Георгий Мартинов
Калисто (13)

Втори разговор

Всичко тайнствено, загадъчно и непонятно има някаква притегателна сила за мислещите хора. Ученият от каквато и да е специалност е преди всичко любопитен. Това е едно хубаво, благородно любопитство, достойно за човека. То е извор на радост, но и причина за искрени и дълбоки страдания, когато загадката не може да бъде скоро отгатната с усилията на напрегнатото мислене. Учените по природа са активни. Затова никак не бе чудно, че очакването да се разкрие най-сетне тайната на кораба все по-силно опъваше нервите на участниците в експедицията. Дори само силуетът на звездолета, неподвижен и загадъчен, предизвикваше у тях чувство на досада и от ден на ден всички ставаха все по-мълчаливи и мрачни.

„Кога ще излязат?“ Този натрапчив въпрос не даваше покой не само на участниците в експедицията, но и на всички офицери и войници от полка, който охраняваше кълбото.

От приземяването на кораба бяха минали вече шест дни, а той все тъй не проявяваше никакви признаци на живот.

Никой не знаеше колко време ще остане на Земята космическият кораб. Шест месеца ли? Година ли? Нали за да преодолее разстоянието от най-близката планетна система до слънчевата, на звездолета са били необходими най-малко четири-пет години, и то ако е летял със скоростта на светлината. (Щерн и Смирнов не допускаха такава възможност.) За връщането ще им е необходимо също толкова време. Изглеждаше недопустимо екипажът на кораба, извършил толкова дълго пътуване, скоро да напусне Земята. Звездоплавателите непременно ще искат добре да се запознаят с населената планета, изпречила се на пътя им.

Да се зимува в набързо уредения лагер, беше невъзможно. Но дали екипажът на звездолета ще иска да напусне кораба си? Това не се знаеше.

Всичко щеше да се изясни, когато звездоплавателите излязат и хората успеят да намерят общ език с тях.

Звездоплавателите обаче не излизаха и от това цялата подготвителна работа, извършвана в лагера, ставаше някак „теоретична“ и лишена от ясна цел.

Щерн и Синяев употребиха много труд и време да подготвят чертежи и схеми, които трябваше да дадат представа на гостите за слънчевата система и за историята на планетата Земя. Дори ако не намерят общ език с домакините, гостите ще разберат тези материали, понеже несъмнено познават добре математиката.

Професор Лебедев се нагърби да запознае звездоплавателите с историята на животинския свят на Земята, а Степаненко подготвяше материали от етнографски характер.

Аверин и Лебедев положиха много усилия, за да обзаведат в лагера химическа и биологическа лаборатория.

Медиците — Куприянов и Широков — освен че обзаведоха медицински пункт, който се сля с медицинската служба на полка, се готвеха да изследват организма на жителите от другата планета. За тази цел Куприянов монтира в лагера дори рентгенов апарат.

Привечер на трети август Широков се отби в палатката на Куприянов, Щерн, Лебедев и Лао Сен и завари и четиримата там.

— Сядайте, Пьотър Аркадиевич — обърна се Щерн към младия комендант. — Какво ново?

— Но кога най-сетне ще излязат? — попита Широков, вместо да му отговори.

— Нов въпрос, няма що! — ядоса се Лебедев.

— Не разбирам — продължи Широков, без да обръща внимание на присмеха, — защо не попитаме екипажа на кораба?

— Попитайте го — сви рамене Лао Сен. — Ако имате възможност. Ще ви бъдем много благодарни за тази услуга.

Тази реплика на винаги спокойния и невъзмутим китайски учен ясно показваше до каква степен са напрегнати нервите на всички.

— Смятам, че това е напълно възможно — каза Широков.

— Още по-добре! — избоботи Лебедев.

— Какво сте намислили, Пьотър Аркадиевич? — попита Куприянов.

Гласът му прозвуча развълнувано. Всички вече сериозно гледаха Широков, очаквайки отговора му.

— Много просто. Трябва да ги попитаме с лъча на прожектора. Както първата вечер. Те сигурно разбират, че ние с нетърпение очакваме излизането им. Трябва да им изпратим седем сигнала, колкото денонощия са изминали. Те непременно ще разберат, че това е въпрос и ще отговорят.

