Георгий Мартинов
Калисто (23)

Поглед назад

Дните се нижеха. Хората на Земята научаваха все повече подробности за родината на звездоплавателите и за тях самите, но и калистяните все повече и повече опознаваха Земята и живота на нея.

Пьотър Аркадиевич Широков постепенно стана незаменим преводач при всички разговори. Успехите му бяха тъй големи, че сега той учеше езика отделно от другарите си — толкова много ги беше изпреварил. Личеше, че скоро ще може свободно да говори с калистяните на всякаква тема. Лежнев и Лао Сен трябваше да признаят, че въпреки целия си опит не можеха да настигнат младия медик, който неочаквано дори за себе си откри, че езикът на Калисто не му създава почти никакви трудности.

— И аз не зная как да го обясня, но думите на този език ми се струват много лесни за запомняне — казваше той на Куприянов.

Неочакваните способности на Широков бяха извънредно полезни за всички. С негова помощ се изясниха много подробности за долитането на космическия кораб на Земята.

Докато планетната система на Слънцето имаше само една населена с разумни същества планета — Земята, системата на Сириус-Релиос имаше две. Освен на Калисто на още една планета живееха хора; наистина те се намираха на съвсем ниско равнище на развитие, но все пак бяха хора — разумни същества, познаващи огъня, оръдията на труда и притежаващи членоразделна реч.

Звездолетите на Калисто не много отдавна посетили за пръв път тази планета и направеното от тях откритие извършило цял преврат във възгледите на калистяните. Преди това смятали, че Калисто е изключително явление в природата. Повечето учени поддържали схващането, че животът е нещо като „болест“ на планетата, че нормалното състояние на небесното тяло изключва възможността за живот.

Този съвсем погрешен възглед (той бе разпространен и на Земята, негов привърженик е английският астроном Джинс) забавял развитието на научния мироглед на планетата и с него векове наред се борили най-добрите умове на Калисто. Всичко това твърде много напомняше непрекратяващата се и досега борба между идеализма и материализма тук, на Земята.

Откриването на населена планета близо до тях накарало калистяните да направят преоценка на възгледите си за същността на живота и дало мощен тласък за организиране на полет към Слънцето.

Рийг Диегон — инженер и най-изтъкнат теоретик на звездоплаването — бил страстен привърженик на полет към Слънцето още преди да открият разумен живот на съседната планета, и работел над проект за звездолет, но идеята му не намирала подкрепа и едва след като науката получила доказателство, че съществува живот и на други планети, той могъл най-сетне да осъществи дългогодишната си мечта.

Макар и вече стар (на Калисто продължителността на живота на човека е 80–100 години), той не се поколебал. Бил велик ентусиаст на науката.

Първата планета, която звездоплавателите открили в „околностите“ на Слънцето, била Венера. Корабът проникнал под обвивката й от облаци и екипажът видял, че на планетата има богата растителност със същия цвят като растителността на Калисто. Фауна на планетата нямало.

Това беше сензационна новина. Астрономите на Земята само предполагаха, че на Венера има растителност, а мнозина смятаха, че няма. Щерн и другите учени с най-голямо внимание разглеждаха снимките на пейзажа от Венера, донесени от звездоплавателите. Те представляваха такова съкровище за науката, значението на което бе трудно да се оцени.

След като се убедили, че на Венера няма разумен живот, калистяните започнали да търсят други планети. Скоро намерили планетата Юпитер, но като взели под внимание големината и отдалечеността й от Слънцето, решили, че на нея не може да има живот, и затова не я изследвали по-отблизо. Диегон и Виениян смятали, че няма смисъл да търсят разумен живот на голямо разстояние от Слънцето, и звездолетът три месеца изследвал пространството между орбитите на Венера и Земята, за съществуването на която те дълго не подозирали.

Като не намерили друга планета (Марс останал незабелязан), калистяните решили, че слънчевата система е много по-бедна на планети в сравнение със системата на Сириус.

Дълбоко разочаровани, те се готвели да поемат обратния път.

По една случайност намерили Земята.

Виениян искал точно да изчисли орбитата на Венера и затова я наблюдавал с телескоп и няколко пъти я снимал. Като разглеждал снимките, той забелязал едно чувствително отклонение на една от ярките звезди, на фона на които виждал Венера. Той се усъмнил да не би тази звезда да е планета, започнал да я изследва и скоро се убедил, че не греши. Като определил орбитата на открития от него спътник на Слънцето, разбрал, че са намерили търсеното.

Неизвестната планета се намирала на такова разстояние от Слънцето, че било много вероятно на нея да има живот, поне такъв като на Венера.

Звездоплавателите се събрали на съвет и решили да изследват откритата планета. Звездолетът се насочил към Земята.

Когато се приближили до нея, калистяните веднага разбрали, че тя се различава от Венера и че нейната природа е много по-богата от природата на съседката й. Едва когато звездолетът се приближил на петстотин километра от повърхността на планетата, установили, че на нея има разумно население. Първият признак, по който разбрали, че най-сетне са срещнали разум, бил един океански параход, видян през телескопа. Изкуственият му произход за тях бил несъмнен.

