса. Възраст между двайсет и трийсет и пет години, тегло около осемдесет килограма, височина приблизително метър и осемдесет. Телесното окосмяване е бледорусо. Това беше единственото вкочанено тяло — студено и сковано. Починал е от осем до трийсет и шест часа преди намирането на тялото. И в този случай на шията има следа от убождане с игла.

Андъруд се изправи и се опита да възпроизведе пълната хронология върху бялата дъска в кабинета:

— Значи най-напред е първата жертва, мъж на средна възраст, убит някъде към началото на февруари. След това по неизвестни причини имаме промеждутък от два месеца до втората жертва, неидентифицирана жена, нападната преди осемнайсет до двайсет дни.

Начерта на дъската оста на времето със син маркер.

— След това е Иън Старк, нападнат на 29 април, и Джак Харви, убит на следващата вечер. Дженсън и Роуина Харви са отвлечени на първи май. Телата са открити вчера следобед.

— Натоварена седмица — отбеляза Марти Фаръл.

— Много — съгласи се Андъруд. — За мен е интересен промеждутъкът между първата и втората жертва. Бас ловя, че този тип е бил пациент на Джак и през въпросния период е бил подложен на лечение.

Декстър прозря логиката в твърдението на Андъруд.

— Какво ще правим? Голяма част от досиетата на Джак и компютърът му са унищожени. Вече проверихме официалните случаи, върху които е работил, и ударихме на камък.

— Трябва да прегледам личните вещи на Джак. Може да има нещо, което сме пропуснали. Можеш ли да ми уредиш достъп до къщата му, Декс? Може би ще се наложи да се върна там.

— Не би трябвало да има проблем.

Андъруд се върна на мястото си. Зачуди се дали да сподели с групата своята концепция за промяната — че убиецът се е опитвал да промени възприятията на жертвите си. Реши, че това само ще размъти водите. На тази среща обсъждаха конкретни подробности. Сам щеше да разработи логиката на хрумването си.

— Марти, какво можеш да ни кажеш за следите от гумите, които открихме в полето? — попита Декстър.

Фаръл се приведе напред в стола си и поде:

— Струва ми се, че новините тук са по-добри. Успяхме значително да стесним възможните типове превозни средства. Ако си спомняте, сержант Харисън допусна, че убиецът кара голямо и скъпо превозно средство. След като свалихме размерите на следите от гумите от пръстта, изчислихме големината и теглото на въпросното превозно средство. Сравних данните с техническите характеристики на най-популярните джипове. Имаме съвпадение.

— Хайде да го чуем тогава — Декстър имаше чувството, че най-накрая постигат някакъв напредък.

— Най-вероятно става дума за ланд крузър „Тойота“.

— Хубава кола — с облекчение каза Декстър. Внезапно си спомни, че Марк Уилис кара ланд крузър „Фрийландър“.

— Откъде си сигурен? — попита Андъруд.

Фаръл погледна бележките си.

— Извлякохме три вероятни цифри въз основа на следите: база, ширина на гумите и тегло на превозното средство. Преценихме, че междуосието е 2680 милиметра. Ланд крузър две цяло и осем с дълга база по спецификация има разстояние 2675 милиметра. Това е доста сериозно съвпадение. Същият ланд крузър има ширина на предните гуми 1475 милиметра и на задните 1480 милиметра. Допуснахме, че става дума за голямо тегло на превозното средство предвид дълбочината на следите в почвата. Изчислихме го в границите между 2750 и 2900 килограма. Това също съвпада с ланд крузър две цяло и осем с дълга база. Направихме груби проекции на дължината и на ширината на джипа. Съвпадат.

— Добра работа, Марти. Най-сетне разполагаме с нещо конкретно, за което да се хванем — каза Декстър.

— Следователите от Хантингдън изровиха по-голяма част от тези данни. Заслугата не е моя — отговори той.

— Трябва да предупредим пътна полиция и екипите за издирване от врата на врата да се оглеждат за този модел ланд крузър. Можем ли отнякъде да изровим снимка? — попита Декстър.

— Вече е направено — каза Фаръл и плъзна една цветна снимка върху бюрото.

