Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Каллисто, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020 г.)
Корекция и форматиране
johnjohn (2020 г.)

Издание:

Автор: Георгий Мартинов

Заглавие: Калисто

Преводач: Елка Хаджиева

Година на превод: 1966

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1966

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Редактор: Зорка Иванова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Живко Станкулов

Художник: Александър Денков

Коректор: Надежда Добрева; Лиляна Малякова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8682

История

  1. — Добавяне

Това се казва терапия!

За всичко случило се в лагера незабавно съобщиха в Москва. Същия ден следобед пристигна правителствена комисия да разследва диверсията и да реши какви мерки да се вземат за отстраняване на последиците. В комисията влизаха най-видни съветски специалисти. Председател бе академик Неверов.

По молба на Куприянов председателят доведе един много известен хирург, за да окаже помощ на Виениян, в рамото на когото бяха заседнали двата куршума. Състоянието на калистянския астроном не беше опасно, ала операцията бе наложителна.

Да го оперират в лагера, не се решиха и още същия ден със санитарен самолет Виениян бе отнесен в Курск и настанен в хирургическата клиника. С него отлетя и Лежнев, за да му бъде преводач. Широков бе необходим в лагера.

Куприянов подробно запозна хирурга с особеностите на калистянския организъм и показа рентгенови снимки, направени от него при изследванията му. Калистяните охотно позволяваха на Куприянов да ги изследва и той вече добре познаваше вътрешното устройство на телата им.

Те малко се различаваха от телата на земните хора. Мозъкът, нервната система, дихателният апарат, сърцето, кръвоносните съдове и стомахът бяха съвсем същи. Костите на скелета, общо взето, бяха разположени като у хората на Земята, но у калистяните те бяха значително по-дебели. Ребрата не бяха девет, а единадесет. Съществената разлика се състоеше в това, че организмът на калистяните бе негативен спрямо организма на земния човек. Сърцето и стомахът се намираха отдясно, а черният дроб — отляво.

Знаел ли е Ю Син-чжоу тази особеност? Сигурно я е знаел и нарочно се е целил така, че да улучи сърцето. Нямаше нищо чудно, че е бил добре осведомен, тъй като всички изследвания, правени в лагера, бяха известявани на цял свят. Съветските учени не се опитваха и не искаха да скриват нищо от това, което научаваха от калистяните.

— Сега — каза хирургът, след като получи тези сведения — мога да направя операцията съвсем спокойно и ви гарантирам благополучен изход.

Операция обаче не правиха. Виениян категорично отказа да легне на операционната маса, без да присъствува и Сийнг. Професор Стесенко — главният лекар на курската хирургическа клиника — веднага уведоми по телефона Куприянов:

— Операцията трябва да се извърши незабавно. Раната може да загнои. Температурата на ранения е четиридесет градуса и една десета.

— Това да не ви безпокои — отвърна му Куприянов. — Калистяните имат по-висока телесна температура от нас. Нормално тридесет и девет и седем десети. Така че нищо страшно няма. Аз веднага ще говоря със Сийнг.

За да не се тревожат калистяните, които още не се бяха напълно поправили от последиците на отравянето, не им казаха какво е станало през нощта на кораба. Само Сийнг знаеше за опита да бъдат отровени, но и на него не бяха казали за раняването на Виениян. Куприянов взе със себе си Широков и се отправи към палатката на калистяните.

Здравето на звездоплавателите вече не будеше никакви опасения, но те все още бяха слаби и по настояване на Куприянов и Сийнг пазеха леглото. Циановодородната киселина — страшна отрова за хората — не се оказа смъртоносна за калистяните. Причината за това щастливо обстоятелство се изясни веднага щом Сийнг разбра с каква отрова са искали да ги погубят. На Калисто имало едно растение, повсеместно употребявано в храната, а по химическия си състав сродно с нашия горчив бадем. Както и на Земята, плодовете на това растение (външно съвсем различно от бадема) съдържат циановодородна киселина и организмът на жителите на Калисто бе привикнал към нея. Имаха имунитет към цялата група земни отрови, получавани от солите на циановодородната киселина, и именно затова отровата не им бе подействувала смъртоносно.

