Георгий Мартинов
Калисто (5)

Очакване

Като получи съгласието на председателя на Академията на науките, Куприянов включи в състава на експедицията още двама души и така общият им брой стана единадесет. Бяха включени: кандидатът на медицинските науки Широков и сътрудникът при обсерваторията, младият астроном Синяев, който с радост се съгласи.

От ТАСС съобщиха, че представителите на печата ще бъдат петима. Куприянов се обади по телефона в летището и уточни, че за прехвърлянето на шестнадесет души до което и да е място, където би кацнал космическият кораб, са достатъчни четири малки скоростни самолета.

Един след друг пристигаха хората, изпратени по домовете на участниците в полета, и вече доста куфари бяха наредени долу във фоайето. Куприянов също получи своите вещи и писъмце от жена си, в което му пожелаваше успех.

Жената на Лежнев пристигна лично и за учудване на всички, които не я бяха виждали, тя се оказа дребна, слаба женица и изглеждаше някак странно до слоноподобния си съпруг.

А Широков и астрономът Синяев, които не бяха включени в първоначалния списък, трябваше сами да отидат за своите вещи.

— Не се бавете! — каза им Куприянов. — Щом получим съобщението за кораба, ние ще излетим. Ако вие все пак закъснеете, излитайте след нас.

Но въпреки това нареждане Куприянов сам даде на Широков допълнителна задача. Помоли го да се отбие в института и да вземе цял куп най-различни медикаменти. Ако се съди по списъка, даден на Широков, професорът имаше намерения да открие на мястото на кацането на кораба напълно обзаведен медицински пункт.

— Вземете и две сгъваеми легла — каза той. — Кой знае при какви условия ще трябва да живеем, а болните, ако се явят такива, не можем да оставим на земята. И, разбира се, необходимото бельо. Да не забравите престилките ни. По пътя сам ще се сетите: може да съм забравил нещо.

Никой не знаеше колко време ще трябва да чакат. Щерн предостави на участниците в експедицията няколко комфортно обзаведени стаи, които бяха предназначени за астрономите, пристигащи в обсерваторията от всички краища на Съветския съюз и от чужбина. Но нямаше кога да почиват.

Заседанието, което започна в кабинета на Щерн в четири часа, продължи без прекъсване до десет вечерта.

Все още нямаше никакви съобщения за космическия кораб и времето трябваше да се използува, за да се подготвят колкото се може по-добре за предстоящата работа. Председателят на академията лично дойде в обсерваторията и заедно с Куприянов и Щерн помагаше на всеки участник в експедицията да си състави план за работата по своята специалност.

Широков се върна и донесе толкова много материали за бъдещия медицински пункт, че дори Куприянов помърмори недоволно за това престараване.

Професор Аверин настояваше да вземе със себе си цяла химическа лаборатория. Смирнов и Манаенко представиха на съвещанието предълъг списък и ако се съди по него, на мястото на приземяването на кораба би трябвало да се уреди ако не музей, то поне богата изложба.

— Та нали трябва да запознаем гостите с техниката на Земята — възразяваха те на ръководителите на експедицията.

— За тази цел няма защо да носим модели на машини — отговориха им, — достатъчни са снимки, чертежи и рисунки.

Всяка сериозна експедиция изисква продължителна подготовка, а Куприянов и спътниците му трябваше да предприемат в „авариен срок“ едно изключително по значение и отговорност пътуване. Не е чудно, че много въпроси останаха просто неразрешени.

— Между експедицията и Москва ще се поддържа непрекъсната радиовръзка — казваше Неверов. — Всичко, което ви потрябва, ще получите незабавно.

Най-сетне в единадесет часа основните въпроси бяха съгласувани, материалите доставени и личните работи на участниците в експедицията уредени. Председателят си замина, като обеща да се върне, щом се получи известието за кораба.

— Къде се намира корабът сега? — попита той Щерн.

— Ако продължава да се движи така, както сутринта, сега ще е над Северна Америка.

— А утре сутринта?

— Ще бъде над европейската част на Съветския съюз. Но кой му пречи да измени скоростта си на спускане или да поеме в друга посока?

— Никой, разбира се. Но нека се надяваме, че ще имаме късмет.

Членовете на експедицията един след друг се събраха в кабинета на Щерн и се разположиха по креслата и диваните. Нервното състояние, в което се намираха всички, не им позволяваше да заспят, макар че Куприянов ги съветваше да направят това.

Щерн включи радиото.

Всички радиостанции предаваха на една тема — за космическия гост. Непрекъснато даваха сведения за полета му и противоречиви предвиждания за по-нататъшния му път и място на евентуалното приземяване. Явно бе, че целият свят се намира в огромно напрежение.

