Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (57)

57

Андъруд извади металната кутия, където се намираха веществените доказателства, събрани от местопрестъплението в дома на Джак Харви. Отнесе я в кабинета на Декстър и разчисти място върху бюрото. Всяко пликче имаше етикетче с мястото, където е открито доказателството и служебният номер на следователя, който го е описал. Андъруд разгледа всеки плик поотделно.

В първия имаше няколко плика, открити в метална кутия до бюрото на Джак. Андъруд нахлузи чифт стерилни ръкавици и извади пликовете от прозрачния найлон. Бяха два бели плика от централното полицейско управление в Хантингдън. Във всеки имаше фишове за заплата — единия за март, а другия за април. Андъруд не остана изненадан, че Джак е вземал повече пари от него. Все пак направи наум някои изчисления и установи, че по-високата заплата не обяснява относително охолния начин на живот на Джак.

Разгледа другата група пликове — имаше гаранционна карта за новия компютър на Джак, реклама за кредитна карта, брошури за медицински книги, които предстоеше да излязат. Общо взето, нищо необикновено. Но най-отдолу в купчината Андъруд откри извлечение от банковите сметки на Джак. Прегледа списъка с извършените парични преводи и забеляза, че заплатата на Джак от полицията, както и неговата собствена, беше привеждана през последния петък на всеки месец.

Андъруд бързо откри онова, което търсеше — две солидни суми. Първият депозит бе направен на седми февруари — депозит в брой от десет хиляди лири. Точно същото количество беше внесено и на осми март. Андъруд тихо подсвирна.

— Какви си ги вършил, Джаки, момчето ми? — попита той в празната стая.

Това беше тревожно голяма сума пари. Явно Джак се бе забъркал в нещо сериозно. Андъруд се опита да намери логиката, стояща зад информацията, която беше открил. Двайсет хиляди лири, платени на две вноски в разстояние на четири седмици. Приличаше му на плащане за някаква услуга. Никакво друго обяснение не отговаряше на банковото извлечение. Андъруд се увери, че и двете плащания попадат в промеждутъка от два месеца между убийството на първата и на втората жертва. Ако се допусне, че Джак е бил нает от убиеца, или, както смяташе Андъруд, от близък или от роднина на убиеца, беше ясно, че търсят човек, който разполага със значително богатство.

— И не само богатство — каза си Андъруд, — а и с ликвидно богатство. С пари в брой.

Върна пликовете в найлоновата торбичка за веществени улики и продължи да рови из съдържанието на металната кутия. Повечето останали документи, които бяха оцелели от огъня, бяха силно обгорели и не можеха да бъдат от полза. От време на време Андъруд успяваше да различи откъси от напечатан или от ръкописен текст, които му подсказваха, че чете доклад за даден пациент, но задачата беше безнадеждна. Освен това знаеше, че екипът на Декстър вече е проверил всички официални досиета на пациентите на Джак. Банковите извлечения показваха, че с каквото и да се е занимавал приятелят му, то не е било част от официалната му работа. Андъруд знаеше, че Джак е достатъчно съобразителен, за да смесва личните и професионалните си документи.

Компютърът на Джак бе унищожен от пожара, а дискетите, които бяха оцелели, не съдържаха нищо интересно. Андъруд все повече се убеждаваше, че Джак е пазил документите, свързани с неофициалната си работа, някъде на сигурно място. Извади портфейла на Джак от найлоновото пликче. Бяха го намерили във вътрешния джоб на спортното му яке, което беше закачено в коридора пред кабинета му. Инспекторът извади една по една всички кредитни карти на Джак и леко се усмихна, когато видя несполучливата снимка върху шофьорската книжка на Джак. Не откри нищо важно.

В последното пликче бяха ключовете на Джак. Андъруд ги разгледа — разпозна дистанционното управление на алармата и ключовете за новото беемве на Джак. Имаше и един ключ за секретна брава, който вероятно беше за входната врата на къщата, един обикновен ключ, който приличаше на ключ за стара барака, и два по-малки ключа, които според Андъруд бяха за вратата на гаража или за катинар.

Раздразнено пусна ключовете върху масата и те издрънчаха. Вече започваше да губи надежда, че ще открият Роуина Харви жива. Бяха изградили смътна хронология на събитията, а Андъруд започваше да проумява начина на действие на убиеца, но все още имаше много липсващи връзки. Напомни си с горчивина, че сигурно доникъде нямаше да стигнат, ако не им бяха помогнали пророческите прозрения на Мери Колсън. Срещите му с възрастната дама бяха ужасно тревожни. Тя беше разтърсила из основи отдавнашното му убеждение, че смъртта е просто забрава. Идеята, че човешкият дух продължава да живее под друга форма след смъртта, не му се струваше привлекателна. Мери Колсън го бе уплашила до смърт, когато кротко бе заявила, че призракът на Джак Харви стои точно зад него.

Андъруд огледа криминалния отдел. Виждаше как Фаръл и Сойеруайн обсъждат най-добрия подход към дилърите на автомобилите „Тойота“ и неколцина униформени полицаи на телефоните, които проследяваха информацията от разпитите по къщите. Присъствието им му въздейства успокоително.

Погледна отново към ключовете на Джак Харви и си спомни как бяха пийнали по едно заедно предишната седмица. Андъруд се изненада колко силно беше уискито му и почти веднага изпадна в почти пияно състояние. Дори беше забравил собствените си ключове върху масата в кръчмата. Джак му беше напомнил за тях; „Да не си забравиш ключовете“, провикнал се бе той.

Андъруд разсеяно загриза нокътя си, когато отново взе връзката с ключовете на Харви.

— Да не си забравиш ключовете! — отново чу той гласа на Джак, който отекваше в претъпканата кръчма.

Спомни си, че Мери Колсън беше изрекла същата фраза по време на първата им среща. Твърдеше, че духът на Джак питал за ключовете на Андъруд. Това му извади акъла. Няколко часа по-рано днес тя бе повторила същото изречение, докато се събуждаше от предизвикания от успокоителните сън. Андъруд внезапно се поправи. Тя не бе казала същата фраза. Беше казала: „Помните ли за ключовете?“.

Замисли се дали разликата има значение. Мери беше казала и това, че Джак иска той „да отвори кутията“. Това беше нещо ново. По време на предишния им разговор не беше споменала за никаква кутия. Неговата кутия с лоши спомени беше идея на Джак и Андъруд смяташе, че тя има предвид това.

Ключовете издрънчаха, когато Андъруд ги размърда между пръстите си. Постепенно го заля студено прозрение, все едно някой изливаше ледена вода по тила му. Джак Харви беше с него, през цялото време му крещеше безмълвно. Андъруд най-сетне го чу.