Все пак дозата е била голяма и ако не бе енергичната намеса на Куприянов, случаят можеше да завърши много по-зле. Професорът постъпи правилно, като насочи цялото си внимание към Сийнг. Бързо върнаха в съзнание калистянския лекар и по неговите указания още веднаж направиха инжекция на пострадалите с лекарството — първата доза не бе достатъчна.

Звездоплавателите вече бяха вън от опасност и пълното им оздравяване се очакваше в най-скоро време.

Отровата, неминуемо смъртоносна за хората, не се оказа смъртоносна за калистяните. Това не беше предвидил диверсантът.

Сийнг не се учуди много, когато му казаха, че добре познатият му Ю Син-чжоу искал да ги отрови. Той достатъчно вече знаеше за Земята и за съществуващите на нея противоречия. Лесно разбра мотивите, от които се е ръководил „журналистът“.

Но когато Куприянов го повика от палатката и чрез Широков му разказа за Виениян, Сийнг много се разтревожи.

— Зле сте постъпили, като не сте ми казали веднага. Не е трябвало да откарвате Виениян другаде.

— Постъпихме така за по-добре — каза Широков. — Операцията е наложителна. Куршумите трябва да се извадят от тялото. Повикахме от Москва най-добрия хирург.

— Разбирам ви — отговори Сийнг. — Знаем, че се отнасяте добре към нас. Но операция не е нужна. Ние имаме други средства. Нашата медицина отдавна се е отказала от хирургията. Тя е била добра тогава, когато терапията още не е била така съвършена. Моля ви, отведете ме при Виениян колкото се може по-бързо.

— А вие как се чувствувате? — попита Куприянов.

Широков преведе въпроса.

— Достатъчно добре — отговори Сийнг. — Но дори да бях зле, пак щях да тръгна. Моят живот не е в опасност, а на Виениян незабавно трябва да се помогне.

Нямаше какво да възразят и Сийнг с кола замина за Курск. По негова настоятелна молба трябваше да пуснат и Широков, въпреки че присъствието му в лагера беше необходимо. Инженерите от комисията настояваха по-скоро да се свика техническо съвещание, а на него сам Лао Сен едва ли щеше да се справи като преводач.

— Необходим ми е преводач — медик — каза Сийнг.

Не можеха да пренебрегнат искането на калистянския лекар и Широков замина с него. Трябваше да се отложи техническото съвещание. Куприянов дори бе доволен от това, защото здравето на Миенион — главния инженер на звездолета още не бе укрепнало и не биваше да го тревожат.

По молба на Сийнг никой в Курск (освен професор Стесенко) не знаеше за пристигането му. Той не искаше жителите на града да го посрещат.

— Ако ще ни устройват тържествено посрещане — каза той на Широков, — нека да бъде в Москва, а сега не ми е до тържества.

Докато пътуваха, Сийнг разпитваше Широков за живота на Земята, за различните икономически системи и за различните народи. Учудваше го, че тук има толкова много различни националности. (На Калисто винаги бил съществувал само един народ.)

— Нима имате стотици различни езици? — питаше той. — А как говорите помежду си?

Когато влязоха в града, замълча. Курск беше първият голям град на Земята, който той виждаше не на екрана. Тесните тъмни очи на Сийнг бързо се устремяваха от къщите към хората, от автомобилите към трамваите и тролейбусите. По лицето му не можеше да се разбере какво е впечатлението му от всичко видяно, но когато той се обърна към Широков с някакъв въпрос, гласът му забележимо трепереше от вълнение.

Професор Стесенко посрещна любезно калистянския лекар. Той вече бе свикнал с външността на Виениян и поздрави Сийнг, без да проявява никакво любопитство. Персоналът на клиниката, предупреден от него, се държеше така, сякаш не забелязва необикновения гост.

Виениян лежеше в отделна стая. Когато влязоха, той разговаряше с облечения в бяла престилка Лежнев.

