Георгий Мартинов
Калисто (62)

Повелята на родината

Равнина, покрита със зелена трева.

На хоризонта зелена гора.

Синьо небе, на което далечният Релиос сияе също като Слънцето.

Всичко е като на Земята, всичко гали окото с привичното, познато от детинство съчетание на багрите.

Купестите облаци над гората, прохладният вятър, който нахлува през отворения прозорец, нормалната температура на въздуха — всичко е „земно“…

Защо тогава острото чувство на копнеж не напуска Широков?…

Някъде далеко, в небесните бездни, остана Калисто — чудната планета, светът на бъдещето!

Съвсем различна от Земята, сега тя го привличаше с още по-голяма сила.

Два кратки месеца и вратата на прекрасния свят се затвори пред него, преди да успее да влезе там. Остана само споменът, който будеше копнеж и мъка от неосъщественото желание.

Когато отбилият се на Сетито космически кораб го напускаше, Широков съжаляваше, че вече няма да види тази планета, така приличаща на Земята, а сега, когато отново се намираше на нея, проклинаше неочакваната и непредвидена болест, която го застави да напусне Калисто.

Въпреки че приличаше на Земята, Сетито му се струваше отвратителна като подигравка.

С тежка въздишка той извърна лице от тесния прозорец и се отпусна в креслото.

Беше сам в сградата на хълма, същата, която те със Синяев само преди два месеца разглеждаха с огромен интерес като първа калистянска постройка, видяна от тях.

Сега, след като бяха видели дворците на Атили, тази сграда му се струваше до немай-къде жалка.

Синяев беше отишъл с Гесиян и Биеси да снима околностите на хълма и реката, а ако му се удадеше, и някое от влечугите.

„Колкото и да се перчеше Георгий, ала все пак и той дойде тук. Объркаха се работите ни. Но може би още не е загубено всичко — опитваше се да се утеши Широков, — може би някак ще се оправи? Ще се върнем на Калисто и ще довършим запознаването си с нея. Защо да не може да стане и така?“

Случилото се в онази съдбоносна нощ се бе врязало в паметта му и той си спомняше за нея с чувство на обреченост.

Като лекар знаеше, че всичко е загубено, но като човек се възмущаваше и негодуваше срещу подлата шега, която му изигра съдбата.

Тогава, след като припадна втори път, край леглото му се състоя консулт. Той самият вземаше участие в него, като осведомяваше калистянските лекари по въпросите за нормалната дейност на човешкия организъм.

Петима лекари, ръководени от Бийнг, го подложиха на най-старателен и всестранен преглед.

Съдбовното решение бе единодушно.

— Единственото, което може да ви спаси, е незабавното връщане на Земята — произнесе Бийнг решението на консулта. — Инжектирането на калистянска кръв не даде очаквания резултат, а може би дори ви е навредило.

— Значи, за земните хора е невъзможно пребиваването на Калисто?

— Съвсем не. Ще се споразумеем с медиците на Земята. Преди да отлетят към нас, звездоплавателите ще бъдат подлагани на специална подготовка, а след това ще прекарват продължителна карантина на Сетито или Кетио. И едва тогава ще долитат на Калисто. С вас това не е било направено. Сега вече е късно.

— Но аз съм напълно здрав! — отчаян възкликна Синяев.

— Вие мислите така, но грешите. Просто сте по-издръжлив от приятеля си. Съблечете се! Ще ви прегледаме заедно и нека той ви каже какво сме видели.

Това бе урок по калистянска медицина и Широков с професионален интерес си спомняше многобройните уреди, с които под ръководството на Бийнг той провери как работят всички вътрешни органи в тялото на Синяев. Отличителната особеност на тези уреди беше, че с тях можеха да се видят процесите, които лекарите обикновено само чуват или усещат.