Няколко секунди всички мълчаха.

— Това се казва идея! — рече Лебедев.

— И съвсем не е лоша! — одобри Щерн. — Браво, Пьотър Аркадиевич!

Куприянов погледна с обич любимия си ученик. Професорът се радваше, че тази отлична идея бе хрумнала именно на него.

— Намерете подполковника и го повикайте тук! — каза той.

Зарадван, Широков хукна да търси Черепанов.

Идеята да използуват прожектора, за да зададат на екипажа в звездолета въпроса, който измъчваше всички, му дойде на ум преди два-три часа. Той старателно я обмисли и едва след това се реши да я предложи на професорите, без да се страхува вече от подигравателен отказ. Широков беше много самолюбив и избягваше да изказва незрели мисли.

Космическият кораб и скритите в него тайни с непреодолима сила привличаха въображението на младия учен. Изглежда, че от всички в лагера той бе най-нетърпелив и търсеше начин да узнае кога екипажът ще излезе от кораба.

По цели часове гледаше загадъчното кълбо и смели мисли назряваха в главата му. Присвиваха се тъмносините му очи, сякаш се стремяха да проникнат през металическата обшивка на звездолета. Сам той се страхуваше от мислите, които все по-често и по-често се пораждаха в ума му, но упорито се връщаше към тях и те започнаха да му се струват осъществими. Сърцето му туптеше радостно и тревожно, нетърпението му ставаше по-силно, неизвестността — по-мъчителна.

Като мислеше постоянно все за това, той най-сетне намери, както му се струваше, сигурен начин да разреши загадката.

Щом получи одобрението на по-възрастните си другари, той като момче хукна из лагера да търси командира на полка.

Остроумната идея на Широков се хареса на всички.

— Браво! — още веднаж каза Щерн.

Десетте минути, през които учените чакаха подполковника, им се сториха много дълги.

— Как на никого досега не дойде на ум тази проста мисъл — вметна Лебедев.

— Простите мисли често се оказват най-трудни — обади се Лао Сен. Широков, отивайки при Черепанов, сигурно бе казал на някого за предстоящия опит и участниците в експедицията един след друг бързаха към палатката на Куприянов.

Скоро дойде и командирът на полка.

— Прожекторната уредба винаги е готова — отговори той на въпроса на професора.

— В такъв случай да вървим.

Както и първата вечер всички се струпаха около камиона.

Беше още съвсем светло, но Куприянов и Щерн разчитаха, че екипажът на звездолета все пак ще забележи лъча на прожектора. Нямаха търпение да чакат съвсем да се мръкне.

— Може би спят — предположи някой.

— Или не гледат насам!

— Сега ще разберем — каза Куприянов. — Започвайте!

Светна прожекторът — и седем кратки лъча се удариха в белия корпус на кораба.

Всички мълчаливо чакаха. Чуваше се само неспокойното им дишане. Минутите минаваха, но лъч в отговор не се появяваше.

— Не са забелязали — каза Щерн. — Трябва да повторим.

Едва изрече тези думи и от кораба дойде отговор. Блесна светлината на прожектора му и угасна.

— Един! — каза Куприянов. — Нима утре?

— Струва ми се, че това е само молба да повторим — рече Широков. — Не са успели да преброят сигналите.

— Да, сигурно е тъй — каза Щерн. — За тях е било съвсем неочаквано.

— Повторете — обърна се Куприянов към подполковника.

Отново седем пъти светна и угасна лъчът на прожектора. И тутакси космическият кораб отговори.

Дванадесет пъти!

— Дали това означава, че те ще излязат след дванадесет дни от приземяването си или след дванадесет дни, броени от днес? — попита Лебедев.

И сякаш чул въпросът му, лъчът замига пак.

Деветнадесет пъти!

— Ясно! — каза Куприянов. — Пратете им един лъч в знак, че сме разбрали.

Прожекторът постави кратка точка.

— Цялото земно кълбо ще ви бъде извънредно благодарно, Пьотър Аркадиевич — каза Щерн.

— Те ще излязат на петнадесети август. Трябва незабавно да съобщим на целия свят — каза Куприянов.