Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (32)

32

Това бе нощта на лошите сънища и на страха.

Алисън Декстър сънува детето, което беше създала и убила.

Мери Колсън отново се събуди заради съня си за човека куче, обляна в неприятна студена пот. Шепотът не й позволи да заспи. В четири часа отиде до тоалетната. В шест се върна и изля вода около тоалетната чиния и на пода заради Дорийн.

Марк Уилис се взираше в синята врата на апартамента на Алисън Декстър и си представяше ужаса, който го чакаше, ако не успее да намери 100’000 лири до събота. След около час се насочи обратно към анонимната сигурност на хотелската си стая в покрайнините на Ню Болдън.

За Макс Фалън нощта беше напрегната и дразнеща. Беше изтощен, но сънят бягаше от клепките му. Паметта му беше в пълен безпорядък. Помнеше, че следобед бе отвлякъл Роуина Харви и я беше вързал за едно легло. Беше се възхитил на красотата й, но бе решил да я остави на спокойствие и да излее яростта си другаде.

Спомняше си лекия обяд с омлет, а после и незадоволителното издевателство на пода на библиотеката над полицайката, която пищеше и се мяташе. Беше се отбранявала неистово и това го раздразни. Изпита блажено облекчение, когато я обезглави. След това Макс беше отишъл с колата до Лондон, за да възобнови познанството си със своя предишен колега Саймън Крауч. Сборичкаха се. Макс си спомняше някаква възрастна дама, която стоеше от другата страна на улицата с покупките си и ги наблюдаваше как се въргалят в невзрачната градинка на Крауч. Една отвертка, забита в трахеята на Крауч, сложи край на спора. Пътуването обратно беше още по-напрегнато — шосе М11 беше в ремонт, който забави завръщането на Макс в Кеймбриджшър чак до три през нощта. Главата и очите го боляха, но той седна в библиотеката и се полюбува на стореното.

Докато се люшкаше между действителността и безсъзнанието, старата къща се превърна в объркващ и скърцащ ужас. Съзнанието му неочаквано го запрати обратно в предишния му живот във „Фогъл енд Мур“. Почувства се като дете, което си играе върху непотребна купчина от факти и терминология, които вече не проумяваше.

— Облигациите са поток от касови приходи — заяви той в празната си библиотека. — Цената и печалбата са в обратнопропорционална зависимост.

Макс се почувства безпомощен заради тишината, която посрещна твърденията му, и се разгневи. Мразеше мълчанието в бизнеса. Мълчанието означаваше невежество. Това беше основно правило. Примижа в мрака на библиотеката, за да види кой слуша лекцията му. Там беше Лиз, някаква маймуна от отдел „Плащания“ и непознати за него лица.

Мълчание.

— Това са основни неща — кресна той. — Когато цената се покачва, печалбата спада и обратното. Много е лесно. Вие не сте способни да продавате дори салам, камо ли ценни книжа.

От залата долетя въпрос. Значи там все пак имаше някой.

Най-сетне въпрос!

Опита се да проумее една форма, която не беше нито ръка, нито лампа.

— Ако еврооблигациите се изплащат веднъж годишно, защо оценяваме облигациите в лири стерлинги веднъж на шест месеца? — каза един глас, който той за секунди взе за своя собствен, преди да осъзнае, че не би могло да е така. Остана смаян от невежеството на въпроса.

— Заради пазара на държавните ценни книжа! — кресна той. — Те се изплащат на половин година, затова тези в стерлинги се оценяват на същата основа и след това се превръщат в годишни приходи.

Гневно впери поглед през прозореца с очакването да види морето от светлини на Канари Уорф. Видя единствено мрак.