Резултатът от прегледа порази Широков. Въпреки че Синяев външно изглеждаше здрав, той безспорно беше болен. Особено засегнати бяха сърцето, периферните нерви и бъбреците. Широков откри всички признаци на нефрит, с изключение на отоци по лицето. Сякаш в организма на приятеля му (а следователно и в неговия собствен) бе проникнала някаква отрова. Той добре знаеше, че Синяев никога не е боледувал от нефрит. Съставът на кръвта му и кръвното налягане също будеха тревога.

— Не е отрова — обясни Бийнг, — а резултат от въздействието на лъчите на Релиос. Виждате до какво доведе едно пребиваване на Калисто без предварителна подготовка. Това не са предвидили нито вашите, нито нашите учени. По-нататък ще бъде още по-лошо. Връщайте се на Земята.

— Нека да направим още един, последен опит — помоли ги Широков. — Изпратете ни на Сетито. Едно продължително пребиваване там може да ни излекува.

— И без това трябва да ви изпратим на Сетито. Звездолетът не е готов за полет към Земята. Повярвайте ни, ние не по-малко от вас искаме да се върнете тук. Но ще видим!

— Не! — внезапно се обади Синяев. — Чувствувам се здрав и никъде няма да отлетя. Дойдох на Калисто, за да изуча живота тук, и ще продължа да го изучавам, докато мога. Много ми е мъчно, че Петя се разболя и ще трябва временно да се разделим. Нека той да отлети на Сетито, а после да се върне. Аз ще го чакам тук.

— Неразумно е, Георгий — каза Широков. — На Сетито ще оздравеем и ще се върнем.

— Не вярвам в целебната й сила.

— Ами ако се наложи да отлетя на Земята?

— Това е друго нещо. На Земята ще се върнем заедно.

Бийнг, Гесиян и Широков се опитваха да убедят упорития астроном, но напразно. Синяев категорично отказа да отлети с Широков.

— Разберете — рече той. — Аз нямам право да отлетя, докато се държа на краката си. Петя говори така, защото е лекар, а на мое място и той би постъпил като мене.

— Както искате — каза най-сетне Бийнг. — Останете тук.

— Нищо няма да ми се случи. Около пладне няма да излизам навън. И толкоз.

Щом решението бе взето, Биеси предложи да отведе Широков със своя звездолет на Сетито.

— Корабът и екипажът му са готови за старт.

Състоянието на Широков все още беше тежко, затова решиха незабавно да отлети на ракетодрума, за да бъде там преди изгряването на Релиос.

— Не се сърди, че те пускам сам — каза Синяев, като прегръщаше Широков — Не мога да постъпя другояче.

— Не ти се сърдя, но постъпваш неправилно, като оставаш на Калисто.

— Ще видим.

— Не се натъжавайте, че се разделяте с приятеля си — каза Бийнг, сбогувайки се с Широков. — Много скоро и той ще дойде при вас.

Скоростната олита за тридесет и пет минути преодоля разстоянието от Атили до ракетодрума.

Още не беше изгрял Релиос, когато управляваният от Биеси звездолет се откъсна от оранжевия остров и се устреми в далечния си път. Освен Широков и четиримата членове на екипажа на борда му бяха Сийнг, Ленийнг и Ресиин. По такъв начин Широков се намираше под наблюдението на четирима лекари.

До Сетито стигнаха без произшествия.

А предсказанието на Бийнг се сбъдна по-скоро, отколкото очакваше Широков. Призори те кацнаха на хълма, на който се издигаше биениетостанцията, а още вечерта същия ден долетя втори звездолет, с който пристигнаха Линг, Виениян, Гедиониинг — лекар, непознат на Широков, и… Синяев.

Той сам разказа на Широков, че почти веднага след изгряването на Релиос се почувствувал зле, скоро загубил съзнание и решили да го изпратят на Сетито, без да го питат. Дошъл в съзнание вече на борда на кораба, на много милиони километри от Калисто.

