Дженифър Донъли
Тъмен прилив (70)

Благодарности

Може ли една рокля да промени живота ти?

Ако е създадена от покойния Алегзандър Маккуин, тогава да, напълно е възможно.

Ще ви кажа какво имам предвид.

Преди известно време търсех нова идея за роман. Дотогава призраците на миналото бяха вдъхновявали всяка моя книга, но имах нужда да се отдалеча от тях. Духовете са примамливи същества. Дават ти историите си, но в замяна взимат парченца от сърцето ти със себе си.

Докато търсех вдъхновение, отидох в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк. Тъкмо тогава там имаше ретроспективна изложба на произведения на Алегзандър Маккуин. Както може би знаете, Маккуин беше моден дизайнер. Блестящ и в същото време много нещастен човек.

Колекциите му бяха изложени в затъмнени малки помещения. Да вървиш из тях, беше все едно да се разхождаш из мрачна приказка. Роклите бяха толкова въздействащи. Бяха направени от плат и конци, но и от други неща. От еленови рога и черепи. От тръни, цветя и пера.

И от чувства. Любов, копнеж, желание, съжаление — всичко това присъстваше във всеки шев. Усещах ги. Усещах него. Маккуин беше там, разхождаше се от стая в стая.

Накрая стигнах до последните помещения, до колекциите, вдъхновени от морето, и останах без дъх. Една от дрехите изглеждаше така, сякаш бе създадена от морски вълни, друга като че ли беше направена от водорасли. Над тях имаше голям екран, на който се виждаше образът на млада жена, която потъва във водата, а роклята й се вее около нея.

Коя бе тя? Не знаех. Единственото, което знаех, бе че съм омагьосана от начина, по който Маккуин е виждал морето — красиво, но измамно и мрачно. Знаех, че трябва да напиша история за него.

Мислех, че съм приключила с духовете, но се оказва, че те не са приключили с мен. Защото до ден-днешен вярвам, че Алегзандър Маккуин ми изпрати дар. „Тъмен прилив“ е за него, където и да е сега, с благодарности за този богат, странен дар.