— Кривата на лихвата на стерлинга е обратна — каза той натъртено и бавно, като че ли говореше на дете, което разбира трудно. — Лихвите са по-високи при по-кратък падеж, което отразява… — той спря, защото не можеше да си спомни какво отразява това. Знаеше обаче, че кривата на приходите в лири стерлинги изглежда като пързалка. Беше си играл на една детска пързалка в къщата им в Индия. Майка му го чакаше долу, за да може да падне в обятията й, спускайки се по кривата на печалбите от стерлинговите облигации. Беше с шапка с пластмасови скъпоценни камъни и носеше сребрист колан. Тя толкова се гордееше. Той беше спечелил наградата.

Родителите му винаги го бяха разочаровали. Майка му беше починала и го бе изоставила, а баща му бе останал жив и непрекъснато го обременяваше. Особено го разочарова посещението на стареца в новата му къща в провинцията преди три месеца.

Робин Фалън седна в един дървен стол, шокиран от падението на сина си. Макс се беше изтегнал блед и изтощен на дивана. По пода лежаха пръснати книги и странни рисунки. Робин вдигна от земята няколко рисунки и се опита да открие някаква логика в неприличните драскулки — сувенирите от ужасяващото пътешествие на сина му в собственото му подсъзнание. Робин смачка някои от тях и след това напразно потърси с поглед кошче за отпадъци в разнебитената дневна на сина си.

— Това стигна твърде далеч — строго отряза той.

Макс си играеше с едно кубче на Рубик и се дивеше на странните му цветове и на сложните комбинации.

— Какво е всичко това? — попита Робин и с жест показа бъркотията върху стария килим.

Макс се изкиска, без да вдига поглед.

— Опитай се да си представиш Библията, преди да е била редактирана.

Робин Фалън огледа прогнилата дървена ламперия на стените, изпочупените лавици за книги, разнебитените контакти и претъпканата с хартия и с отпадъци камина.

— Чуй ме, Макс — гневно поде той, — това трябва да престане. Каквото и да правиш със себе си, всички тези наркотици, трябва да ги спреш незабавно. Ако волята ти не е достатъчно силна, за да го направиш сам, ще ти намеря професионална помощ. След като напусна работата си в Лондон, ти ми обеща, че ще ходиш на консултации. Настоявам да започнеш консултации с психиатър.

— Няма как да разбереш в какво се превръщам — промърмори Макс, докато въртеше квадратчетата на кубчето. Замисли се дали да не покаже на баща си своето изследване за Сома, за това как бе открил и бе разпознал божественото растение сома. Но мигът отмина, когато две редици червени квадратчета се подредиха една под друга на кубчето на Рубик.

— Не, не разбирам. Знам обаче, че имаше прекрасна работа, в която се провали. Похарчи цяло състояние за една стара къща, която според мен трябва просто да бъде съборена. Доколкото виждам, ти се превръщаш в един скитник.

— Ето пак! — ядоса се Макс на кубчето. Беше подредил четири страни на загадката, но все още имаше едно синьо и едно червено квадратче на погрешните места. — Майната му! Всеки път става така.

Робин Фалън седна в едно мръсно кресло.

— Искаш ли да поговоря с Ричард Мур? Може би ще успея да те върна на работа. Той ми дължи някои услуги.

— Ако говориш с този надут задник, никога няма да ти простя — изсъска гневно Макс.

Робин усети как го залива студена вълна от отчаяние, когато Макс запокити неподреденото кубче към камината.

— Някой непрекъснато ми размества лепенките — изръмжа Макс. — Това е единственото възможно обяснение.

— За какво говориш? Кой?

— Някой идва тук и разменя цветните стикери на кубчето. Сега всичко е прецакано. Прилича на лоботомия.

— На лоботомия ли?

— Да — отговори Макс и се разпали. — Все едно че някой отрязва едно кубче от мозъка ти, а после го поставя обратно не както трябва. Привидно всичко би трябвало да сработи, обаче връзките са объркани.