— Страшно ми е съвестно — завърши той разказа си, — че заради моето упорство трябваше да изпращат на Сетито втори кораб.

— Упорството не води до добро — пошегува се Широков, радостен, че отново са заедно.

— Най-много съжалявам, че няма да видим отговора от Земята. Това историческо събитие ще стане без нас.

— Докато дойде отговорът, има още много време. Или ти не вярваш, че ще се върнем на Калисто?

— А ти вярваш ли? Не, Петя, Бийнг е прав, ние с тебе няма да видим вече Калисто.

— Да, изглежда, че е така — въздъхна Широков.

И Диени като член от екипажа на кораба на Линг беше тук. Постоянното й присъствие радваше и същевременно измъчваше Широков. Той знаеше, че скоро ще напусне Сетито, ще отлети на Земята.

Нито една девойка не беше обичал така, както Диени. Но нима тя ще се съгласи да напусне Калисто, майка си, баща си и да тръгне с него? Разбира се, не!

Обещанието й „да му каже“ беше дадено тогава, когато всички смятаха, че той и Синяев ще прекарат на Калисто няколко години. А сега…

Сега Широков не се надяваше вече.

Настаниха се в малката сграда на биениетостанцията заедно със Сийнг и Ленийнг. Другите живееха на звездолетите, които останаха на Сетито. Екипажите им твърдо бяха решили, че ще стоят тук с другарите си докрай.

Занизаха се дните мъчително бавно.

Всеки ден Широков и Синяев бяха подлагани на специални процедури. Сложните апарати за процедурите бяха донесени на Сетито от Линг.

Биениетостанцията от оранжевия остров по два пъти на ден питаше за здравето на гостите на Калисто и предаваше безброй поздрави. Често с посредничеството на Ленийнг разговаряха с Диегон, Миенион и Женсийнг.

Вълни на сърдечна дружба летяха от Калисто до Сетито и обратно.

Така минаха три земни месеца. Тук те представляваха сто и четиринадесет денонощия.

Здравословното състояние на Широков и Синяев не се влошаваше, но не се и подобряваше. Лекарите не скриваха тревогата си. Макар и по-слаби поради разстоянието, лъчите на Релиос си оставаха лъчи на Релиос, не бяха като слънчевите, които единствено биха могли да ги излекуват напълно. Надеждите за аклиматизиране явно не се оправдаваха.

— Според мен вашето по-нататъшно стоене тук само ще ви навреди — каза Гесиян. — Позволете ни да съобщим на Калисто, че сте съгласни да отлетите на Земята. Звездолетът и екипажът му отдавна са готови.

— Да почакаме още малко — отговори му Широков.

Той изпадаше в отчаяние при мисълта, че ще се раздели с Диени, ще се раздели завинаги.

А що се отнася до Синяев, той би се съгласил не само да чака, но дори да се върне на Калисто въпреки явната опасност.

— Може да настъпи прелом — подкрепи той другаря си. — Нашият организъм ще се справи и всичко ще се нареди. Не искаме да пропуснем нито един шанс.

— Вие нямате никакви шансове — намеси се Гесиян. — Но постъпвайте, както искате. Аз съм длъжен само да ви предупредя, че рискувате изобщо да не се върнете на Земята и завинаги да останете тук.

— Тук или на Калисто?

— Именно тук. На Калисто ви очаква бърза смърт.

Тези думи накараха Синяев да се замисли.

Широков съзнаваше, че върху него пада голяма отговорност. По този въпрос приятелят му се осланя на него. Той трябваше да каже решаващата дума. Думата неизбежно щеше да бъде произнесена, но Широков отлагаше от днес за утре, надявайки се неизвестно на какво.

Опасните им колебания обаче се прекратиха най-неочаквано.

