Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Братството на черния кинжал (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lover Reborn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 51 гласа)

Информация

Сканиране
Internet
Корекция и форматиране
mladenova_1978 (2020 г.)

Издание:

Автор: Дж. Р. Уорд

Заглавие: Преродена любов

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 13.12.2013

Редактор: Силвия Николаева

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-157-062-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9959

История

  1. — Добавяне

54

Есен беше дълбоко заспала, когато Тор се присъедини към нея в леглото, но дори в дълбокия й, почти мъчителен покой знаеше чии ръце докосват плътта й, обхождат бедрото й и се спират на корема й. Беше напълно наясно кой обхвана гърдите й и я обърна по гръб.

За секс.

Усети хладния въздух върху кожата си, когато завивката беше отметната настрани, и инстинктивно разтвори крака, за да посрещне мъжа, когото винаги беше готова да поеме в себе си.

Беше готова за Тормент. В последните седмици като че винаги беше готова за него.

Удобно, както би казал той. Тъй като от своя страна той също винаги беше готов за нея.

Нейният велик воин намери пътя си между краката й, разтвори ги още повече с бедрата си — не, това бяха ръцете му, сякаш бе имал един план и после бе променил намерението си… Устата му я откри, впи се в нея, а после я облиза.

С още затворени очи и съзнание, нито съвсем пробудено, нито напълно заспало, изпитваното удоволствие беше така поглъщащо, че тя се гърчеше под езика му, отдавайки му се с цялото си същество, докато той засмукваше, дразнеше и проникваше…

Само че тя не достигаше края. Без значение какво удоволствие й доставяше. Полагаше всички усилия да се вкопчи в така желаното облекчение, но не успяваше да премине ръба, насладата се изостри до границата с агония и тя пак не успяваше да стигне до връхната точка, дори когато по кожата й избиха капки пот, а дъхът пресекна в гърлото й.

Отчаянието я накара да сграбчи главата му по-здраво и да я притисне към себе си.

Само че в този миг той изчезна.

Това не беше нищо повече от кошмар, помисли си тя и изплака заради осъзнатото. Мъчителен сън с еротични нотки…

Тормент отново се отпусна върху нея, но този път с цялото си тяло. Подпъхна ръце под коленете й и я повдигна към себе си, като почти я смаза с внушителната си тежест.

И после проникна бързо и рязко.

Този път тя стигна докрай. В мига, щом я изпълни, тялото й реагира с умопомрачителна експлозия, оргазмът притежаваше такава мощ, че тя впи издължените си кучешки зъби в долната си устна.

Устата й се напълни с кръв, а той забави темпото, за да я оближе. Но тя не искаше да забавят случващото се. Оттласквайки се с крака в ръцете му, които я държаха, тя откри свой собствен ритъм — яздеше го, поемаше го, докато скоро отново достигна до ръба.

И не можеше да продължи нататък.

В началото бе така лесно за нея да получи в леглото онова, от което се нуждаеше. Напоследък обаче й ставаше все по-трудно и по-трудно…

Докато се движеше с нарастваща бързина, отчаянието я накара да изгуби контрол.

Ухапа го.

По рамото.

Одраска го с нокти.

Тази комбинация би трябвало да го накара да спре и да настоява за по-цивилизовано поведение. Вместо това, докато кръвта му се лееше върху нея, той нададе такъв мощен рев, че в стаята се чу трясък, сякаш нещо беше паднало от стената.

После той стигна докрай. И тя благодари на добрата Скрайб Върджин за това. При последвалите тласъци тялото й се разтресе ведно с неговото, а рамката на леглото се заудря в стената.

Някой изкрещя.

Тя.

Последва нов трясък.

Лампата…?

Когато най-накрая се успокоиха, тя цялата беше мокра, усещаше пулсиране между бедрата си и беше отпусната до състояние, в което като че нямаше кости. Наистина една от лампите до леглото беше съборена и докато оглеждаше стаята, забеляза, че огледалото се беше пропукало.

Тормент вдигна глава и впери поглед в нея. На светлината, идваща от банята, тя забеляза драскотините на рамото му.

— О… най-скъпа… — Ужасено притисна длан към устните си заради зейналата рана.

Той хвърли поглед и се учуди.

— Занасяш ли се с мен?

Когато погледна обратно към нея, той се усмихваше с гордост, в която нямаше никаква логика.

— Нараних те. — Щеше й се да се разплаче. — Аз…

— Шшт. — Той отметна един влажен кичур от лицето й. — Обожавам всичко това. Наистина го обожавам. Драскай ме. Удряй ме. Хапи ме… Хубаво е.

— Ти не си… в ред…

— Не съм свършил, ето какво не съм… — Само че като се раздвижи в нея, тя потрепна. Замръзна на място. — По дяволите, това беше грубо от моя страна.

— Беше прекрасно.

Тормент надигна огромния си гръден кош, като се подпря на ръце, и се отдръпна така леко от нея, че тя едва го усети. И въпреки това почувства някакви спазми. Може би нов оргазъм? Нямаше как да прецени, тъй като тялото й беше преситено от усещания.