И как да не се вълнуват!

— Ако кацне в Америка, ще можем ли да заминем за там? — попита Синяев.

— За можене — ще можем — отговори му Куприянов, — но там няма да сме стопани, а гости.

— Да не говорим за това — подхвана Щерн, — че получаването на визите ще отнеме много време. А не е изключено и въобще да не ни разрешат да посетим Америка. Такива случаи за съжаление все още има. В капиталистическите страни науката невинаги получава поддръжката на управляващите класи. Главното е дали имат изгода монополистите, а тези господа отлично съзнават каква огромна полза ще могат да извлекат за себе си от подобна визита. Хората, или каквито и същества да са те, съумели да построят космически кораб и да извършат междузвезден полет, безспорно са изпреварили Земята в областта на техниката.

— Да, лошо! — каза Лебедев.

Настъпи кратко мълчание.

— Откъде ли може да е долетял? — тихо, без да се обръща към някого, попита Степаненко и сам си отговори: — От Марс.

— Отде накъде от Марс? — сопна му се Щерн. — Ама че глупости! На Марс няма разумен живот.

— Ами тогава откъде? От Венера ли?

— От Венера?!… От Юпитер, Уран, Нептун, Плутон. Запомнете! В слънчевата система само на Земята има разумни същества. Корабът е долетял от друга планетна система.

— Но в такъв случай той трябва да е летял…

— Най-малко четири и половина години, и то, ако е летял със скоростта на светлината.

— Виж ти! — каза Широков.

— А може ли да сме сигурни, че корабът не лети към Земята с враждебни намерения? — неочаквано попита Аверин.

— Уелсовщина! — пренебрежително му отвърна Щерн. — Борба на световете!

Разгоря се спор. Неколцина застанаха на страната на Аверин, други мислеха като Щерн.

Куприянов не слушаше спора. Седеше в дълбокото кресло със затворени очи и мислеше. Вероятността корабът да не кацне в Съветския съюз предизвикваше у него, кой знае защо, чувство на досада и раздразнение. „На тях — мислеше си той, — на тия същества, долетели на Земята от дълбините на световното пространство, им е напълно безразлично къде ще кацнат. Те нищо не знаят за Земята и човечеството. Ще кацнат там, където хрумне на началника им, ако имат такъв. А може би те дори не подозират, че Земята е населена с разумни същества, и като направят една обиколка около нея, ще се насочат към Венера или Марс.“

Той рязко вдигна глава, поразен от неочаквана мисъл.

„Като направят една обиколка около нея!… Ами да, разбира се, това е най-естественото, което трябва да извършат едни разумни същества, долетели за пръв път до неизвестна за тях планета. В такъв случай утре сутринта корабът отново ще се появи над Москва, над която той най-напред се доближи до Земята. Защо ще каца в Америка, когато, намирайки се над нея, екипажът му е видял едва половината от земното кълбо? Дори само любопитството ще ги накара да завършат обиколката си около Земята.“

Той погледна часовника си. Беше вече дванадесет.

— Вижте какво, другари! — каза той. — Ако корабът кацне в Америка, безполезно е да седим тук и да чакаме. А да кацне у нас през нощта, е невъзможно. Това може да стане едва утре сутринта или през деня. Затова настоятелно ви моля да се приберете по стаите и да легнете да спите.

Нареждането бе така логично, че никой не възрази. Участниците в експедицията се прибраха по стаите. В кабинета останаха само Куприянов, Лебедев и Щерн.

— Аз ще прекарам нощта тук — каза Куприянов. — Ще легна на дивана, по-близо до телефона.

— И ние ще останем с вас — обади се Щерн. — Има място.

Лебедев и Куприянов дълго не можаха да заспят. Старият академик вече спеше, а те все още лежаха с отворени очи и разговаряха.

Куприянов изказа предположенията си и биологът се съгласи напълно с него.

— Съвсем логично е. Как никой не се досети по-рано!

— Те случайно са долетели до Земята откъм нашата страна — продължи Куприянов. — Като направят обиколка около Земята, те ще кацнат именно тук, в европейската част на Съюза. Според мен това е безспорно. — Той седна на дивана. — Семьон Павлович, помните ли, Щерн казваше, че корабът лети много бавно. Неговото движение не зависи от въртенето на Земята около оста й. Той просто бавно се спуска, а Земята, въртейки се, минава под него.

— И когато Земята направи едно пълно завъртване, корабът ще кацне — подхвана Лебедев. — Точно тъй, Михаил Михайлович! Познахте.