После видели още няколко кораба. Когато били над Сибир, те вече най-старателно търсили признаци на разумна дейност и ги намирали все повече и повече.

Радостта им била много голяма. Часовете от момента, в който видели парахода, до приземяването им в Курска област им се сторили като миг.

Само Диегон запазвал относително спокойствие и управлявал звездолета. Другите били обхванати от трескаво вълнение.

Когато се спуснали вече по-ниско и видели излетелите насреща им самолети, дори Диегон се откъснал от пулта за управление и отишъл при екрана. С огромен интерес калистяните разглеждали летателните машини.

Катастрофата със самолета, който непредпазливо бе влязъл в струята зад кораба, ги потресла. Калистяните били отчаяни, че тяхното пристигане е станало причина за смъртта на обитател на планетата. Диегон се втурнал обратно при пулта и рязко увеличил скоростта, страхувайки се да не последва и друго нещастие. Той смятал, че реактивното движение не е известно на обитателите на тази планета и че те не разбират колко е опасно да се приближават към задната част на звездолета.

Видели и другите ескадрили и разбрали, че жителите на планетата ги поздравяват, но сега те всеки път се откъсвали далече напред, избягвайки почетния ескорт.

Не им се искало да кацнат в пустините, които виждали при обиколката си над планетата, и започнали да търсят такова усамотено място, където никой да не присъствува при кацането им. Нашата Курска област им се сторила подходящо място за кацане. След като решил да се приземи в околностите на Золотухино, Диегон дълго кръжил на едно място, за да даде възможност на Виениян добре да разгледа местността — страхувал се да не кацнат на блато. Облаците прах, вдигнати от кораба, им попречили да видят, че под тях е населен пункт. Те дори не подозирали, че под тях се намирал град и само по една случайност звездолетът не кацнал върху къщите.

Когато корабът докоснал Земята и замрял неподвижно, членовете на екипажа се поздравявали с постигането на поставената цел. Всички били много щастливи.

Звездолетът се намирал на планета, подобна на тяхната, и тази планета била населена с разумни същества!

През „прозорците“ — екраните — калистяните наблюдавали пристигането на експедицията и построяването на лагера. Те разбрали много добре защо се прави всичко това: обитателите на планетата се готвят да ги посрещнат.

Светлинните разговори ги убедили, че ще могат да намерят общ език с населението на планетата.

Деветнадесетте денонощия, които трябвало да прекарат на кораба след кацането, им се сторили много дълги.^[1] Но трябвало да вземат проби от атмосферата и да уточнят какви болестотворни микроорганизми има в нея.

Сийнг, който също като другарите си проявявал голямо нетърпение, бързал, колкото можел. Установил, че съставът и плътността на атмосферата тук са също като на Калисто. Открил няколко микроба, неизвестни в тяхната родина, и намерил средство за имунизиране срещу тях. Сега вече калистяните могли да излязат от кораба без маски. Всички бактерии, които били известни на Сийнг, се оказали и в нашата атмосфера. Това откритие го зарадвало, защото в такъв случай нямало опасност те да пренесат зараза на населението тук. Той решил на първо време да не допуска в звездолета земния въздух и именно затова „дезинфекцирали“ кабината на подемника. Сийнг се надявал, че след време, когато по-добре изследва микроорганизмите на Земята, ще може да се мине и без тази неприятна процедура.

Първото появяване на хората близо до кораба развълнувало много калистяните. С жадно любопитство те разглеждали жителите на непознатата планета, които толкова приличали на тях самите, само че били бели. От желание да им дадат знак, че ги виждат, калистяните нарочно си послужили с апарата за вземане на проби от въздуха точно когато хората минавали оттам. Бияинин искал да излезе от кораба и да се покаже на жителите, толкова голямо било нетърпението му. Бил съгласен да се изложи дори на зараза, но Сийнг и Диегон не му позволили.

Петнадесети август (те, разбира се, не знаели, че е август и че е петнадесети) бил за тях също такъв празник, както и за хората. По техните изчисления този ден бил четиристотин тридесет и третият от 2392 година.

На Калисто, както и на Земята, времето за една пълна обиколка на планетата около централното й светило (Сириус) се смята за година. Но нейната орбита е по-дълга от орбитата на Земята, а и тя се движи по-бавно, затова там „годината“ се равнява почти на две земни години.

Годината на Калисто не се дели като земната на месеци. Това не е чудно, като си спомним, че там няма смяна на годишните времена. Калистяните не знаят какво е пролет, лято, есен и зима. В онази част на планетата, където са разположени материците, винаги е лято, много по-горещо от лятото при екватора на Земята. А на полюсите на Калисто винаги цари зима, но значително по-мека от зимата на земните полюси.

До заминаването от лагера оставаха три дни. Всички въпроси, свързани с преместването в Москва, бяха успешно съгласувани. Диегон сам предложи екипажът на кораба в пълен състав да напусне лагера.

Космическият кораб щеше да остане под охраната на войскови части.