При всички случаи ежедневните им сливания бяха нещо прекрасно. Вече бяха постигнали съвършен синхрон и се чувстваха изключително комфортно, което се дължеше най-вече на липсата на бариери, а също и на свободата… и доверието, които споделяха.

— Нека ти напълня ваната, за да се изкъпеш.

— Всичко е наред. — Тя му се усмихна. — Ще си почина малко, докато ти си вземаш душ. После и аз ще сторя същото.

Истината беше, че си нямаше доверие да се озове гола с него в банята. Имаше вероятност да го ухапе по другото рамо и колкото и да ценеше свободата, която той й даваше, би предпочела да не си позволява чак толкова.

Тормент се измъкна от хаоса, в който бе превърнато леглото, и за миг се извиси над нея с присвити очи.

— Сигурна ли си, че си добре?

— Честна дума.

Накрая той кимна и се обърна.

— Гърбът ти!

Изглеждаше, сякаш в него е забивала нокти някоя котка. По продължението на гръбнака му се спускаха червени резки.

Той надникна над ухапаното си рамо и се усмихна още по-гордо.

— Усещането е прекрасно. Всеки път, когато ги почувствам, докато съм навън тази нощ, ще си мисля за теб.

Той изчезна в банята, а тя поклати глава сама на себе си. Мъжете бяха тотално луди.

Затвори очи и отметна чаршафите от тялото си. Въздухът в стаята беше хладен, може би дори студен, но след преживяното тя самата бе като нажежено желязо, остатъците от страст на практика струяха през порите й.

Докато Тормент се къпеше, пожарът постепенно беше потушен, а пулсирането между бедрата й замря. И тогава най-накрая тя откри покоя, който търсеше, тялото й се освободи от напрежението и агонията й се облекчи.

Изтегна се, а усещането беше изключително приятно заради голотата и тя се усмихна към тавана. Никога не беше познавала такова щастие…

Най-неочаквано онази странна хладина, която изпитваше от време на време от есента насам, се завърна, предчувствие, което долавяше, но не успяваше да формулира, някакво неопределено предупреждение.

Вече й беше студено и тя придърпа завивката около себе си.

Сама в леглото, тя се почувства преследвана от съдбата, като че се намираше в тъмна гора с вълци около себе си, които чуваше, но не успяваше да види в скривалищата им зад дърветата.

Готови да нападнат.

 

 

В банята Тор се подсуши и се наведе към огледалото. Следата от ухапване на рамото му вече започваше да изчезва, а кожата му възвръщаше целостта си. Жалко — искаше му се да поостане още малко. Изпълваше го с гордост да е маркиран по този начин.

Въпреки това реши под якето да облече тениска с къси ръкави вместо без ръкави. Нямаше нужда братята да виждат белезите. Това беше нещо лично — само между Есен и него.

Дявол да го вземе… Тази жена беше невероятна.

Въпреки стреса, под който се намираше, въпреки разговора с Ласитър на стълбите, въпреки факта, че започна да я докосва само защото знаеше, че трябва, в крайна сметка, както винаги, всичко опираше до секс, див и необуздан секс. Есен беше като водовъртеж, който го е погълнал, еротичната власт, която имаше над тялото му, го засмукваше, а после го изтласкваше на повърхността, за да поеме въздух… преди да го придърпа обратно.

С мъка на сърце трябваше да каже, че в това отношение бе продължил напред. Болеше го да признае такова нещо и понякога, докато лежаха в опит да успокоят дишането си и да охладят изпотените си тела, онази стара позната болка го пронизваше като нож в гърдите.

Не вярваше, че това усещане някога ще изчезне.

И въпреки всичко, при всеки изгрев, той я желаеше и я имаше… и хранеше твърдото убеждение да стори същото и след дванайсет часа.

Излезе от банята и я откри все още в леглото. Беше се сгушила с лице към прозореца и лежеше на една страна с тяло, покрито от чаршафа.

Но той я видя гола.

Напълно гола.

Образът мигом го накара да се втвърди. Като че почувствала възбудата му, тя изстена еротично и изви тяло. Протегна се назад, дръпна чаршафа, който я покриваше, и повдигна бедрото си леко нагоре, с което изложи на показ великолепната си женственост.

— По дяволите — изпъшка той.

Тялото му се устреми към нея без мисъл или предварително решение, следваше я с такава целеустремена фокусираност, че би убил всеки, изпречил се на пътя му. Би го прегазил и би се заел с него, след като приключеше с нея.

Качи се на леглото, хвана ерекцията си и се намести зад гърба й. Внимателно влезе в нея, в случай че още изпитваше болка, и после изчака, за да се убеди, че тя го желае отново толкова скоро.

Когато тя само произнесе доволно името му, той започна да се движи.

