Дженифър Донъли
Тъмен прилив (17)

Шестнайсет

Сера ВЛАГАШЕ всичката си сила в пеенето на това заклинание. Нийла стоеше до нея.

Бека ги видя в съзнанието си.

— Сера! Нийла! Добре сте! — възкликна тя. — Успели сте да избягате от пещерите на йелите!

Нийла кимна, без да продума, за да не попречи на съсредоточаването на Сера.

Бека така се зарадва, като видя приятелката си, че не обърна внимание как изглежда тя. Сега го направи и се изуми от промените в нея. Сера носеше магически камуфлаж по тялото си, което беше по-слабо и по-жилаво, отколкото си спомняше Бека. Най-голямата промяна обаче не беше видима, а осезаема — новата увереност у Сера. Русалката, с която Бека се запозна в река Олта, онази, която все се колебаеше и съмняваше, я нямаше. Мястото й сега заемаше един уверен в силите си водач.

Докато Бека седеше в очакване със затворени очи, Астрид също се появи в съзнанието й, после Ава. Имаше чувството, че всички те са до нея, че се носят в кръг във водата. Обзе я огромно щастие, но то бързо бе изтикано от тревога, когато осъзна, че една от тях липсва.

— Къде е Линг? — попита тя.

— Не мога да се свържа с нея… колкото и да опитвам — отвърна Сера, не по-малко притеснена. — Нещо не е наред. Ако можеше, щеше да се отзове. Сигурна съм.

— Сега всички останали сме тук. Говори бързо, Сера, преди заклинанието да се изтощи — подкани я Нийла.

— Бека, Ава, там ли сте още? — попита Сера.

— Да!

— Тук съм, querida^[1]! — каза Ава.

— Добре, чувам ви! — възкликна Сера. — Астрид? Ти ли си? Помислих си, че те усетих с Бека, но не бях сигурна.

— Да. Здрасти, Сера. Попаднах на Бека и…

— Това значи ли, че си с нас? — с надежда попита Нийла.

Астрид се облещи.

— Какво Не! Аз просто…

— Трябва да ви прекъсна, извинете — нетърпеливо се включи Сера. — Конвоката не е много силна и връзката може всеки момент да се разпадне — тя си пое дълбоко дъх и продължи. — Имам новини. Много новини. С Нийла намерихме талисманите си.

— Стига бе! — възкликна Бека. — Сера, това е страхотно!

— Освен това разбрах къде са всички останали талисмани и какво представляват.

— Това е велико! Добра работа, mina — поздрави я Ава.

— Все е някакво начало — съгласи се Сера. — Само че няма да празнувам, докато всички шест талисмана не са в наши ръце. Бекс, талисманът на Пира е златна монета с образа на Нерия. Намира се край нос Хорн, при един дух вихър на име…

— Уилиуоу — мрачно довърши Бека.

— Не говориш сериозно — рече Астрид.

— Много внимавай, когато се приближиш до него — предупреди я Сера. — Може да създаде буря за секунди.

— Или просто не се приближавай до него — каза Астрид. — Просто една идея.

Сера не й обърна внимание.

— Ава, талисманът на Никс представлява златен пръстен с рубин. Намира се в блатата на Мисисипи, пазят го водни духове на име Оква Нахоло — обясни тя. — Опасни са.

— Опасни, а? — присмя се Астрид. — Те са по-зле и от айсгайстите! Знаеш, че са повече от опасни. Всеки го знае!

— Ами талисманът на Сикоракс? — попита Бека, обхваната от ужас. — И какво ще правим с Линг?

— Талисманът на Сикоракс е топка мозайка. Намира се във Великата бездна.

— Която е дълбока някакви си милиони левги — отбеляза Астрид.

— Много се притеснявам за Линг — продължи Сера. — Нещо не е наред. Сигурна съм. Ава, можеш ли да я усетиш?

Ава помълча известно време, после поклати глава.

— Не мога. Опитвам се, но нищо не излиза.

Сера въздъхна дълбоко.

— Може би си има причина — добави бързо Ава. — Може да се е подслонила в потънал кораб с метален корпус. Или пък е някъде, където е пълно с хора и не е безопасно да ни отговори.

Астрид изруга и стресна всички. Бека усещаше как расте гневът й, както и напрежението между нея и Сера. Спомни си как няколко пъти се нахвърлиха една срещу друга в пещерите на йелите. Изглежда не можеха дори да разговарят, без да се скарат.

— Тя е мъртва. Приемете го. Сигурно ездачите на смъртта са се добрали до нея — каза Астрид. — Казах ти, че така ще стане, Сера. Казах ти, когато бяхме в Олта. Искаш твърде много от тях. Смъртта на Линг ще те спре ли? Или ще продължиш с тази лудост, докато и Бека умре? И Ава? И Нийла?

