Дженифър Донъли
Тъмен прилив (65)

Шейсет и четири

— Кралице Серафина! — извика груб глас. — Събудете се! Имаме неприятности.

Астрид веднага отвори очи. Скочи мигновено от пода на пещерата и посегна към меча си. Сера я бе изпреварила и вече плуваше към входа на пещерата.

Там стояха трима гоблини, осветени от магмени факли. Когато очите на Астрид привикнаха със светлината, тя се сети, че познава двама от тях — Дрек и Тотшлегер. Те подпираха третия гоблин — млада женска, която имаше парцалива превръзка на единия си крак и друга — на главата.

— Това е Мулмиг — обясни Тотшлегер на Сера. — Беше в частта, която изпратихте в Мисисипи, за да търси русалката Ава.

Астрид застана до Сера, за да чува по-добре. Нийла, Линг и Бека също дойдоха. Петте русалки си бяха легнали едва преди час. Стояха да си говорят толкова до късно, че накрая решиха всички да останат да спят в пещерата върху водораслови постелки. Останалите Черни перки се прибраха в казармата си. Дез отиде с Язид.

— Стигнахме до блатата — заразказва Мулмиг с усилие. — Намерихме следите на Ава.

— Открихте ли я? Добре ли е? — прекъсна я Сера.

Мулмиг поклати глава.

— Не я открихме. Ездачите на смъртта откриха нас. После… — гласът й пресекна. Тя опита отново. — После стана кървава баня. Бихме се храбро, но те ни превъзхождаха по численост, четири към един. Поех удар с копие в крака. После някой ме удари и припаднах. Когато се свестих, сякаш бях в гробище. Всички останали от частта ми бяха избити. А ездачите на смъртта си бяха отишли.

Сера изглеждаше така, сякаш някой бе изкарал всичката вода от дробовете й.

— Как стигна дотук? — попита тя.

— С една бича акула, делфин и една гигантска акула — отвърна Мулмиг. — Всеки от тях ме носи известна част от пътя. Дължа им живота си.

— Благодаря ти за всичко, което си направила — каза Сера и взе ръцете на гоблинката в своите. — Радвам се, че се биеш с нас.

Тя се обърна към Дрек и Тотшлегер.

— Заведете я в лазарета.

Когато гоблините напуснаха пещерата, Бека направи нов огън. Сера се обърна към останалите, притиснала чело с длани.

— Цяла една военна част избита, ездачи на смъртта в блатата и никаква следа от Ава — каза тя. Пое си дълбоко дъх и отпусна ръце. — Трябва да направим конвока с нея. Веднага. Линг, ще се справиш ли?

Линг кимна. Бека и Нийла се хванаха за ръце.

А Астрид замря.

От този момент се бе страхувала. Знаеше, че някога ще настъпи, но не вярваше, че ще е толкова скоро. Не беше готова.

— Май ще е по-добре да отида да помогна за Мулмиг — предложи тя, обхваната от паника. — Бива ме в превързването. Не ви трябвам за конвоката.

Астрид усети, че Бека я гледа. Отвърна на погледа. Кажи им, каза Бека само с устни. Няма проблем. Астрид поклати глава.

— Трябваш ни — възрази Линг. — Вража ни каза, че магията ни е най-силна, когато сме заедно.

Тя протегна ръка към ръката на Астрид.

— Аз… много съм изморена — каза Астрид, отчаяна. — Мисля, че трябва да поспя.

Бека не можеше да се сдържа повече.

— Трябва да им кажеш — обади се тя. — Това не може да продължава вечно.

— Какво да ни каже? — попита Линг.

Астрид изгледа Бека гневно.

— Благодаря — каза. — Много ти благодаря.

— Нещо не е наред ли? Може да успеем да ти помогнем — попита Сера.

Астрид въздъхна дълбоко. Сега бяха мили и загрижени, но такива ли щяха да останат, след като чуеха истината?

Бека доплува до Астрид и нежно сложи ръка на гърба й.

— Когато държиш в себе си тайна и тайната те държи — заяви тя. — Още ли не си го разбрала?

Сега вече Астрид трябваше да им каже. Нямаше как да го избегне.

— Не мога да пея — каза тя. — Изгубих гласа си, когато бях малка.

— Нямаш магия? Никаква? — попита Сера.