Сякаш нищо вече не можеше да учуди Широков и Синяев след всичко видяно и преживяно. Но онова, което се случи, порази и тях, и калистяните на двете планети. То се случи три дни след като корабът на Линг бе отлетял от Сетито. Той отлетя, за да попълни продоволствените запаси, които бяха на привършване. Никой не предполагаше, че пребиваването им на Сетито ще продължи толкова много.

За голямо учудване на Синяев и за огорчение на Широков Диени отлетя с Линг. Не каза защо отлита, а Широков, дори и Синяев не се решиха да я попитат.

Тя се сбогува с тях така, както обикновено се сбогуваше на Калисто.

— Ще се върне — каза Синяев. Но Широков не му вярваше.

Минаха три дни.

И изведнаж — биениетостанцията от оранжевия остров предаде неочаквана и радостна новина: на Калисто е получен отговор от Земята!

„Предайте на нашите скъпи приятели — гласеше съобщението, — че от Земята е получена първата тесиграма на руски език. Първият опит за пряка връзка — се увенча с пълен успех. Всички знаци са приети и записани. Бияинин се е заел с разшифроването им. Щом завърши работата, незабавно ще предадем на Сетито пълния текст. Горещо поздравяваме Широков и Синяев с поразителния успех на техниката и науката на тяхната родина. На Земята са построили тесиапаратурата в невероятно кратък срок.“

Гесиян, сияещ от радост, буквално се втурна при Широков и Синяев с това съобщение. Той поривисто ги прегърна — явно, че от все сърце се радваше заедно с тях.

След Гесиян в стаята дойдоха всички калистяни, които бяха на Сетито. Те така искрено се радваха на огромния успех на земната наука, сякаш беше успех на Калисто.

И в тази така ясно изразена атмосфера на сърдечна дружба и всеобща радост Синяев не се стърпя. Той лудешки заигра, заприкляка, като представи на калистяните бурната стремителност на руската пляска.

— Дали Бияинин ще може да свърши скоро разшифроването? — обърна се Широков към Лениинг. — Как мислите?

— Следващото предаване е определено за след четири часа — отговори инженерът.

И може да се каже без преувеличение, че тези четири часа им се сториха по-дълги от трите месеца, прекарани на Сетито.

От деня, в който калистянският звездолет отлетя от Земята, там бяха минали почти дванадесет години. Много неща са могли да се случат през това време. Мнозина от онези, които Широков и Синяев обичаха, може би вече не са живи — това ги безпокоеше най-много.

За цял живот запомниха те мъчително-тревожните двеста шестдесет и четири земни минути.

Точно в определеното време по екрана затрептяха дългоочакваните ивици на биениетограмата.

Лениинг записваше текста. Широков и Синяев, застанали зад гърба му, четяха това, което той пишеше.

Бяха твърдо уверени, че в тази първа тесиграма, адресирана до тях от Земята, ще им съобщят онова, което най-много ги интересуваше, и не сгрешиха.

Началото на тесиграмата — „До Героите на Земята Широков и Синяев“ — мина някак покрай съзнанието им. Не обърнаха никакво внимание на тези думи, очаквайки следващото.

„Съобщавам ви, че всички, които присъствуваха при отлитането ви за Калисто, са живи.“

Широков чу как Синяев пресекливо въздъхна, но не се обърна.

„Всички в семейството на Георгий Николаевич също са живи и здрави. Очакват своя син и брат…“

Пръстите на Синяев до болка стиснаха рамото на Широков, но и това не можа да го накара да отмести поглед от ръцете на Лениинг.

„Животът на Земята върви така, както когато бяхте тук. Спокойно работете и знайте, че всички, които обичате, ще ви посрещнат на Земята. Предайте нашата благодарност на науката на Калисто, която спаси живота на майката на Синяев. Подробности в следващите съобщения. Ще повтаряме тази телеграма през следващите два дни. С обич ви прегръщам. Козловски — директор на института «Калисто».“

Ленийнг записа последната дума и предаде листа на Широков. После стана и излезе заедно с всички калистяни, които присъствуваха при приемането.

