Дж. Р. Уорд
Преродена любов (19)

17

С приближаването на изгрева Хекс приключи с първата си нощ на старата служба. Часовете се бяха изнизали бързо — да държиш в шах тълпи от хора, наливащи се с алкохол в затворено пространство, караше времето да лети. Беше чудесно отново да се превърне в Алекс Хес — независима жена, шеф на охраната, нищо че името, използвано за пред хората, да бе фалшиво.

Също така беше повече от фантастично Братството да не й диша във врата.

Но не така хубаво беше усещането, че всичко е някак плоско, сякаш животът й е бил подравнен с булдозер в очакване да пристигнат камионите и да се започне с павирането.

Никога не беше чувала жена да е изпитвала такова силно усещане за обвързване, но това не значеше, че както обикновено тя не е изключение. И по-важното, без Джон до нея всичко й изглеждаше като едно голямо нищо.

Бърз поглед към часовника я уведоми, че оставаше още един час пълен мрак. Щеше й се да беше дошла с мотора си и да можеше да го подкара с бясна скорост при угасен фар. Ала моторът й марка „Дукати“ беше здраво заключен в гаража.

Запита се дали не съществуваше правило, което да забранява карането на мотоциклет от някоя шелан.

Вероятно не… Стига да седеше странично, да носеше предпазно облекло и подсилена каска, изработена от материал за бронежилетки, може би щяха да я оставят да направи няколко кръгчета около фонтана пред къщата.

Бръм-бръм. Ура!

Излезе от офиса и го заключи със съзнанието си, за да не й се налага да се занимава с ключове.

— Здравей, Трез — подхвърли тя, когато шефът й се появи от дамската съблекалня. — Тъкмо теб търсех.

Сянката запасваше безупречната си бяла риза в черните панталони и изглеждаше малко по-отпуснат от обикновено. Миг по-късно отвътре се появи едно от работещите момичета, сияеща, като че е била ръчно полирана.

Което вероятно не беше далече от истината.

Поне изражението на момичето, показващо пълно неведение, даваше на Хекс да разбере, че Трез е бил достатъчно дискретен. Но все пак… не беше редно да се храниш там, където работиш. Можеха да възникнат усложнения.

— До утре вечер — изчурулика жената с глуповата усмивка. — Закъснявам. Имам среща с приятели.

След като момичето излезе през задната врата, Хекс изгледа Трез.

— Трябва да използваш други източници.

— Така е по-удобно и освен това внимавам.

— Не е безопасно. А и можеш да объркаш разсъдъка й.

— Никога не използвам една и съща два пъти. — Трез я обгърна с ръка. — Но стига сме говорили за мен. Тръгваш ли?

— Да.

Заедно бавно се запътиха към вратата, от която момичето току-що бе излязло. Боже… отново старите времена, сякаш нищо не се беше променило от последния път, когато затвориха заедно. И все пак пленяването й от Леш се беше случило. Обвързването й с Джон се беше случило…

— Няма да те обиждам с предложение да те изпратя до дома ти — промърмори Трез.

— Искаш си краката здрави, а?

— Да. Изпълват панталоните ми идеално. — Той й отвори вратата, а хладният въздух нахлу вътре, все едно се опитваше да се отърве сам от себе си. — Какво да му кажа, ако се обърне към мен?

— Че съм добре.

— Добре, че лъжите не са ми никакъв проблем. — Тя понечи да спори, но сянката завъртя очи. — Не се хаби пред мен и не ми губи времето. Върви си у дома и се наспи. Утре нещата може да се подобрят.

По стар навик тя го прегърна за кратко и после пристъпи навън в мрака.

Вместо да се дематериализира на север, тя закрачи по Трейд Стрийт. Всички заведения затваряха, от клубовете се изсипваха последните посетители, които изглеждаха привлекателно колкото размазана дъвка; ателието за татуировки изключи неоновия си надпис; Текс-мекс ресторантът вече беше със спуснати решетки.

Колкото по-далече стигаше, толкова по-занемарено ставаше, всичко изглеждаше по-мрачно и по-окаяно, докато накрая не се озова пред цяла пресечка изоставени сгради. Със спада в икономиката бизнесът се свиваше все повече, а наемателите ставаха по-малко на брой и на по-голямо разстояние един от друг.

Хекс спря. Подуши въздуха. Погледна наляво.

От една изоставена жилищна сграда се носеше непогрешимият мирис на мъжки вампир. Преди истерията, разиграна от Братството, тя би я последвала, би влязла вътре, би проверила дали някой от тях не се нуждае от помощ.

