Георги Б. Караджов
Скритото изображение (31) (Записки на фотографа)

31.

23 декември, вторник

Мисля, че баща ми много добре знае, че продължавам да ходя при стария фотограф, онова дето го беше казал, беше така, да се подсигури, че ми го е казал, да е чист пред съвестта си, един вид, а пък дали ще го послушам този път остава на мен аз да реша. Панос е от тези хора, които превръщат уроците в беседи, в разговори, много научавам от него, мога спокойно да го нарека „учител“ и все пак не е като в училище, съвсем различно е, той разговаря с мен като по-възрастен приятел, като баща, знам, че синът му е в Западна Германия, не знам дали има други деца, не знам и дали има внуци някакви, знам, че живее сам, макар да не изглежда самотен, има едни старци, дето живеят сами и по цял ден няма с кого да разменят две думи, та те като те хванат за слушател, само да имаш нерви — това било, онова било, просто не те оставят на мира с дрънканиците си, все едно дали те интересува, или не. Те пък арменците отделно колко са словоохотливи, как приказват за какво ли не. При Панос работата е друга, вярно и той приказва, и той обича да се задълбочава в казаното, и той си спомня с удоволствие миналото си, но казва само това, което на мен ще ми е интересно, което може да ми бъде от полза. А ако можеше да му направя аз един портрет — в неговото студио, да видя на практика как се осветява, как се композира, как се създава атмосфера…