Хората от Земята останаха сами.

— Това е! — смутено каза Широков.

— Да — отговори му Синяев.

И само толкова можаха да си кажат, потресени от безмерното щастие.

— Защо той пише, че науката на Калисто е спасила живота на майка ми? — попита Синяев, след като дълго мълчаха.

— Смятам, че това трябва да се разбира така: Зинаида Александровна е била тежко болна и те са използували някои методи, посочени в калистянските медицински книги.

— Всички са живи! — прошепна Синяев.

— Нещо повече — каза Широков. — Николай Николаевич съобщава, че всички ще бъдат живи до нашето завръщане. А той не е човек, който говори празни приказки.

— Как може да е сигурен в това?

— Не знам, но съм уверен, че той има основания да говори така.

Защо ли Козловски не им съобщи, че бащата на Синяев е умрял? Дали постъпи правилно? Не беше ли по-добре да им каже истината? За Синяев няма ли да бъде още по-тежко да научи истината, след като са го уверили, че на Земята ще го посрещнат всички? Трудно е да се отговори на такъв въпрос. Може би Козловски смяташе, че радостта от посрещането ще намали скръбта? Възможно е!

Приятелите десетки пъти препрочитаха скъпите редове. Но едва от следващите съобщения разбраха, че „Герои на Земята“ не са случайни думи, че наистина бяха удостоени с това високо звание. Лесно е да се досети човек какво изпитаха те.

Всеки ден биениетостанцията от оранжевия остров предаваше на Сетито поредния разговор между Калисто и Земята. Първата тесиграма, то се знае, нямаше защо да се повтаря. Калистяните веднага отговориха на Земята и съобщиха, че целият текст е приет напълно.

Широков и Синяев научиха всичко, което бе станало на Земята през време на тяхното отсъствие. Като че ли дългата раздяла изобщо не съществуваше.

Стана ясно, че бързината на отговора, които така учуди калистяните, бе постигната, защото земните учени, веднага щом разбрали принципа, открили възможност да се опрости апаратурата и дори да се извършва предаването не от Луната, а направо от Земята. Миенион и Зивиен съобщиха на Широков и Синяев, че на Калисто с нетърпение очакват да получат техническия текст, защото начинът на предаването, използуван на Земята, им е съвсем непознат.

„Вашата наука ни възхити“ — „писа“ Зивиен.

Двамата приятели безкрайно съжаляваха, че не могат да видят на небето на Калисто блясванията, изпратени от родна ръка.

Калистяните се досетиха и за това.

Когато се върна корабът на Линг, той им донесе серия снимки, на които ясно се виждаха блясванията — гласът на Земята.

Широков нито за минута не бе престанал да чака долитането на Линг. Дълбоко в сърцето си той таеше надеждата, че Диени ще се върне.

И ето корабът кацна на равнината пред хълма. Излязоха Линг и членовете на екипажа. Диени я нямаше.

— Тя остана на Калисто — отговори Линг на въпроса на Синяев.

— Това трябваше да се очаква — огорчен, каза на руски Широков. — Какво ще прави тя тук? Какво сме ние за нея?

— Все пак, струва ми се някак странно — отговори Синяев. — Диени е член от екипажа на кораба. А корабът е тук.

— Донесох ви тесиграма от Козловски — каза Линг, като с голям труд произнесе презимето.

Текстът й беше кратък:

„Заповядвам ви да се подчинявате на всички изисквания на Бийнг. Козловски“.

— Отде накъде той ще ни заповядва! — ядоса се Синяев.

— Това е повеля на партията — рече Широков.

— Бийнг ме помоли да ви предам, че ще бъде направено всичко възможно, за да останете — каза Линг.

— И за това сме благодарни — отвърна Широков. — Нямам нищо против да отлетя на Земята дори веднага.

Цялата прелест на Калисто бе помръкнала за него.