Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Братството на черния кинжал (10)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lover Reborn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 51 гласа)

Информация

Сканиране
Internet
Корекция и форматиране
mladenova_1978 (2020 г.)

Издание:

Автор: Дж. Р. Уорд

Заглавие: Преродена любов

Преводач: Надя Баева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 13.12.2013

Редактор: Силвия Николаева

Технически редактор: Симеон Айтов

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-157-062-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9959

История

  1. — Добавяне

31

Тор стигна до оргазъм малко след първото убождане от зъбите на Ноуан. Просто не можеше да спре спазмите в тестисите си, пулсиращите сътресения във възбудата си или експлозията, последвала, докато потръпваше под завивката.

— О, проклятие… Ноуан…

Тя като че бе наясно какво се беше случило току-що и разбра за какво я моли. Кимна, притиснала глава към шията му. После стигна толкова далече, че го сграбчи за китката и тикна ръката му под чаршафа.

Нямаше нужда да го моли два пъти.

Той разтвори крака и погали ерекцията си в ритъм, съответстващ на засмукването й. Когато стигна докрай за втори път, той сграбчи тестисите си и ги стисна здраво. Едновременните наслада и болка образуваха контраст, придаващ повече наситеност на всичко, от усещането за кучешките зъби в шията му до изригванията под кръста му.

Свободата да се отпусне, да забрави болката, мъчеща го ден и нощ, носеше такова облекчение. Той представляваше езеро, което, макар и за малко, се е разтопило и се е освободило от ледената си покривка. Тор се наслади на тази своя откритост пред нея, на начина, по който лежеше под крехкото й тяло, държан в плен от тежестта й колкото перце и мощната й захапка.

Минало бе толкова много време, откакто беше чувствал нещо хубаво във вечно скованата си от лед душа. И тъй като беше наясно, че цялото му бреме ще го очаква, когато този пищен изгрев избледнееше, той се отдаде дори повече на преживяваното и съвсем преднамерено се остави на усещането да го погълне.

Когато Ноуан най-накрая откъсна зъби от шията му, бавното плъзване на езика й, докато затваряше раните от убождането, го накара да стигне докрай още веднъж: влажният топъл допир до кожата му бе като сигнал за ерекцията му да изстреля още от онова, което вече покриваше долната част на корема му и чаршафите.

Той вдигна поглед към нея по време на оргазма си, прехапа долната си устна, а после отметна глава назад, за да й покаже точно какво се случва с него.

И в този момент му стана ясно… Тя желаеше от същото и за себе си. Наситеният й аромат му го подсказа.

— Ще ми позволиш ли да те накарам да се чувстваш добре? — попита той дрезгаво.

— Аз… Не знам какво да правя.

— Това „да“ ли значи?

— Да… — въздъхна тя.

Тор се превъртя на една страна и нежно я бутна на леглото.

— Единственото, което трябва да правиш, е да лежиш… Аз ще се погрижа за останалото.

Лекотата, с която тя се подчини, беше същинска изненада за него, а също и директен сигнал — към либидото му — да я съблече, да я възседне и да стигне докрай върху нея.

Но това нямаше да се случи. По толкова много причини.

— Ще действам бавно — промълви той, като се запита на кого от двамата говореше. И после си помисли: да, наистина действаше бавно. Не беше сигурен дали може да си спомни какво се прави с жена…

Най-неочаквано през ума му премина сянка, изскочи изневиделица и помрачи момента помежду им. С нетърпима тъга осъзна, че не можеше да си припомни точно кога са били заедно с Уелси за последен път. Ако бе предполагал какво бъдеще ги очаква, би обръщал повече внимание на толкова много неща.

Без съмнение е било едно от онези приятни и забравящи се, но наситени преживявания в семейното им легло, при които са били полузаспали и с удоволствие са се оставяли на течението.

— Тормент?

Гласът на Ноуан го накара да се сконфузи, заплашвайки напълно да унищожи настоящия миг. Само че тогава се сети за Ласитър… и си припомни как неговата шелан се намира в потънало в сивота подземно царство, блокирана на онова пусто поле. Ако спреше сега, вече никога нямаше да достигне до този момент, до тази възможност, до подобна близост с Ноуан… или с някоя друга. Щеше да остане завинаги в плен на скръбта си, а неговата Уелси никога нямаше да бъде свободна.

