Дж. Р. Уорд
Преродена любов (32)

30

Докато Тор лежеше сам в леглото си, усещаше единствено пулсирането в пениса си. Е, разбира се, и аромата на прясно откъснати цветя благодарение на Фриц, който изпълняваше рутинните си обедни задължения, състоящи се в зареждане на вазите в коридора.

— Това ли искаш от мен, ангеле? — попита на глас. — Хайде, знам, че си тук. Това ли искаш?

За да придаде повече тежест на въпроса си, той пъхна ръце под завивката и ги остави да се плъзнат надолу по гърдите и корема му, докато не достигнаха предната част на таза му. Стисна здраво и не успя да спре последвалото извиване на гръбнака и стенанието, надигнало се в гърлото му.

— Къде си, по дяволите? — изръмжа, несигурен на кого точно говореше. На Ласитър. На Ноуан. На милостивите орисници… ако съществуваха такива.

Донякъде му беше трудно да повярва, че очаква друга жена, и фактът, че крехкото равновесие между копнежа и чувството за вина бързо се накланяше към първото, беше…

— Ако произнесеш името ми, докато вършиш това, ще ми се доповръща.

Гласът на Ласитър беше неясен и слаб, като че идваше от ъгъла на стаята, където се намираше скринът.

— Това ли имаше предвид? — Боже, това наистина ли беше той, запита се Тор. Гладен, нетърпелив. Свадлив, защото беше възбуден.

— Тръгнал си в по-добра посока, отколкото да се изпречваш на пътя на куршумите… — Чу се прошумоляването на плат. — Хей, без да се обиждаш, имаш ли нещо против да поставиш и двете си длани някъде, където да ги виждам?

— Можеш ли да я накараш да дойде при мен?

— Става дума за свободна воля. Дланите, нещастнико. Ако не възразяваш.

Тор измъкна и двете си ръце изпод завивката и се почувства принуден да заяви:

— Искам да я храня, а не да спя с нея. Не бих причинил това на Ноуан.

— Бих предложил по отношение на секса да я оставиш сама да реши. — Ангелът се прокашля леко, тъй като между двама мъже сексът беше деликатна тема за разговор, щом ставаше дума за почтена жена. — Може да има свои собствени възгледи.

Тор се замисли за начина, по който тя го гледаше в клиниката, докато се трудеше върху себе си. Не показа никакъв страх. Изглеждаше запленена…

Не беше сигурен как да се справи със ситуацията…

Тялото му се изви по своя собствена воля, като че да му каже: „Друг път не знаеш, приятелче“.

Прозвуча ново прокашляне и Тор се засмя леко.

— Алергия към цветята ли имаш?

— Да. Точно така. Сега те оставям. Става ли? — Последва пауза. — Гордея се с теб.

Тор се намръщи.

— По каква причина?

Не последва отговор и стана ясно, че ангелът си е тръгнал…

Леко почукване на вратата накара Тор да подскочи, без да почувства почти никаква болка заради раните си. Знаеше отлично кой е отвън.

— Влез.

Влез при мен.

Вратата се открехна леко и Ноуан пристъпи през прага, а после затвори след себе си.

Когато чу изщракването на бравата, тялото му напълно изгуби връзка с мозъка. Щеше да я нахрани… и Бог да им е на помощ, щеше да прави секс с нея, ако тя го допуснеше. За един кратък миг на прояснение реши, че трябва да й каже да си върви, за да им бъдат спестени последствията, когато страстите се охладят и разумът им се върне… Защото обикновено човек след това разбираше, че колкото и забавна да е изглеждала идеята да се хвърлят „Коктейли Молотов“, след тях е останал само пустинен пейзаж.

Но вместо това той протегна ръка към нея.

Миг по-късно тя свали качулката си. Докато разглеждаше за пореден път лицето и тялото й, той отново отбеляза наум, че тя изобщо не приличаше на Уелси. Беше по-дребна и с по-фина конструкция. Тенът й беше по-блед. Но най-вече — беше реална, а не видение.