Сега просто продължи по пътя си, вървеше с високо вдигната глава. Не желаеха помощта й — не, това не беше точно така. Като че всичко беше наред, преди Джон да бе започнал. По-скоро вече не се чувстваха комфортно в нейно присъствие…

На около две пресечки разстояние нечия масивна фигура стоеше на пътя й.

Тя се закова на място. Пое дълбоко въздух. Почувства парене в очите.

Вятърът духна в нейна посока и непогрешимият наситен аромат на обвързан вампир, излъчван от Джон, надделя над вонята на града и потуши болката, предизвиквана от нейното нещастие.

Тръгна към него. По-бързо. Още по-бързо…

Вече тичаше.

Той я пресрещна по средата на пътя, затича в мига, щом забеляза тя да ускорява крачка, и двамата се блъснаха един в друг.

Трудно беше да прецени чия уста намери тази на другия, чии ръце стискаха по-здраво или кой беше по-отчаян.

В това бяха равни.

Тя откъсна устни от неговите и изстена:

— Хижата ми.

В мига, след като той кимна, тя изчезна, а също и той… и придобиха обратно форма пред къщичката й.

Не изчакаха да се озоват вътре.

Той я облада права, притисната към вратата, на студа.

Случи се така бързо и трескаво, тя смъкна кожените си панталони, докато не освободи единия си крак, а той разкопча ципа си. После тя се разтвори и се притисна към таза му, а той проникна в сърцевината й.

Движеше се толкова бързо, че главата й се блъскаше във вратата, сякаш се опитваше да влезе с взлом в собствената си къща. И после той заби зъби встрани на шията й, но не за да се храни, а за да я държи на място. Чувстваше големината му, докато се намираше в нея, разширил я до границите на възможното. Тя имаше нужда от това. В този миг и тази нощ й беше нужно да е груб, невъздържан, причиняващ малко болка.

Да, определено имаше нужда от това и го получаваше.

Когато той стигна докрай, притисна с всички сили таза си и предизвика истинска буря дълбоко в нея, и стимулира собствения й оргазъм.

В следващия миг вече бяха в хижата. На пода. Краката й бяха разтворени широко, а устата му беше между тях.

С ръце, стиснали бедрата й, и еректиралия му пенис, все още стърчащ от панталона, той се хвърли върху нея, неспособен да въздържи езика си, който се плъзгаше по нея, проникваше, копнееше да вземе още от онова, което само преди секунди беше получил.

Насладата беше отвъд всякакви граници, почти агония, която я накара да извие глава назад и да я удари леко в пода, дланите й скърцаха по линолеума, докато се бореше безуспешно да не бъде изтласквана назад…

Оргазмът я завладя с такава сила, че докато крещеше името му, пред погледа й проблеснаха бели светлини. Той не се умилостиви дори мъничко, продължаваше да я обсипва с ласки. Имаше прекалено много засмукване, прекалено много наслада, прекалено много… от всичко, че да разсъждава или да я е грижа за каквото и да било.

Когато Джон най-накрая спря и вдигна глава, двамата вече се намираха в далечния ъгъл, почти в дневната. О, каква картинка. Лицето на хелрена й беше почервеняло, устните му бяха лъскави и подпухнали, а кучешките му зъби така издължени, че не можеше да затвори уста. Тя беше точно толкова изцедена, дишаше накъсано, а вагината й трептеше с ритъма на неговия пулс.

Той продължаваше да е възбуден.

Жалко, че тя едва имаше сили да премигва, защото той заслужаваше достойна отплата…

Но Джон явно знаеше точно какво се върти в главата й. Изправи се между разтворените й крака, хвана члена си и започна да го гали.

Със стон тя изви гръбнак и завъртя ханша си.

— Покрий ме цялата — промълви със стиснати зъби.

Джон се потруди върху себе си с длан, обгърнала набъбналата му мъжественост. Масивните му бедра се разделиха, когато плъзна колене встрани за баланс, а мускулите на предмишниците му изпъкваха и оформяха все по-ясно очертан релеф, докато той усилваше темпото и натиска. В следващия миг извика безмълвно, тялото му застина и женствеността й беше обляна от топла струя.

Само мисълта за това, как я бе облял, беше достатъчна, за да я накара да достигне нов оргазъм. Но да го наблюдава, докато го прави, направо я запрати отвъд ръба…

 

 

— Тя иска двеста отгоре, за да го оправи.