Дявол да го вземе, както много пъти в живота, на човек му се налагаше да премине през различни препятствия, а това тук беше най-голямото от всички. Но пък нямаше да продължи вечно. Прекара малко повече от година в жалби и скръб, а го очакваха още десетилетия и дори векове. През следващите десет минути, петнайсет, час — колкото дълго продължеше това — се налагаше да остане в тази стая и в настоящето.

Само с Ноуан.

— Тормент, можем да спрем…

— Позволяваш ли ми да развържа робата ти? — Гласът му прозвуча мъртвешки в собствените му уши. — Моля те… Нека те видя.

Когато тя кимна, той преглътна с усилие и посегна с трепереща ръка към връзката на робата й. Тя се освободи с много малко или почти никаква помощ от негова страна и после диплите плат се свлякоха, разкривайки тънка долна риза.

Възбудата му потръпна при вида на оскъдно облеченото й тяло, почти достъпно за очите му, за ръцете му… за устните му. И тази реакция му подсказа, че за съжаление… или за щастие… той можеше да го направи. Щеше да го направи.

Плъзна ръка около талията й и поспря за миг. Уелси имаше толкова пищно тяло, така женствени извивки и сила, която той обичаше толкова много. Ноуан беше съвсем различна.

— Трябва да се храниш повече — отсече.

Тя сключи вежди и като че се отдръпна леко от него, а на Тор му се прииска да се фрасне по главата. Никоя жена не би желала да слуша за недостатъците си в такъв момент.

— Много си красива — увери я, а очите му обхождаха фината тъкан, покриваща гърдите и бедрата й. — Просто се тревожа за теб. Това е всичко.

Ноуан се отпусна отново, а той не бързаше, галеше я през простата ленена риза, като бавно плъзгаше ръка по корема й. Образът й как се носи по кристалносинята вода на басейна с протегнати ръце, глава, отметната назад, и стегнати зърна го накара да изпъшка.

И му даде конкретна насока.

Върховете на пръстите му поеха нагоре и той докосна основата на гърдите й.

Прозвучалата въздишка и внезапното извиване на гръбнака му дадоха да разбере, че контактът е повече от добре дошъл. Но нямаше защо да се бърза. Направи тази грешка долу в килера. Нямаше да я повтори отново. С лениво движение той стигна по-високо, докато показалецът му не премина през зърното й. Още издишане. Още извиване на гръбнака.

Още изучаване.

Тялото му кипеше от възбуда, а членът му се беше напрегнал под завивката, противно на налагания самоконтрол, противно на определеното темпо. Но той държеше тази част от тялото си скрита и нещата щяха да останат така. Всичко това беше посветено на нея, а не на него и най-лесният начин нещата да се объркат беше голото му тяло да се озове близо до нея.

Сигурно беше заради кръвта й, която течеше у него. Да, точно това беше. Там се криеше причината за неудържимата му потребност за съвкупление.

Когато краката на Ноуан започнаха да тръпнат върху покривката на леглото и тя впи нокти в ръката му, дойде моментът, в който той обгърна цялата й гърда с длан и вместо с показалец, започна да я гали с палец.

— Харесва ли ти? — попита тихо, когато тя въздъхна.

Отговорът, който най-накрая успя да му даде, представляваше комбинация от звуци; а после онова еротично извиване бе особено красноречиво.

Изживяваното наистина й харесваше.

Обгърна талията й с ръка и нежно я придърпа към устата си. Преживя миг на колебание, преди да впие устни в нея, просто защото не можеше да повярва, че всъщност вършеше нещо такова. Никога не му беше хрумвало, че ще има какъвто и да било сексуален живот, надхвърлящ спомените, но ето че се случваше. Тялото му беше голо и възбудено, а устните му се канеха да вкусят друга жена.

— Тормент… — изстена тя. — Не знам какво…

— Всичко е наред. Аз ще се погрижа…

Сведе глава, разтвори устни и леко докосна зърното й през тъканта, плъзна език в едната и в другата посока. В отговор тя зарови ръце в косата му и усещането, докато тя свиваше пръсти и ги разпускаше, беше приятно. По дяволите, ухаеше фантастично, ароматът й беше по-лек и по-цитрусов от този на Уелси… и все пак действаше като ракетно гориво във вените му. Езикът му почувства грапавостта на плата, а също така му загатваше и за рая, така че той продължи отново и отново.

