Дженифър Донъли
Тъмен прилив (68)

Шейсет и седем

Зората се пукна над Каргьорд, плъзна се в пещерата щаб и събуди Серафина. Никак не беше отпочинала. Толкова се притесняваше за Ава, че почти не мигна цяла нощ.

Когато отвори очи, тя видя, че не е единствената будна в пещерата. Още някой се движеше, но внимателно, за да не събуди останалите.

Сера вдигна глава и видя, че това е Астрид. Седеше в леглото и безшумно събираше багажа си.

Пред очите на Сера Астрид облече палтото си, взе раницата и изплува от пещерата. Водите едва започваха да светлеят.

Къде отива по това време? — почуди се Сера.

Тя тръгна след нея, като се постара да не събуди Бека, Нийла и Линг, и откри Астрид, седнала на един камък. Свиреше тихо нотите на заклинание илюмината на свирката си от китова кост. Около нея започна да просветлява от лъча слънчева светлина, хванат със заклинанието. Сера се приближи и седна до нея.

— Хубав номер — каза тя.

— Благодаря.

— Пак ли ни напускаш?

Астрид изсумтя.

— Опитвам се да ви напусна, откакто се запознах с вас. Но май все не успявам да стигна много далече.

Сера се усмихна.

Когато илюминатата стана както трябва, Астрид остави свирката.

— Променила си се. Много. Станала си страхотен водач — каза тя.

Сера беше изненадана, но й стана приятно от думите на Астрид. Комплиментите не бяха нещо, което се чуваше често от устата на Астрид Колфинсдотир.

— Не знам — отвърна тя.

— Аз знам.

— Благодаря. Опитвам се. Все чувам думите на Вража в съзнанието си. След като ти си тръгна от пещерите на йелите, аз си поговорих с нея.

— Чакай да позная… оплаквала си се от мен — каза Астрид.

— Общо взето — призна Сера. — Тогава Вража ми каза, че за да бъда водач, трябва да помагам на другите. Трябва да извадя наяве най-доброто в тях. Каза, че трябва да помогна на Линг да побеждава мълчанието и да убедя Нийла, че истинската й сила идва отвътре, от самата нея, не отвън. Трябва да помогна на Бека да повярва, че най-много топли споделеният огън, и на Ава да повярва, че боговете наистина са знаели какво правят, когато са отнели зрението й.

— Ти правиш всичко това, Сера. Другите… и те са се променили. Виждам го.

— Надявам се — каза Сера. — Нийла със сигурност се е променила. Силата й сега наистина извира от самата нея. Не е искала зизита и не се е притеснявала за косата си, откакто сме тук.

Астрид се засмя.

— Но Бека и Линг? Нямам представа. Те пристигнаха съвсем скоро. Ава? — тя поклати глава. — Надявам се да имам възможността да разбера дали се е променила.

— Ами Астрид? — попита Астрид. — Какво стана с нея?

— Не съм сигурна — призна Сера и я погледна. — Казах на Вража, че те е страх.

— А тя какво отвърна?

— Че мен ме е страх — каза Сера.

— И двете сте били прави — заяви Астрид. — Аз наистина се страхувам, Сера.

Сера беше почти сигурна, че знае защо.

— И ти си го видяла, нали? Орфео. Не го каза, но видях лицето ти снощи, когато говорехме за него — каза тя. — От огледалото ли ти заговори?

Астрид кимна.

— Не споделих всичко. Наистина го видях. Иска да отида при него. Знае, че не мога да пея, и иска да ме „промени“. Аз съм негова потомка. Което значи, че нося неговата кръв, кръвта на най-силния маг, живял някога. Той иска и мен да направи силна.

— За да му помогнеш да освободи Абадон — рече Сера. Ужас изпълни сърцето й. Тя знаеше какви ще са следващите думи на Астрид.

— Отивам при него, Сера. Ще го накарам да мисли, че ме е спечелил на своя страна, и по някакъв начин ще успея да взема черната перла.

— Не, Астрид, не можеш да го направиш! — яростно се възпротиви Сера. — Прекалено е опасно.

— Това е единственият начин. Никой друг не може да се доближи до него. Ще убие всеки, който се опита. Ще се справя. Мога да блъфирам.

— Може и да можеш да блъфираш — каза Сера, — но ще можеш ли да му устоиш?

Астрид наклони глава, озадачена.

— Какво имаш предвид? — попита.

— Той е силен, Астрид. Толкова е силен, че е успял да измами смъртта. Всички тези сили ще съсредоточи върху теб. Ще се опита да те спечели на своя страна. Ами ако успее?

— Няма да успее.

— Астрид…

— Ще отида.

Сера, вбесена от приятелката си, стана и плесна с опашка по камъка.

— Браво, много зряло — подкачи я Астрид.

— Току-що се събрахме всички заедно — гневно заговори Сера. — Всички, освен Ава. Имам нужда от теб, Астрид.

— Така е. Имаш нужда от мен, за да взема перлата. Аз съм единствената ни възможност и ти го знаеш.

Сера изпъшка. Колкото и да я болеше да го признае, Астрид бе права.

— Открийте Ава. Приберете нейния талисман — каза Астрид. — После тръгнете към Южния океан с тях. Ще се срещнем там.

— Кога?

— Не знам. Ще изпратя съобщение. Може да се наложи да ме почакате, но ще дойда, Сера. С черната перла. Обещавам.

— Където и да отиваш, няма да отидеш сама — каза Сера. — Сега имаш нас. Мен, Нийла, Линг, Ава и Бека… твои приятелки, твои сестри.

Астрид кимна и на Сера й се стори, че видя сълзи да проблясват в сините й очи.

— Кажи на другите сбогом от мен — помоли Астрид. — И кажи на Дезидерио… кажи му, че аз… просто му кажи, че му благодаря.

— Добре — обеща Сера.

Астрид се обърна и заплува. Сера я гледаше как се промъква през лагера, в който първите ранни лъчи на слънцето се бореха да пробият мрака на Северно море. Тя плуваше покрай пещери и палатки, смаляваше се все повече и повече, стигна северната порта и изчезна.

Сера почака малко. Не й се връщаше още в пещерата. Ако другите се бяха събудили, щяха да питат къде е Астрид. Възможно беше да тръгнат след нея, за да я спрат. Сера знаеше, че Астрид не иска това.

От мястото си на камъка Сера гледаше как лагерът се събужда. Видя как се сменя караулът и как Антонио плува към столовата. Питаше се откъде ще намерят достатъчно храна, за да изхранят всички в лагера през следващите дни, откъде ще намери лекарства, за да оздравеят Линг и Мулмиг. Замисли се дали Ава ще оцелее до края на деня. Чудеше се откъде ще вземе силата, нужна й, за да стане от камъка и да поведе съпротивата.

После погледна пресния белег на дланта си и се усмихна. Вече знаеше отговора.

Водите просветляваха. Сера се изправи.

— Късмет, Астрид Колфинсдотир — прошепна тя.

После заплува обратно към пещерата и приятелките си.