Кор стоеше настрана по време на договарянето с уличниците, като се стараеше да се намира в сянка, особено сега, когато в преговорите Троу достигна сложния момент с неговото обслужване. Нямаше нужда да им напомня на какво прилича, та да качи цената дори повече.

Само две от трите момичета се бяха появили в изоставената сграда на Трейд Стрийт, но както стана ясно, номер три била на път и поради закъснението си беше възнаградена с късата клечка — Кор.

Приятелките й все пак се грижеха за нея, освен ако, разбира се, не се канеха да приберат част от допълнителните пари. В края на краищата добрите курви също като добрите войници имаха склонността на първо място да се грижат за себе си.

Внезапно Зайфър пристъпи към жената, която говореше, очевидно готов да вкара в употреба физическите си активи, с цел да защити финансовите. Докато вампирът плъзгаше пръст по ключицата й, тя като че изпадна в транс.

Това не бяха психологически игрички от страна на Зайфър. Жените и от двете раси изгубваха контрол над себе си, когато се намираха около него. Вампирът се наведе към ухото й и заговори нежно. После облиза шията й. Зад гърба му Троу се държеше както винаги — мълчалив, бдителен, търпелив. В очакване на своя ред.

Вечният джентълмен.

— Добре — произнесе жената, останала без дъх. — Само петдесет отгоре…

В този миг вратата се отвори със замах.

Кор и войниците му пъхнаха ръце в палтата си и напипаха оръжията, готови да убиват. Но се оказа само закъснялата проститутка.

— Здравейте, момичета — поздрави приятелките си.

Застана на прага в широкото си яке, което прикриваше дрехите й на уличница, и се олюляваше като пияна, очевидно беше взела някаква дрога. На лицето й се мъдреше типичното блажено изражение на прясно надрусана.

Добре. Щеше да е по-лесно да се справи с нея.

Зайфър плесна с ръце.

— Ще се захващаме ли?

Тази до него се изкикоти.

— Харесвам акцента ти.

— Тогава получаваш мен.

— Чакай, и аз! — Една от другите също се изкикоти. — И на мен ми харесва.

— Ти ще се заемеш с моя побратим боец… с моя приятел. Който ще ви плати всичко още сега.

Троу пристъпи напред, стиснал банкнотите и докато ги поставяше в протегнатите ръце на уличниците, те изглеждаха по-заинтересувани от двамата мъже, вместо от парите.

Промяна в професионалното поведение, за която Кор беше склонен да се обзаложи, че не се случваше твърде често.

И после дойде моментът за разделянето по двойки, Троу и Зайфър помъкнаха жертвите си към различни ъгли, а той беше оставен с надрусаната уличница.

— Да започваме ли? — попита тя с репетирана усмивка. Вярно, че смекченият заради наркотиците поглед я правеше почти истинска.

— Ела при мен.

Той протегна ръка от мрака.

— О, това ми харесва. — Тя тръгна към него, като въртеше ханша си твърде пресилено. — Звучиш като… Не знам какво.

Когато тя положи длан върху неговата, той я придърпа към себе си, но в следващия миг тя отскочи назад.

— О… ами… добре…

Извърна лице на една страна, потърка носа си и после го стисна, като че не можеше да понесе излъчваната от него миризма. Логично. Искаше се повече от леко изплакване с вода, за да се отървеш от вонята на лесърска кръв. Естествено, Троу и Зайфър бяха отделили малко време да се отбият вкъщи и да се почистят. Той обаче остана, за да се бие.

Контета. И двамата. Но пък, от друга страна, техните жени не се чудеха как да се отърват от тях.

— Няма проблем — рече примирено тя. — Но без целувки.

— Не си спомням да съм предлагал такова нещо.

— Само за да сме наясно.

Зазвучаха стонове, а Кор се взря в човешката жена. Косата й се спускаше по раменете като метла и изглеждаше изтощена. Гримът й беше обилен и леко размазан по линията на устата и в ъгъла на едното око. Парфюмът й се свеждаше до пот и…

Кор се намръщи, когато долови нежеланата миризма.

— Виж какво — заговори тя. — Не ме гледай така. Такива са професионалните ми правила и можеш…

Остави я да нарежда и се протегна, за да отметне русите кичури от шията й… Нищо освен гладка кожа от едната страна. А от другата…

О, да. Ето ги и тях. Две пробождания точно върху югуларната вена.

Тази нощ вече бе използвана от някого от неговия вид. А това обясняваше замъгления й поглед и мускусната миризма, достигаща до носа му.

Кор спусна косата обратно на мястото й. После отстъпи назад.