Астрономът бе в болнични дрехи и в тях би приличал на обикновен негър, ако чертите на лицето му, съвсем различни от чертите на негърската раса, не нарушаваха това впечатление.

Той много се зарадва на Сийнг и го отрупа с въпроси. Сийнг му отговаряше, но нито дума не спомена за отравянето. Като слушаше разговора им, Широков се радваше, че самият той, докато бе оказвал помощ на ранения Виениян в звездолета, нищо не спомена за отравянето. Ясно беше, че според Сийнг това известие щеше да разтревожи ранения, а той не биваше да се тревожи.

Прегледът бе продължителен и най-внимателен. Професор Стесенко изчерпателно отговаряше на въпросите на Сийнг. Обстоятелството, че преводачът — Широков — бе медик, извънредно улесняваше взаимното им разбиране.

— Утре сутрин — завърши Сийнг — Виениян ще се върне в лагера.

— Според мене — възрази Стесенко — след операцията раненият трябва да остане тук пет-шест дни.

— Той няма намерение да го оперира — каза Широков.

Московският хирург, който също беше тук, учудено вдигна вежди.

— А двата куршума? — попита той. — В тялото ли ще останат?

— Другарят Сийнг казва, че калистянската медицина има други средства — отвърна Широков.

— Ако е така, ще бъде много интересно.

— С какво хранихте ранения? — попита Сийнг.

— С ваши продукти — отговори Широков. — Изпратих ги заедно с Виениян.

— Добре сте направили.

Сийнг отвори донесената от него кутия, на капака й беше изобразена зелена звезда. Широков знаеше, че тази емблема е нещо като земния Червен кръст. Сийнг извади от кутията няколко шишенца и превързочни материали и помоли да му донесат гореща вода.

Лежнев и тримата лекари с вълнение, затаили дъх, наблюдаваха действията на калистянския лекар.

— Да почваме ли? — попита Сийнг.

— Почвайте! — отговори Виениян.

Само Широков и Лежнев разбраха тези две-три разменени думи.

Сийнг извади пет парчета тъмна материя и я намокри с някаква течност от малко шишенце. Едното парче остави за себе си, другите подаде на Широков.

— Нека всички да сложат това на носа и устата си — каза той.

Нареждането му бе незабавно изпълнено. Парчетата материя изпускаха слаб, но не неприятен мирис.

Сийнг взе другото шишенце и го поднесе към устата на Виениян. След като запуши устата и носа си, той бързо отвори и веднага затвори металическата запушалка.

Виениян дълбоко пое дъх и в същия миг главата му се отпусна на възглавницата. Очите му се затвориха. Впечатлението беше такова, сякаш той мигновено заспа.

Сийнг свали от лицето си парчето материя и го хвърли в съда с гореща вода. По негов знак всички направиха същото.

— Аз го приспах — каза Сийнг, — за да не усеща болка.

— Това средство е по-добро от нашия хлороформ — каза професор Стесенко.

— Помогнете ми да обърна ранения — помоли Сийнг.

Внимателно обърнаха Виениян по очи. Сийнг сръчно свали превръзката. Откриха се двете рани от куршумите. Калистянинът бързо и ловко наложи върху тях слой жълта мас и ги покри с парче бяла тъкан, много приличаща на обикновена марля.

От същата кутия извади някакъв малък уред с формата на портативен радиоприемник. На капака му имаше малки, на вид костени, кръгли ръчки и тясна скала с подвижна стрелка. Сийнг постави апарата на гърба на Виениян точно над раните. После внимателно и бавно започна да върти едната ръчка.

Всички видяха как тънката стрелка бавно се отклони вляво. Чу се съскане…

Сийнг бързо свали от гърба на ранения уреда и марлята. В слоя мас ясно личеше метален налеп, сякаш я бяха поръсили със стрито на прах парченце олово. Калистянинът внимателно, с умели движения отстрани маста и сложи чист слой. После превърза ранения и отново го обърна на гръб.

Цялата процедура продължи не повече от три минути.

— След пет минути ще се събуди — каза Сийнг. — До довечера от раните няма да има и следа. Утре Виениян може да се върне в лагера.