— Ще продължа, докато Абадон умре — отвърна Сера със стоманена решимост в гласа. После добави: — Радвам се, че си част от тази конвока, Астрид. Нищо че още не си част от групата ни. Защото ти дължа извинение.

— За какво? Че допринесох за смъртта на Линг? — попита Астрид. — Не се приема. Защото я харесвах. И то много.

— За това, че обвиних Ондалина за нападението над Миромара. Не е бил баща ти, беше собственият ми чичо, Валерио, който действа заедно с една от дукесите на Миромара, Порция Волнеро. Той продаде кралството си и уби собствената си сестра, майка ми. Той уби и баща ми. Може би и брат ми. Никой не е виждал Дезидерио, откакто той тръгна да охранява границата.

— Meu Deus! — възкликна Ава.

— Не знаех нищо за това, когато се срещнахме в пещерите на йелите, но сега знам всичко — продължи Сера. — Не трябваше да обвинявам родината ти. Извинявай.

Астрид кимна рязко и Бека си помисли, че везните са се наклонили в нейна полза, само че не беше така. Сера призна своята грешка и се извини, което я правеше по-силна, вместо по-слаба.

— Боря се срещу чичо си с помощта на няколко смели миромарци — продължи Сера. — Трудно е. Валерио ни иска мъртви. Ще се наложи да напуснем Миромара и да потърсим убежище…

Тя се поколеба и продължи предпазливо.

— Някъде другаде. Валерио вече завзе и Матали.

— И защо ми разказваш всичко това?

— И чичо ми търси талисманите. Двамата с Рафе Тепрез стоят зад отвличанията на хора от селата. Карат отвлечените в специални лагери и ги принуждават да търсят талисманите. Ако Валерио ги събере, ще ги даде на онзи, който иска да освободи Абадон. Все още не знам кой е той, но се опитвам да науча. В замяна, този човек ще помогне на чичо ми да завладее всички морски царства. Всички, Астрид.

Сера замлъкна, за да може Астрид да осъзнае сериозността на думите й. После продължи:

— Докато бях в Серулия, подслушах Валерио и Порция и чух Порция да казва, че този, който иска да освободи Абадон, вече има два от талисманите — този на Мероу и този на Орфео.

— Аз си мислех, че талисманът на Мероу е у теб — включи се Ава.

— Така е. Валерио си мисли, че е намерил синия диамант на Мероу, но всъщност у него е фалшификатът. У мен е истинският — обясни Сера. — Талисманът на Орфео е черна перла, която му е дала Морса. Моля се и това да е фалшификат и се надявам, че истинският е там, където го е скрила Мероу, във водовъртежа край бреговете на Гренландия.

Астрид се изсмя грубо.

— Късмет с намирането му. Този водовъртеж се казва Каникааг. Поглъща цели траулери.

— Не ми трябва късмет, Астрид. Трябваш ми ти — каза Сера. — Трябва да отидеш до водовъртежа, да откриеш дали перлата е още там и ако е там, да я извадиш.

Астрид изглеждаше като хваната в капан.

— Казах ти, Сера… Не мога. Просто не мога — повтори тя.

Бека знаеше защо. Искаше й се да каже и на другите, но не можеше. Това беше работа на Астрид, не нейна.

Сера кимна стоически, но очите й говореха друго. Бека видя отчаянието в тях. Конвоката започна да отслабва. Образът се замъгли. Всички повишиха глас и започнаха да говорят една през друга, после гласовете заглъхнаха. Бека чу откъслечни молби, предупреждения и сбогувания.

„… от Линг, непременно ми кажете…“

„… не тръгвай сама…“

„… внимателно! Онези води…“

„… обичам те, русалке…“

После Сера, Нийла и Ава изчезнаха, а Бека и Астрид останаха сами. Астрид се изправи и ядно удари с опашка по стената на пещерата, после изплува навън в нощта и се взря в мрака.

Бека се присъедини към нея.

— Няма да си отида вкъщи — каза тя. — Не и сега. — Отивам право на нос Хорн. Трябва да взема талисмана от Уилиуоу.

Тя замълча за малко, после добави:

— И ти искаш да й помогнеш. Знам, че е така. Видях го в очите ти.

— Не знам какво искам — каза Астрид, нещастна.

— Е, значи е добре, че аз знам — отбеляза Бека.

Тя заплува обратно към мястото, където бе седяла в пещерата, взе творението си и го подаде на Астрид. В сръчните ръце на Бека китовата кост се бе превърнала в тънка, изящна свирка. Имаше си мундщук за устата и няколко дупки.

Астрид я погледна неуверено.

— Красива е, Бекс. Повече от красива, невероятна е — тя вдигна очи към Бека. — Но какво да правя с нея?

Бека се усмихна.

— Ще правиш магия.