— Не мога да повярвам, че си толкова придирчив — тросна му се тя. — Само защото не желая да те целуна, това не значи, че ще върна парите. Сделката си е сделка.

Някой достигаше до оргазъм. Звуците на наслада бяха така чувствени и сластни, че симфонията им превърна изоставената сграда, макар и за съвсем кратко, в истински будоар.

— Но разбира се, че можеш да задържиш парите — изсумтя той.

— Знаеш ли какво, майната ти. Можеш да си ги вземеш обратно. — Тя хвърли към него снопчето банкноти. — Вониш на клоака и си грозен като смъртта.

Банкнотите се удариха в гърдите му, а той наклони леко глава.

— Както желаеш.

— Майната ти.

Лекотата, с която се превърна в истинска кучка, предполагаше, че този тип смяна на настроенията не й беше непозната. Още една причина за Кор да ограничи контактите си с жените на ниво бизнес взаимоотношения…

Той се наведе да събере парите, а тя замахна с крак в опит да го ритне в лицето.

Не особено мъдро. При всичкото му военно обучение и годините опит на бойното поле тялото му се бранеше, без съзнателно да му е дал команда. Уличницата беше сграбчена за глезена, равновесието й беше отнето и тя се просна на земята. И преди дори да е осъзнал какво прави, тя вече беше преобърната по корем и крехката й шия се намираше в яката хватка на масивните му ръце.

Които бяха готови да я прекършат.

Повече никаква агресия от нейна страна. Сега само скимтеше и умоляваше.

Той мигом се умилостиви, отскочи от нея, а после й помогна да се затътри до стената. Тя задиша учестено, гръдният й кош се повдигаше с такава сила, че съществуваше опасност изкуствените й гърди да пробият чашките на сутиена.

Когато се надвеси над нея, се замисли как Блъдлетър би се справил със ситуацията. Нямаше да слуша дрънканици как не се била целувала. Щеше да получи онова, което желаеше, при своите собствени условия, без да го е грижа колко би я наранило това. Или дали би я убило.

— Погледни ме — изкомандва Кор.

Когато широко отворените и уплашени очи се насочиха към него, той изтри спомена й, че е била на това място, и я доведе до транс. Дишането й мигом се успокои, тялото й възвърна отпуснатата си поза, а треперещите й ръце се укротиха.

Той събра парите и ги сложи в скута й. Заслужаваше ги заради синините, които щеше да открие на сутринта.

После с изпъшкване Кор се отпусна на земята, облегна се на стената до нея, като протегна краката си и ги кръстоса в глезените. Трябваше да прибере торбата със съкровищата си и косата, но в момента беше твърде изтощен, за да се движи.

Явно тази вечер нямаше да се храни. Дори при наличието на хипноза.

Ако се впиеше във вената на жената до него, съществуваше вероятност да я убие. Изпитваше свиреп глад, а нямаше представа колко от кръвта й е била погълната. Нямаше съмнение, че отпуснатостта й се държеше на ниско кръвно налягане.

Наблюдаваше как войниците му действат в другия край на помещението и нямаше как да не признае, че в ритъма на телата им имаше еротика. При различни обстоятелства можеше да си представи как Зайфър би настоял двете двойки да оформят една голяма плетеница от ръце и крака, гърди и длани, членове и влажни сърцевини. Не и тук обаче. Мястото беше твърде мръсно, недостатъчно сигурно и студено.

Кор отпусна глава на стената зад себе си, затвори очи и остана заслушан в случващото се. Ако заспеше и войниците му попитаха дали се е хранил, щеше да използва следите от ухапване на другия вампир, за да разсее загрижеността им.

А и по-късно щеше да има достатъчно време да впие зъбите си в нечий друг врат.

Ако трябваше да е искрен, мразеше храненето. За разлика от Блъдлетър той не изпитваше удоволствие да се натрапва на човешки или вампирски жени, а Бог беше свидетел, че никоя от тях не би му се отдала по своя воля.

Значи, можеше да се каже, че дължеше живота си на проститутките.

Някой достигна до кулминацията, този път един от неговите войници — Троу, ако трябваше да предположи, — а той си представи какво би било да имаше различно лице, красиво и представително, което да привлича жените, вместо да ги пропъжда в писъци.

Може би беше дошъл моментът да отстрани собствения си гръбначен стълб.

Но пък в това се криеше чарът на безмълвните разсъждения. Нямаше нужда някой да научава за личните ти слабости.

И веднъж щом спреш да се вайкаш, спокойно можеш да ги запратиш във въображаемото кошче за боклук, където им беше мястото.