— Ще я разпространим. — Декстър замълча и се замисли за миг. — Като знам какви сме късметлии, сигурно ще се окаже, че всеки фермер в Източна Англия кара такова чудо. Трябва да се опитаме да стесним обсега на издирването. Можем ли да се снабдим със списък на сервизите и магазините на „Тойота“ в района? Може би, ако имаме списък на собствениците на такива коли, ще можем да ги сравним с известните ни нарушители на пътя. — Идеята беше полезна, но Декстър си даде сметка, че начинанието е мащабно, а ресурсите й вече бяха ограничени.

— Може би има и друг начин — отбеляза Андъруд. — Проверете в гаражите и сервизите за технически преглед. Явно нашият човек е излязъл от релси през последните три месеца, затова е твърде вероятно, ако си е запазил час за технически преглед или за ремонт през този период, да го е пропуснал.

— Особено ако е карал с труп в багажника — отбеляза Фаръл.

— Точно така.

— Ще стане само ако си е записал час за преглед през този период — отбеляза Декстър. — В годината има още девет месеца.

— Все пак е нещо — простичко каза Андъруд.

Декстър кимна и реши да се ориентира към приключване:

— Ето какво предстои. Роджър ще довърши аутопсиите на труповете и ще ни даде подробности от кръвните проби и токсикологичните анализи. Междувременно ще възложа на няколко униформени полицаи да съпоставят физическите профили на трите неидентифицирани жертви със списъка на изчезнали хора.

Лийч кимна.

— Съгласен съм. Дайте ни двайсет и четири часа.

— Марти — продължи Декстър, — дай на полицай Сойеруайн подробностите за джипа и за местните сервизи и магазини на „Тойота“. Можем да проверим продажбите и архивите на сервизите по начина, по който предложи Джон. Имам среща с Адам Милър от университета. Ще отидем в гората Тетфорд. Той ще ме разведе из някои места, където вероятно растат вълшебните гъби.

— Искам да говоря с теб, когато се върнеш — обади се Андъруд.

— Няма проблем.

Съвещанието беше закрито. Фаръл и Лийч излязоха от кабинета. Андъруд остана.

— Твърде много неща трябва да се съобразят — отбеляза Декстър.

Андъруд кимна:

— Все пак напредваме. Проблемът е в това, че нашите процедури отнемат време. Все едно да се опитваш да уловиш пантера, като подредиш няколко души в редица на полето и ги накараш съвсем бавно да приближават към нея.

— В крайна сметка ще я заловим.

— Когато всички са вече мъртви. — Андъруд забеляза, че Декстър се прозя. Очите й леко се насълзиха. Избърса ги с маншета на ризата си.

— Онзи ден говорих с предишния ти шеф — тихо каза той.

Суровите очи на Декстър мигом се приковаха върху Андъруд.

— С Макинли? За какво?

— Успокой се. Той ми се обади. Беше загрижен за теб и за някакъв тип на име Уилис.

— Какво друго ти каза? — попита Декстър, а в гърлото й напираше ярост и тревожни опасения.

— Нищо — излъга Андъруд. — Помоли ме да те наглеждам. Каза, че може да навлезеш в опасни води.

— Няма право. Мога да се грижа за себе си.

— И аз смятах така едно време и виж докъде стигнах.

Декстър забеляза загрижеността в погледа на Андъруд и гневът й леко се смекчи. Беше мислила напрегнато за положението на Марк Уилис. С радост видя как името му се изписва на екрана на мобилния й телефон три пъти през последния час. Усещаше, че той е наблизо и чака възможност да се изправи срещу нея и да излее гнева си. Гърчеше се на куката на замисъла й. Алисън Декстър беше решила да изгори миналото си, бързо и жестоко. Белезите, които неочаквано бяха станали видими върху току-що оголената й китка, й напомниха защо. Уилис вече я бе принудил да сложи край на един живот. И това бе предостатъчно.

— Не се притеснявай, Джон — каза тя и намести маншета на ризата си. — Всичко е под контрол.

Интеркомът в кабинета внезапно изпращя:

— Инспектор Декстър, рецепцията е.

— Кажете — отговори тя.

— Чака ви д-р Милър.

— Благодаря — каза Декстър. — Време е да тръгвам.