Макс погледна през светлинките към баща си. Главата на възрастния мъж се бе превърнала в шеметна маса от синьо и зелено, изригнала един бог знае откъде. Като облаци, които се въртят около планета. Това напомни на Макс за нещо, за някаква изрезка, която беше прочел. Беше провидение. Откровение. Кубчето от мозъка му бе поставено правилно. Внезапно и красиво всичко доби смисъл. Той реши да запази откритието си за себе си.

— Имам нужда единствено от разбиране — каза Макс и примигна, за да прогони странните цветове, които плуваха в зрителното му поле. Имаше шишенце със своя еликсир в джоба на мръсното долнище на анцуга си. — Може и на теб да ти помогна да проумееш, но няма да ти хареса. Паметта е познание. Мога да ти помогна да извършиш прехода. Тогава ще видиш лично.

Робин съзря в това сгоден случай.

— Макс, ако наистина искаш да разбереш, имам приятел, който може да ти помогне.

Макс обърна гръб на баща си и се наведе, за да извади кубчето на Рубик от камината.

— Познаваш ли Джак Харви? — продължи Робин. — Той е полицейски психиатър. Работи в Хантингдън.

Макс избухна в истеричен смях.

— Полицай! Направо фантастично. И какво ще направи? Ще клампира малкия ми мозък?

— Той е психиатър, при това много добър. Помогна ми след смъртта на майка ти. Може би той ще те разбере по-добре от мен, ще проумее в какво се превръщаш.

Макс замълча за миг.

Може пък този полицай да беше Брихаспати, най-мъдрият сред боговете. Може би той можеше да стане говорител, да преведе учението на Сома на разбираем за смъртните език, да пречупи божествената светлина в някаква скапана видима дъга.

— Добре, ще се срещна с него.

Робин Фалън изпита облекчение.

— Ще го уредя. Джак няма право да дава частни консултации, но ще измислим нещо.

— Психиатрия срещу чекова книжка. Това е истинско безобразие! — отново се разхили Макс.

— Мисли каквото искаш.

Макс видя как светлинките отлетяха от лицето на баща му и как тюркоазените облаци започнаха да се разпръсват.

Макс спря плейбека в главата си. Притесняваше го. Знаеше, че вече няма да му се налага да си има работа с такова презрение, маскирано като родителска загриженост. Болката напираше зад очите му като растящ електрически заряд. Огледа разнебитената стая и се запита с кого е разговарял. Не виждаше никого. Вдигна главата на Джак Харви от скута си и я разгледа, най-мъдрият сред боговете го беше разочаровал, Фалън примигна мъчително. Светлинките бяха станали твърде агресивни, много по-настойчиви. Споменът за посещението на баща му ги беше разбудил. Започнаха да добиват форма — страховита и демонична форма. Опита се да ги прогони, когато започнаха да се скупчват в зрителното му поле. Свлече се на пода, щом загризаха главата му. Това бяха асурите — демоните, които искаха да изсмучат божествения сок на сома от тялото му. Главата на Харви глухо тупна на пода.

Макс се свлече на колене и се загърчи от болка върху прашния под на библиотеката, докато демоните пробиваха дупки в главата му и се гмурваха в гърлото и в корема му. Болката беше навсякъде. Потрепери и усети как започва да му се повдига, когато демоните започнаха да снасят яйцата си под кожата му, когато започнаха да се гърчат и да го хапят по корема като електрически змиорки. Кожата му стана на мехури и го засърбя, щом яйцата започнаха да се люпят, а ларвите задраскаха и плъзнаха по плътта му, смучейки кръвта на Сома. Течността щеше да ги направи безсмъртни. Не можеше да го допусне. Трябваше да се пребори с тях сега, преди да станат твърде могъщи.

Макс ревеше и крещеше от ярост, докато се опитваше да откъсне дразнителите от тялото си. Неочаквано демоните изчезнаха и светлинките се оттеглиха в окрайнините на зрителното му поле. Започна да се отпуска. Щеше да изпикае змиорките по-късно.

Макс се свлече в едно кресло и зачака зората.