— Ами куршумите? — попита Широков.

— Те вече не са в тялото. Ето ги! — добави Сийнг, като посочи съда с водата, в който бе хвърлил парчетата марля със свалената от раните мас.

Професор Стесенко, Широков и московският хирург мълчаливо се спогледаха. Тази операция, извършена безкръвно и толкова бързо, ги смая.

— Това се казва терапия! — рече най-сетне Стесенко.

— Да, има какво да научим — въздъхна хирургът.

След пет минути, както каза Сийнг, Виениян отвори очи.

— Свърши ли? — попита той.

Сийнг му кимна.

— Как се чувствувате? — попита го Широков. — Боли ли ви глава?

— Не.

— А защо да го боли? — каза Сийнг, като прибираше в кутията медикаментите си.

— Другарю Широков — помоли Стесенко, — кажете му, че съветската медицина ще му бъде безкрайно благодарна, ако ни открие тайната на тази операция.

— Те нищо не скриват от нас — отвърна Широков. — Всичко, което знаят, е на наше разположение.

Сийнг пожела да остане при ранения си другар и Широков сам се върна в лагера.

Той подробно разказа на Куприянов всичко, което бе станало в клиниката. Професорът замислено поклати глава.

— Долитането на кораба — каза той — ще тласне далеко напред не само медицината.

Широков научи, че в негово отсъствие се е получила радиограма от Москва със заповед за арестуването на мнимия Ю Син-чжоу. Радиограмата бе закъсняла точно с дванадесет часа. Обитателите на лагера с радост научиха, че истинският Ю Син-чжоу е жив и вън от опасност. Значи, диверсията не бе взела нито една човешка жертва.

Засега още не се знаеше кой се бе представял в лагера под името на китайския журналист, ала това никого и не интересуваше особено много.

Престъпният план не бе осъществен така, както искаха неговите инициатори; врагът не успя да погуби набелязаните си жертви и това беше най-важното. А доколко диверсантът е повредил „сърцето“ на звездолета, щеше да се узнае в най-близко време. Пускането на „котела“ в действие, изглежда, бе минало нормално и всички се надяваха, че диверсантът не се е добрал до главните му части.

Помещението на „котела“ беше затворено. Втората врата също се оказа заключена отвътре. Значи, диверсантът е предвиждал вероятността да му попречат и е взел мерки на всяка цена да постигне целта си.

Какъв е бил първоначалният му план, никой не знаеше, но разбрал, че скоро ще бъде разобличен, той вече е действувал безогледно, без да мисли за по-нататъшната си съдба.

Сгрешил бе само в едно: не бе взел под внимание, че механизмът на „котела“ може да се приведе в действие от другите помещения (навярно не е знаел това или е смятал Виениян за убит, а другите калистяни — за умрели от отровата) и с тази грешка сам се бе осъдил на мъчителна смърт. В момента, когато се пуска в действие „котелът“, температурата в помещението достига хиляда градуса.

Предвидливостта на престъпника им създаде сериозно затруднение. За да проникнат в помещението, трябваше да намерят начин да отворят вратата. Това беше първата техническа проблема, с която се сблъскаха инженерите от комисията.

Механизмът на вратите се намираше вътре в стените. Бутончетата бяха устроени така, че когато се изключваха, бе невъзможно да се възстанови отвън електрическата верига.

Калистяните не се съмняваха в здравината на стените на кораба си, но бяха взели мерки и срещу непредвидени случайности. Всяко бутонче за отваряне на вратите освен ръчното изключване имаше и автоматично, което влизаше в действие при понижаване на температурата на въздуха вътре в помещението.

Ако случаен метеорит, притежаващ голяма скорост, въпреки всичко пробие стената на кораба, нахлулият през образувалото се отвърстие студ от вселената мигновено би изключил механизма на вратата и достъпът в помещението ще стане невъзможен. Наистина помещението на „котела“ бе така разположено, че в никакъв случай не го заплашваше подобна опасност, но вратите му бяха устроени като всички други.

Нима калистяните можеха да предвидят това, което се случи?