Дж. Р. Уорд
Преродена любов (28)

26

Проклет да беше, но Тор забелязваше разликата у себе си. Колкото и да мразеше да го признае, когато заедно с Джон и Куин поеха към своя район от централната част на града, той се чувстваше по-силен, по-пъргав… с по-ясно съзнание. И сетивата му се бяха пробудили. Вече нямаше проблем с пазенето на равновесие. Зрението му беше на ниво. Колкото до слуха му, успяваше да долови драскането на ноктите на плъховете, докато се щураха, за да се изпокрият.

Никога не осъзнаваш колко гъста е била мъглата, докато не се вдигне.

Безспорно храненето представляваше нещо могъщо, особено при неговия тип работа, и да, очевидно се нуждаеше от нова професия. Счетоводител. Берач на памук. Психотерапевт на кучета. Всичко, при което цяла нощ седиш на задника си.

Но пък, от друга страна, не би могъл да отмъсти за Уелси, докато върши нещо такова. И след всичко случило се предишната нощ, от станалото в килера до онова, което правеше със себе си, след като най-накрая се озова в леглото, му се струваше, че има какво да изкупва пред нея.

Боже, фактът, че Ноуан му даде такава сила, го караше да си мисли, че по някакъв начин паметта на Уелси е била потъпкана. Опетнена. Съсипана.

Когато се храни от Избраницата Селена, това не го притесни толкова много — може би защото още се намираше в състояние на шок и ступор… или по-вероятно, защото не изпита и най-малка възбуда преди, по време или след това.

Дявол да го вземе, беше толкова готов за битка тази нощ.

И на по-малко от три пресечки намери каквото търсеше — смрадта на лесъри.

Когато той и момчетата се затичаха, без да обелят дума, той не извади нито едно от оръжията си. При настоящото си настроение предпочиташе ръкопашен бой и ако извадеше късмет…

Викът, прозвучал на фона на далечния приглушен звук от трафика, не беше дошъл от жена. Плътен и дрезгав, той можеше да се е откъснал само от гърлото на мъж.

Дотук с тактиката за тиха атака.

Увеличи скоростта си и зави зад близкия ъгъл. Натъкна се на стена от различни аромати, които не беше проблем да определи: вампирска кръв — два вида, и то мъжка. Лесърска кръв — един вид, воняща и противна.

И естествено, в близост зърна повален на асфалта вампир, имаше и двама лесъри на крака, а един се гърчеше на земята, явно току-що наръган в лицето. Което обясняваше воя.

С това се изчерпваше информацията, която му бе нужна.

Втурна се напред и се хвърли върху единия от лесърите, преметна ръка около шията му и го запокити във въздуха. Гравитацията си свърши своето и врагът се размаза на пътя по лице. Изкушението здраво да го нарита беше голямо, но фактът, че някой лежеше ранен насред улицата, правеше ситуацията спешна. Извади един от кинжалите си, прободе кучия син в гърдите и възобнови позицията си за битка, преди още светлината да е избледняла.

Вляво от него, Джон се беше заел с лесъра с кървящото лице, като го запращаше при нечестивия му създател. Куин беше избрал опция номер три и запрати третия лесър с глава в стената.

При липсата, поне за момента, на повече врагове, с които да влезе в схватка, Тор изтича към поваления мъж.

— Троу — произнесе, когато успя да види лицето му.

Войникът лежеше по гръб и притискаше корема си с ръка, а в другата държеше кинжал. Кръвта беше много. Болката явно бе нетърпима, ако се съдеше по измъченото му изражение.

— Джон! Куин! — викна Тор. — Дръжте си очите отворени за копелета.

Когато в отговор получи подсвиркване и „Разбрано!“, се наведе ниско и провери пулса. Лекото трептене, което долови, не беше добър знак. Когато се надигна, срещна светлосиния поглед на другия вампир.

— Ще ми кажеш ли кой ти причини това, или ще ме оставиш да гадая?

Троу отвори уста, изкашля малко кръв и затвори очи.

— Добре, ще заложа на шефа ти. Как се справям? — Тор повдигна ръката на мъжа и огледа раната. Раните беше по-точно казано. — Мястото ти никога не е било до това копеле.

Не отговори, но поне все още не беше изпаднал в несвяст. Дишането му беше твърде учестено, което говореше за болка, изпитвана в пълно съзнание. Както и да е. Кор беше единственото обяснение. Шайката копелета винаги се биеха заедно и никога не биха изоставили войник… освен ако Кор не им наредеше.

Между другото, кръвта беше от двама души. Явно е имало ръкопашен бой с кинжали.

— Какво се случи? Двамата се сдърпахте какво да ядете за Последното хранене? Или може би заради стила на облеклото ви? Или беше за нещо по-сериозно? Хоумър Симпсън срещу Фред Флинтстоун?

Тор действаше бързо, докато обезоръжаваше Троу. Отне му две огнестрелни оръжия в нелошо състояние, голямо количество муниции, няколко ножа, кабел за душене и…

— Кротко — кресна, когато Троу вдигна ръка. Улови я безпроблемно и я свали обратно на земята без почти никакво усилие. — Резките движения ще ме накарат да завърша започнатото от Кор.