Той я харесваше. И в известен смисъл беше по-лесно, че тя е така различна. Имаше по-малка вероятност някога да измести Уелси от сърцето му. Макар тялото му да кипеше от възбуда, този вид обвързаност беше най-маловажна. Мъже с потекло като неговото, ако са в добро здраве и добре хранени, както се случваше с него напоследък, можеха да получат ерекция и при вида на чувал с картофи. А все пак Ноуан беше далеч по-привлекателна от торба кореноплодни…

Боже, каква романтика се вихреше.

Тя се приближи бавно, а накуцването й едва се забелязваше и когато стигна до леглото, погледна надолу към голите му гърди, ръцете, корема… и очите й продължиха дори по-надолу.

— Отново съм възбуден — произнесе глухо той. Всеки би помислил, че го каза, за да я предупреди. Наистина ли? Всъщност се надяваше отново да извика онова изражение, изписало се на лицето й, когато той се докара до оргазъм…

И ти да видиш… Ето го и него. От нея се излъчваха топлина и интерес. Никакъв страх.

— От тук ли да поема китката ти? — попита тя.

— Ела на леглото — почти простена той.

Тя повдигна едното си коляно на високото легло, а после непохватно се помъчи да качи и другото. Пострадалият й крак обаче я лиши от равновесие и тя политна напред…

Тор я задържа с лекота, сграбчи я за раменете и й попречи да падне по лице.

— Хванах те.

И ако това не прозвуча двусмислено!

Съвсем преднамерено я дръпна върху себе си, така че тя се озова върху коремните му мускули. Боже, беше лека като перце. Но пък и какво ли ядеше?

Той не беше единственият, който трябваше да се храни добре.

Остана неподвижен, за да й даде време да се настрои. Той беше едър мъж, възбуден до крайност, и вече достатъчно я бе уплашил. Реши, че ще й даде цялото време на света, за да се убеди, че е наясно какво се случва…

Внезапно ароматът й се промени, премина в опияняващата гама на пробудила се жена. В отговор на това тазът му под нея се раздвижи и тя хвърли поглед през рамо, за да проследи отклика на тялото му. Ако беше истински джентълмен, той би прикрил реакцията си и би я уверил, че става дума само за отплата на нейните услуги. Само дето се чувстваше далеч повече мъж, отколкото джентълмен.

При това умозаключение я наведе към гърдите си и намести устата й на шията си.

 

 

Кожа.

Топла мъжка кожа, притисната към устните й.

Топла и чиста кожа на вампир, която имаше златистокафяв цвят, а не белезникав. Която ухаеше на подправки и мощ, и… на нещо толкова еротично, че тялото й отново се озова на онова вулканично място.

Когато тя си пое въздух, мирисът му — този мирис на мъж — предизвика безпрецедентна реакция у нея. Мигом всичко стана подвластно на инстинкта, кучешките й зъби се уголемиха, устните й се разтвориха, езикът й се подаде, като че с намерение да вкуси.

— Вземи от мен, Ноуан… Знаеш, че го искаш. Храни се от мен…

Преглъщайки с усилие, тя се оттласна от него и срещна пламналия му поглед. Там се четяха твърде много емоции, че да бъдат описани, и същото важеше за гласа и израза на лицето му. Случващото се не беше лесно за него; все пак това беше семейната спалня, където той без съмнение е бил хиляди пъти със спътницата си.

И въпреки това я желаеше. Беше ясно от напрегнатото му тяло и от ерекцията, която забелязваше въпреки завивките.

Разбираше трудния кръстопът, на който се намираше той, разкъсван от противоречия. За нея важеше същото. Желаеше го, но ако се хранеше от него сега, нещата щяха да продължат да се развиват, а тя не беше сигурна, че е подготвена за мястото, на което щяха да се озоват двамата.