Астрид напрягаше слух, за да чуе подигравка или презрение в гласа й, но нямаше нищо подобно. Само съчувствие.

— Имам малко — отвърна тя. — Остатъци предполагам. Даже не го знаех, преди Бека да ми направи свирка от китова кост. На нея се научих да свиря няколко основни заклинания.

— И защо това да е проблем? — попита нетърпеливо Линг. — Нямаме цяла нощ, русалки. Нито пък Ава.

Тя отново протегна ръка към Астрид.

Но Астрид поклати глава.

— Не. Мога. Да. Пея. Не ви трябвам. Наистина. Когато влезете в затвора на Абадон, ще трябва всяка от вас да е във върхова форма. Аз не съм във върхова форма и никога няма да бъда.

— Ние — поправи я Линг. — Когато ние влезем в затвора на Абадон. Трябва ли да ти припомням, Астрид, кой спаси всички ни в пещерите на йелите? Много бих се радвала да знам, че ти пазиш гърба ми, когато отидем в Карцерон, независимо дали си във върхова форма или в спад, или където и да е между двете.

Бека скръсти ръце на гърдите си.

— И аз това й казах — заяви тя. — Но тя не слуша.

— Може би сега ще започне да слуша — каза Сера и извади кинжала си от ножницата.

— Ей! Какви ги вършиш? — облещи се Астрид.

— Включвам те в кръвния обет — отвърна Сера и прокара острието по дланта си. — Заклехме се в пещерите на йелите, след като ти си тръгна, и подпечатахме клетвата с кръв.

— Кръвният обет е тъмна песен — каза Астрид. Спомни си как Бека й бе разказала за клетвата, дадена в пещерите на йелите. — Ако нарушиш кръвен обет, умираш.

— Да, точно така. Може би сега ще ми повярваш, че говорим сериозно. Искаме да бъдеш с нас, Астрид. Вража призова нас шестте. Не петте. Няма да се справим без теб.

Сера подаде кинжала на Линг, която също поряза дланта си. После дойде ред на Бека и Нийла. Когато Нийла свърши, подаде кинжала на Астрид.

Астрид го взе и се втренчи в него. Трепереше. Айсгайстът, Каникааг, дори Рилка не бяха я накарали да се чувства толкова уплашена, колкото беше в момента. Онова, което тези четири русалки искаха от нея, беше толкова трудно. Искаха да се присъедини към тях, да им се довери, да им позволи да бъдат нейни приятелки.

В съзнанието й кънтяха гласове. Въпреки че се бе опитала да ги забрави.

Гласът на баща й. Кой би искал русалка без магия?

Гласът на Тауно. Тя е изродясал изродски изрод!

И гласът на мъжа от огледалото. Къде отиваш, Астрид? При приятелите си ли? Наистина ли мислиш, че с тях ще е различно?

В този момент Астрид осъзна, че винаги ще има гласове, които да й казват, че не е достатъчно добра в нещо. Стари гласове. Нови гласове. И тя разбра, че никога няма да може да ги заглуши.

Но тук, заобиколена от приятелки, които искаха да са с нея, тя си даде сметка, че само един от всички тези гласове има значение. Само него трябваше да слуша. Своя собствен глас.

Пое дълбоко дъх и поряза дланта си.

Когато кръвта й се завихри във водата с кръвта на приятелките й, Сера запя заклинанието за кръвен обет. Другите също запяха. И Астрид запя, изненадана, че знае думите.

Пак ще сме заедно, щом времето изтече.

Връзката кръвна никой не ще разсече.

Ум, сърце, душа, едно сме,

Обетът ни е вечен като самото море.

Сърце, сестра, приятелка,

Тъй всяка от нас ще е заклинателка.

Сега кръгът е съвършен И Абадон ще бъде победен.

Кръвта на петте русалки се смеси, после се втече обратно в отворените рани на ръцете им. Плътта се затвори мигновено и остави тънък розов белег. Астрид знаеше, че сега носи в себе си кръвта на петте други русалки. И тази на Ава, защото всяка от останалите четири тук беше поела малко от нея при първия кръвен обет. Астрид се почувства по-силна отвсякога.

— Добре — каза тя и ги изгледа една по една. — Стига толкова лигавщини за една вечер. Може ли да направим конвоката? Ава има нужда от нас.

Другите четири русалки се спогледаха, сякаш се опитваха да не се засмеят, после всички се хванаха за ръце.