— Кинжала на глезена… — изграчи Троу в отговор.

Тор повдигна крачолите на панталоните му и виж ти, още метал.

— Поне те е поддържал добре въоръжен — промърмори Тор, докато вадеше мобилния си телефон и звънеше в имението.

— Възникна проблем — съобщи той, когато Ви вдигна.

След размяна на няколко реплики с Вишъс, двамата с брата решиха да преместят кучия син в тренировъчния център. Все пак врагът на твоя враг можеше да ти бъде и приятел… при подходящите обстоятелства. А и целият мис, обгръщащ имението, би могъл да обърка всичко: от джипиес до Дядо Коледа. Нямаше начин бандата копелета да открият войника, дори това да се окажеше капан.

Десет минути по-късно Бъч пристигна с ескалейда.

Троу не изрази мнение по въпроса, когато го вдигнаха и отнесоха до джипа, за да го натоварят на задната седалка. Вече беше изпаднал в безсъзнание. Добрата новина беше, че в това си състояние не представлявате непосредствена заплаха, но нямаше да е зле и да успеят да го свестят.

Средство за размяна. Източник на информация. Изтривалка… Възможните му приложения бяха безброй.

— Точно пътник, за какъвто си мечтая — отбеляза Бъч, докато се качваше обратно зад волана. Няма да пуска изнервящи коментари от задната седалка.

Тор кимна.

— Идвам с теб…

Първият прозвучал изстрел дойде от четирийсетмилиметровото оръжие на Джон и Тор мигом се обърна в готовност за битка, като едновременно затръшна вратата на ескалейда и посегна за своя собствен пистолет.

Вторият изстрел дойде от врага, който и да беше той.

Макар че се хвърли зад бронирания джип за прикритие, Тор потупа по калника, за да даде знак на Бъч да потегля. Троу беше твърде ценна придобивка, за да се губи време заради група лесъри. И по-лошо, можеше да са копелетата.

Братът натисна газта, а задникът на Тор остана на течение, но той бързо се погрижи за себе си, сви се на кълбо и се превърна в стегната движеща се мишена, която трудно можеше да бъде улучена.

Куршумите валяха около него, само че онзи с пръста на спусъка нямаше представа как се улучва движеща се плячка. Рикоширащите в асфалта куршуми доближаваха тялото му, но недостатъчно бързо. Той се добра до контейнер за боклук и се скри зад него, подготвен да отвърне на огъня веднага щом установеше къде се намират неговите момчета.

В улицата настъпи тишина…

Не, това не беше съвсем вярно.

Прокапване в краката му, като че нещо се стичаше от дъното на големия контейнер за боклук, го накара да се намръщи и да погледне надолу.

Не идваше от контейнера.

По дяволите. Беше улучен.

Като сканиращ компютър, той анализира тялото си и идентифицира местата на нараняванията си. Торса, от лявата страна, в ребрата. От вътрешната страна на ръката над лакътя, десет сантиметра под мишницата. И… това беше всичко.

Дори не беше почувствал стълкновението с куршумите и не изпитваше слабост заради болката или кръвозагубата. Проклетото хранене — беше като да сипеш бензин в резервоара си. Разбира се, не беше за подценяване и факта, че куршумите не бяха засегнали нищо важно, одраскванията бяха повърхностни.

Подаде глава иззад контейнера и не видя никого, но чувстваше убийците наоколо. Поне не успяваше да подуши друга прясна кръв освен своята. Значи, Куин и Джон бяха добре, слава богу.

Последвалото затишие започна да му лази по нервите. Особено след като се проточи. Някой трябваше да рестартира тази битка. Бъч пътуваше с тиктакаща бомба в колата и Тор искаше да е в имението, когато братът пристигнеше там.

Затишието продължаваше.

Неочаквано отново си припомни онази безподобна сцена от килера, своя глад и съпротивата на Ноуан, мощната реакция на тялото си… Завладелият го гняв съсипа концентрацията му и отклони вниманието му от битката… Постави го точно там, където не желаеше да бъде.

В съзнанието му цареше пълен хаос, гърдите му горяха и му се прииска да закрещи. Вместо това избра друг начин да се разсее от мислите си.

С две полуавтоматични оръжия, насочени пред себе си, той изскочи иззад контейнера.

Превърна се в същински гръмоотвод. Занатискаха се спусъци. Разлетя се олово. И той беше мишената.

Рамото му отскочи назад и Тор знаеше, че отново е улучен, но не обърна никакво внимание. Фокусира се върху мястото, откъдето идваха изстрелите и започна да стреля с двата си полуавтоматични пистолета към един тъмен ъгъл, като изпразваше пълнителите отново и отново, докато същевременно пристъпваше напред.

Някой крещеше, но той не можеше да го чуе…

Беше превключил на автопилот.

Беше… неуязвим.