Влажна, гладка, гореща…

Нахвърли й се без предварително извинение и му допадаше свободата да постъпва така. Макар и дребна, тя беше по-корава, отколкото изглеждаше, и през последните няколко месеца той се научи да изоставя самоконтрола си и да се отпуска, защото знаеше, че й харесва и така.

Плъзна ръка върху ханша й и промени ъгъла на тялото й така, че да му е възможно да прониква още по-дълбоко. И разбира се, тази поза имаше и друг плюс — можеше да вижда как влиза и излиза от нея, следеше как върхът на възбудата му се появява, преди отново да потъне само за да започне играта отначало. Тя беше розова и подпухнала, а той беше твърд благодарение на нея…

— По дяволите — изръмжа, когато отново стигна докрай.

Продължи движенията до пълното си освобождаване, като усети нейния оргазъм заедно със своя и сърцевината й, която го обгръщаше. Наблюдаваше шоуто, макар и със затворени очи, защото още можеше да види образа й в съзнанието си.

След като приключи, едва не се строполи отгоре й, но се спря навреме. Отпусна глава надолу и устата му се озова над тила й, при което той се възползва от близостта и докосна кожата й с устни.

С ясното съзнание, че трябва да й даде почивка, той си нареди да се отдръпне. Само че в мига щом го стори, му се наложи да стисне зъби, като видя колко готова за него продължава да е тя.

Положи ръце върху идеалните полусфери на дупето й и я разтвори за езика си. По дяволите… Смесеният вкус на двама им, усещането на гладката й, идеално обезкосмена кожа, притисната към устата му…

Когато тя се заизвива под него, като че бе на ръба, но още не й стигаше, той облиза три пръста, плъзна ги вътре и продължи да действа с уста. Действието му бе възнаградено. Тя извика името му и се притисна към лицето му, а той се усмихна и й помогна да премине през вълните, които я разтърсваха цялата.

Беше време да спрат. Край.

През последната седмица не я бе оставил на мира и тъкмо по тази причина днес трябваше да се насили да отиде в проклетата спортна зала. Тя изглеждаше уморена и причината беше, че настояваше да работи нощем, а денем той не я оставяше да си почине.

Есен се размърда и легна по корем; после отмести коляно настрани и изви гръб. За още.

— Исусе — изстена той. — Как бих могъл да те оставя?

— Ами недей — отвърна тя.

Нямаше нужда да моли два пъти. Той отново я облада в гръб, като сграбчи ханша й и го намести така, че да може да прониква по-дълбоко. Свърши с ръка, обвита около талията й, балансирайки тежестта си с другата, телата им се движеха в синхрон, а леглото отново се заудря в стената. Експлодира в нея с такава сила, като че не бе правил секс от месеци.

И пак продължаваше да е жаден за нея. Особено след като тя самата достигна до освобождаване.

След като се успокоиха, той легна заедно с нея на една страна и притисна гърди към гърба й. Заровил лице в косата й, се замисли за начина, по който се отнасяше към нея в леглото.

Като че почувствала потребността му да бъде успокоен, тя протегна ръка назад и го погали по главата.

— Усещането с теб е прекрасно.

Може би. Но той се чувстваше зле заради онова, на което подлагаше тялото й.

— Нека ти напълня ваната.

— О, това би било чудесно. Благодаря ти.

Обратно в банята, той отиде до джакузито и пусна водата, а после извади от шкафа солите. Докато проверяваше температурата и леко я регулира, осъзна, че му допадаше да се грижи за нея. Също така осъзна, че намираше много начини да го прави. Търсеше си извинения да я отведе горе и да ядат вечерята си насаме. Поръча й дрехи от интернет. Отбиваше се в „Уолгрийнс“, за да й купи любими списания като „Венити Феър“, „Воуг“ и „Ню Йоркър“. Винаги проверяваше дали имат в стаята от любимите й бисквити, в случай че й се прииска да похапне нещо.

И той не беше единственият, който се грижеше за нея и я учеше на нови неща. Хекс идваше в имението, за да я види поне един или два пъти седмично. Двете излизаха заедно, ходеха в близкото кино и гледаха филми. Или се разхождаха в хубавата част на града, та Есен да разгледа красивите сгради. Или обикаляха денонощните магазини, където купуваха разни неща с парите на Есен, които тя печелеше от работата си.

Наведе се, провери водата и донагласи температурата, а после приготви кърпи.

Винаги малко се притесняваше, когато тя е навън сред ненормалните човеци и свирепите лесъри, подвластна на несигурните повеи на съдбата. Но в края на краищата Хекс беше опитен убиец и той знаеше, че би защитила майка си дори ако някой само кихнеше в нейна посока.

Освен това винаги, когато майката и дъщерята излизаха заедно, Есен се връщаше с усмивка на лицето. Което на свой ред пораждаше усмивка и на неговото лице.

Боже, бяха стигнали толкова далече от пролетта насам. Представляваха две почти напълно нови личности.

Така че какво още оставаше?

Прекара ръка през водата във ваната и се запита отчаяно какво пропускаше.