Но тя нямаше да се дръпне. Нито пък той.

— Не желаеш ли да използвам китката ти? — попита с глас, който нямаше нищо общо с нейния.

— Не.

— Тогава къде ме искаш? — Това не беше въпрос. И, най-скъпа Скрайб Върджин, тя не познаваше жената, която му говореше с този прелъстителен и настоятелен тон.

— На шията ми.

Гласът му беше предрезгавял още повече и той изстена, когато погледът й се върна на мястото, където я беше поставил целенасочено.

Този могъщ воин желаеше да бъде използван от нея. Както лежеше отпуснато на възглавниците, тялото му явно се беше озовало в същия странен плен, който тя бе видяла по-рано, задържано от невидими, но невъзможни за разкъсване окови.

Очите му останаха приковани в нейните, когато наклони глава на една страна, излагайки на показ вената… от противоположната на нейната страна. Така че щеше да й се наложи още веднъж да се просне върху гърдите му. Да, каза си, тя желаеше това… само че преди да предприеме каквото и да било, си даде един последен шанс да изпадне в паника. В никакъв случай не желаеше уплахата да я завладее насред предстоящото.

От дълбините на душата й не изплува нищо. За първи път настоящето беше така живо и запленяващо, че миналото не представляваше дори далечно ехо или сянка. В този миг тя беше съвсем освободена.

И съвсем наясно какво желае.

Ноуан протегна ръка и се плъзна по необятната шир на торса му. Размерите му бяха колосални, а контрастът между телата им — направо абсурден, и въпреки това тя не се боеше. Твърдите мускули на гърдите му и широките му рамене не й вдъхваха никакъв страх. Дори спомогнаха да усилят копнежа й за кръвта му.

Тялото му се изви нагоре, когато тя се просна върху него и, о, тази топлина! Излъчваше се през кожата му и подсилваше потребностите на тялото й, сякаш тлеещ пламък се бе разбушувал в изпепеляващ огън.

Изминало бе толкова дълго време, откакто се беше хранила от мъж. И в далечното минало това се случваше единствено под строгия контрол не само на баща й, но и на други мъже от рода. Всъщност то представляваше по-скоро церемониален контакт, биологията биваше контролирана от обществените и социалните очаквания. Никога не беше изпитвала възбуда. А ако изисканият джентълмен, когото бе използвала, бе усещал такава, то той благоразумно бе прикривал реакцията си.

Случващото се тук олицетворяваше всичко, което бе липсвало на някогашното й преживяване. Това тук беше нещо необуздано, диво… и много сексуално.

— Пий от мен — изкомандва я той, стисна зъби и надигна брадичка, при което шията му стана още по-достъпна.

Когато тя сведе глава, трепереше цялата и впи в него зъби без каквато и да било изисканост…

Този път стонът дойде от нея.

Вкусът му не наподобяваше нищо познато. Беше като бушуваща стихия в устата й, върху езика й, в гърлото й. Кръвта му беше толкова по-чиста и силна от онази, поглъщана от нея преди, и, о, тази негова мощ. Като че силата в неговото тяло на боец се преливаше в нейното и я превръщаше в нещо съвсем различно от преди.

— Поеми още — настоя той с пресипнал глас. — Поеми всичко…

Тя изпълни каквото й беше поръчано, като промени леко ъгъла, та захапката й да бъде още по-съвършена. И докато поглъщаше с подновена жар, усети, че започва да чувства все по-осезаемо тежестта на гърдите си върху торса му. А също и болката в слабините си, която, колкото повече гълташе, като че се изостряше. Усещаше негата в краката си… Сякаш единственото, което искаха, беше да се разтворят.

За него.

Освобождаването й от напрегнатата скованост беше тъй пълно, че сякаш бе необратимо. Ала кой го интересуваше? Тя беше така обхваната от това чувство, че всичко друго загуби значение — освен желанието да получи повече от онова, което й се предлагаше.