 

 

Когато дойде обаждането в клиниката, Ноуан се намираше в главната манипулационна на тренировъчния център, за да достави купчина сгънато операционно облекло, още топло от сушилнята.

Седнала пред бюрото си, доктор Джейн се наведе към телефона.

— Той е какво? Ще повториш ли? Кой? И го водиш тук?

В този миг вратата се отвори със замах и Ноуан направи неволна крачка назад. Братята Вишъс и Рейдж изпълниха помещението, когато влетяха в него. Двамата бойци бяха мрачни, очите им бяха потъмнели, веждите смръщени, а телата напрегнати.

В десните им ръце имаше кинжали.

— Почакай, да, те са тук. Кога се очаква да пристигнеш? Да, добре, ще го очаквам. — Джейн затвори и вдигна поглед към мъжете. — Предполагам, че вие отговаряте за сигурността.

— Точно така. — Вишъс кимна към операционната маса. — Така че няма да мога да ти асистирам.

— Защото ще държиш нож, опрян в гърлото на пациента ми.

— Схвана ситуацията. Къде е Елена?

Разговорът продължи, а през това време доктор Джейн подготви апаратурата и инструментите. В последвалия хаос Ноуан се помоли да не бъде забелязана. Кого ли караха?

Вишъс, сякаш бе прочел мислите й, погледна към нея.

— Всички лица, нямащи връзка с операцията, трябва да напуснат тренировъчния център…

Телефонът на бюрото отново иззвъня пронизително и Джейн още веднъж долепи слушалката до ухото си.

— Ало? Куин? Какво има… Какво? Какво е направил? — Очите на жената стрелнаха Вишъс, а лицето й пребледня. — Колко е зле? Нужен му е транспорт? Имаш ли… Слава богу. Да, аз ще се погрижа.

Тя остави слушалката на мястото й и заговори глухо.

— Тор е ранен. На няколко места. Мани! — извика. — Пристига още един ранен.

Тормент?

Вишъс изруга.

— Ако Троу дори само го е докоснал…

— Излязъл е насред дъжд от куршуми — прекъсна го Джейн.

Всички замръзнаха по местата си.

Ноуан протегна ръка към стената, за да се задържи права, а Рейдж произнесе тихо:

— Моля?

Не знам много повече от това. Куин само каза, че е излязъл от прикритието си, извадил двата си пистолета и просто… тръгнал срещу валящите куршуми.

Другият лекар, Мануел, влетя от съседното помещение.

— Кого очакваме?

Последваха още много приказки, плътните гласове се смесваха с по-тънкия женски. Елена, сестрата, също се появи. После още двама братя.

Ноуан потъна по-дълбоко в ъгъла до шкафа с медицински материали, за да не се пречка, взря се в пода и започна да се моли. Когато в полезрението й влязоха чифт големи черни ботуши, тя поклати глава, защото знаеше какво ще й бъде казано.

— Налага се да си тръгнеш.

Тонът на Вишъс беше спокоен, но категоричен. Почти приятелски, което беше нещо ново.

Тя вирна брадичка и срещна ледените му, подобни на диаманти очи.

— Всъщност ще се наложи да ме убиете и да извлечете тялото ми навън, ако искате да напусна.

Братът се намръщи.

— Виж, ще докарат опасен…

Внезапно прозвучалото глухо ръмжене изненада мъжа. Странно, помисли си Вишъс, решил, че самият той го издава несъзнателно.

Не. Не беше той.

Идваше от нея. Предупреждението се надигаше от нейните гърди и се откъсваше от нейните устни. Прекратявайки звука, тя произнесе:

— Ще остана. В кое помещение ще бъде настанен?

Ви примигна напълно втрещен, а това усещане не му беше твърде познато. След миг хвърли поглед през рамо към спътницата си.

— Джейн, къде ще оперираш Тор?

— Тук. Троу ще бъде настанен във втората операционна. Там вратите са по-малко и шансът за бягство е минимален.

Братът се обърна и се отдалечи, но само за да вземе табуретка и да й я донесе.

— В случай че се умориш да стоиш права.

После я остави на спокойствие.

Най-скъпа Скрайб Върджин, кой се изправя незащитен пред врага, запита се тя.

Когато отговорът изплува в главата й, стомахът й се сви на топка — някой с желание да бъде убит по време на изпълнение на дълга си. Ето кой.

Може би щеше да е по-добре Лейла да го храни. Щеше да има по-малко усложнения. Не, нямаше да е така. Избраницата притежаваше невероятна красота, без каквито и да било дефекти. Да, той бе заявил, че не изпитва сексуално желание към никоя, но решимостта на един мъж можеше да бъде поставена на сериозно изпитание от жена, която изглежда по този начин. А подобна реакция би го убила.

Ноуан беше по-добра за него.

Да, точно така. Тя щеше да се погрижи за потребността му.

Докато продължаваше да разсъждава, фактът, че мисълта как той се възползва от шията на друга предизвика у нея необичаен гняв, не беше нещо, което желаеше да анализира твърде обстойно.