— И знаете ли какво ще ви кажа… — Пълното лице на Куприянов грейна от усмивка. — Искате ли да бъда пророк? Ще получим съобщението за кораба в шест часа сутринта, когато той ще се появи над Владивосток.

— Ама че глупости! — чу се глас и една разрошена брада се надигна над дивана. — Обсерваторията в Петропавловск на Камчатка първа ще види кораба и това ще стане не в шест, а в два часа през нощта по московско време. От къде на къде тук Владивосток, Хабаровск, Биробиджан, Комсомолск?…

— Ние май ви събудихме, Семьон Борисович?

— Отдавна не спя и ви слушам — измърмори сърдито Щерн.

— Съгласен ли сте с мене, Семьон Борисович? — попита Куприянов.

— Логично е — кратко отвърна старецът.

Той се надигна, пъшкайки, от дивана, отиде до бюрото си и измърмори:

— Кой го знае какво е времето там!

Куприянов и Лебедев се спогледаха. Не бяха помислили за това. Ако времето е мъгливо, може всичко да се провали. Старият астроном, който бе свикнал винаги да мисли за времето, пръв се сети за това. Обади се в метеорологическия институт и дълго слуша отговора, като записваше нещо на лист.

— Слава богу, природата е гениална! — каза той, като оставяше слушалката. — Имаме късмет. По цялото трасе от Петропавловск до Москва небето е ясно.

Той се приближи до дивана, на който лежеше Куприянов, и седна в креслото до него. Извади от джоба си гребен и старателно вчеса косата и брадата си. После протегна доволен късите си крака и скръсти ръце на корема.

— Да! — каза той. — Жалко, че на вашия разговор не присъствува Владимир Петрович Степаненко! Щеше добре да се посмее! Академици!… Забравили сте всичко от географията, дето сте я учили в училище! Владивосток е толкова на юг, че там изобщо няма да видят кораба.

Куприянов се засмя.

— Виждам, вече сте се наспали.

— А вие пратихте всички да спят, пък сам…

— Сега, след това, което казахте, съвсем не може вече да се спи — рече Лебедев. — Два без двадесет е.

Вратата полека се отвори и на прага с виновно изражение се показа професор Смирнов. Зад гърба му се подаваха мустаците на Манаенко.

— Не спите ли? — попита той. — Може ли?

— Влизайте, влизайте. — Куприянов спусна крака от дивана и седна. — До спане ли ни е сега!

— Не можах да мигна — извиняваше се Смирнов. Финото му нервно лице на сангвиник излъчваше възбуда, очите му блестяха. — Като си помисля за тайните, които ни носи този кораб… за техническите тайни, обзема ме някакво смесено чувство на възторг и страх.

— Разбирам ви — каза Лебедев.

— Дълбоко ме поразиха думите на Семьон Борисович, че корабът е долетял от съседна планетна система. Летял е почти пет години сред пустотата и мрака на вселената с непостижима за нас скорост.

— Пет години — каза Щерн, — така е само в случай, че е долетял от системата на най-близката до нас звезда. На най-близката! — повтори той, като внушително вдигна пръст.

— Свят ми се завива, като си помисля за силите, които с такава скорост движат кораба. Та той е тридесет метра! Нали така казахте? Кълбо с диаметър тридесет метра. Значи, когато той се приземи, горната му част ще бъде на височината на десететажна сграда.

— Да! — обади се Манаенко. — Само за да се построи такова клъбце, е нужна фантастична техника.

— Още двама — каза Щерн.

Куприянов се обърна и видя, че в кабинета са влезли още двама от членовете на експедицията — Синяев и Степаненко. Почти веднага след тях влезе и Аверин.

— Ако продължава така — каза със смях Лебедев, — трябва да сменим началника на експедицията. Не искат да му се подчиняват.

— И няма да му се подчиняват, щом той самият не изпълнява своите разпореждания — каза Лежнев, влизайки с решителна крачка в кабинета.

Когато влезе и Широков, цялата експедиция с изключение на Лао Сен беше налице.

— Завидна издръжливост — рече Лежнев. — Спи си, сякаш нищо не е станало!

— Вие мислите, че той спи? — попита Лебедев.

Излезе и след половин минута се върна.

— Надникнах през ключалката — весело каза той. — Седи и чете. Исках…

Той не се доизказа и замря с отворена уста. Почти всички скочиха от местата си.

Най-сетне иззвъня телефонът на малката масичка.

Куприянов, стараейки се да бъде спокоен, вдигна слушалката. Всички с напрегнато внимание следяха израза на лицето му.

— Космическият кораб — каза той — се е появил над хоризонта на Петропавловск на Камчатка (Щерн доволно изхъмка) на височина около петстотин километра.