Дженифър Донъли
Тъмен прилив (63)

Шейсет и две

— Линг! — извика Сера.

Тя се спусна към приятелката си и я прегърна. Все едно прегърна сноп тръстика. Линг се закашля, когато Сера я пусна, и не можа да спре. Лицето й посиня. Точно когато Сера започна да се паникьосва, кашлицата спря и Линг пое вода с пълни гърди.

— Дълбинна болест — обясни тя. — И отравяне от морска оса.

Нийла, Бека и Астрид също се приближиха.

— Неколцина от бойците ми я намериха в южния край на лагера. Там е припаднала. Доведоха ми я. Тя шпионин ли е? — попита Гарстиг с надежда.

— Не, Гарстиг, не е. Благодаря ти, че я доведе — каза Сера.

Гоблинът, отново разочарован, си отиде. Астрид и Бека вдигнаха Линг и я заведоха до огъня. Нийла й донесе чаша саргасов чай. Линг я пое с благодарност.

— Ей сега ще ти намеря и нещо за ядене — каза Нийла.

Линг вдигна ръка, за да я спре.

— Благодаря, Нийла, но първо трябва да поговорим. В случай че отново се разкашлям и не успея да спра.

Линг огледа предпазливо и недоверчиво непознатите лица в пещерата. Сера усети подозрението й.

— Те знаят всичко, Линг — обясни тя. — Имам им пълно доверие.

Линг кимна. Свали раницата от гърба си, порови в нея и извади топката мозайка.

— Ето — каза тя и я подаде на Сера. — Талисманът на Сикоракс.

Сера се смая, спря да диша. Не можеше да повярва, че държи в ръце още един от безценните талисмани. После, както бе направила с монетата на Пира, подаде топката на другите и след като всички я разгледаха, я заключи в сейфа.

— Как я откри? — попита тя, когато седна на мястото си.

— Ще ти разкажа, но преди това трябва да знаеш нещо друго.

Нов пристъп на кашлица разтърси изпосталялото й тяло. Наложи се да поседи малко, за да събере сили, преди да продължи.

— Линг, искаш ли да си легнеш? — попита Сера, изплашена за приятелката си.

— Не, Сера, искам да говоря — каза Линг. — Имам да ви казвам нещо много важно. Черната перла е у Рафе Тепрез.

Образът на жестокия терагог проблесна в съзнанието на Сера. Видя го на борда кораба му „Бедриеер“ как се опитва да вдигне Линг, хваната в мрежата.

— Велика Нерия, перлата на Морса е у него? — повтори Сера.

— Чакай, Линг — прекъсна я Астрид. — Май каза, че онзи, у когото е перлата, не е човек.

Линг се засмя немощно.

— Така казах.

— Но как е възможно това? — пак попита Астрид. — Рафе Тепрез определено е терагог.

Линг поклати глава.

— Нямахме никаква представа с кого се захващаме. Дук Армандо също не знаеше. Дори Вража не знаеше.

Перките на Сера настръхнаха.

— Линг, какво точно искаш да кажеш?

Линг ги изгледа всичките поред.

— Рафе Тепрез не е човек. Не е дори Рафе Тепрез. Той е най-могъщият маг, живял някога. Орфео.