Засмука я с уста, подръпна леко зърното й и влезе в ритъм. Тя се вкопчи още по-здраво в него, а той движеше ръцете си по цялото й тяло, опознаваше ханша, външната част на бедрата, корема, гърдите. Леглото проскърца приглушено, а матракът поддаде под него, когато се притисна към нея… и събра в едно долните части на телата им.

Време беше нещата да напреднат малко.

 

 

Значи, тази била причината за пламъчетата в очите на жените, когато мислеха за своите спътници. Ноуан най-накрая разбра защо, когато някой хелрен влезеше в стаята, неговата шелан се поизправяше леко и му отправяше тайна усмивка. Тази беше причината за споглежданията между двата пола на расата им. Заради това бързаха толкова да приключат с церемонията по обвързването, да нахранят гостите и да се сложи край на танците, а къщата да притихне за през деня.

Заради това щастливо обвързаните двойки понякога не слизаха за Първото или Последното хранене. Или за междинните хранения. Това тържество на сетивата ги засищаше достатъчно. И тя не бе вярвала, че ще го познае някога.

Защо се наслаждаваше на изживяването ли? Въпреки трескавия копнеж на двама им, Тор беше така грижовен. Макар да беше възбуден като нея, той не избързваше. Самоконтролът му беше като метална решетка пред инстинкта им за сливане. Бавното и внимателно напредване, както и липсата на всякаква заплаха напомняха за грациозния полет на перо във въздуха.

Честно казано, това направо щеше да я побърка.

Но така беше по-добре. Макар вече да нямаше търпение, знаеше, че това е правилният път, при който не съществуваше опасност да се обърка в чия компания се намира или дали желае случващото се…

Усещането за влажните му устни, докосващи гърдата й, я накара да изплаче и да забие пръсти в скалпа му. А след това той започна да я смуче.

С уста до зърното й, той заговори:

— Ще си разтвориш ли краката за мен?

Бедрата й се подчиниха още преди съгласието да се откъсне от устните й, и смехът, който чу в отговор, се разнесе от гърлото му като свидетелство за задоволството му. Той също не губеше време. Отново долепи устни до гърдата й, а дланта му се плъзна до горната част на бедрото й и се промъкна от вътрешната му страна.

— Ще повдигнеш ли таза си? — каза той, преди отново да оближе зърното й.

Тя мигом се подчини, така погълната от очакването, че не можеше да разбере защо изобщо я пита. В следващия момент прозвуча тихо шумолене.

Ризата. Той повдигаше ризата нагоре…

Той отново положи ръка върху бедрото й и я плъзна нагоре… преди отново да се прехвърли от вътрешната страна…

О, тази липса на преграда. Като че ли и иначе не беше достатъчно хубаво.

В отговор тя раздвижи ханш и се напрегна, пламнала от огън, който само той можеше да потуши. Под опитните му ласки сърцевината й разцъфтяваше, набъбваше, копнежът й ставаше неудържим и инстинктивните й движения наподобяваха неговите.

Първото докосване на най-съкровеното й място бе мимолетно като полъх на вятъра и накара тялото й да нададе вопъл за още. Второто бе по-бавно и продължително. А третото…

Тя стрелна ръка надолу, покри неговата и го притисна към жарката си женственост.

Стенанието му бе неочаквано, сякаш да я докосва бе предизвикало оргазъм у него — да, тя разпозна в потръпванията, които го разтърсиха, поредното освобождаване, а движението на таза му под завивката я накара да мисли за проникване.

Повтарящо се, мощно проникване.

— Тормент… — Гласът й пресекна, мозъкът й се замъгли, единствено тялото й бе свободно.

Мина известно време, преди той да може да й отговори с нещо повече от задъхано дишане.

— Добре ли си?

— Помогни ми. Имам нужда…

Той допря леко устни до гърдите й и отдръпна ръката си.

— Ще се погрижа, обещавам. Само още малко.

Ала тя не знаеше колко „още малко“ можеше да издържи, преди тялото й да се взриви. Но ето че той й показа нови висини, до които можеше да достигне желанието й.

Накрая галенето започна също както и всичко досега: бавно, леко, по-скоро дразнене, отколкото същински допир. Но слава богу, това се промени. Той усили натиска върху женствеността й и тя си припомни как си бе доставял удоволствие в клиниката, как дланите му се плъзгаха надолу по хълбоците, докато удоволствието му не бе достигнало върха си…

Оргазмът беше по-мощен от всичко, което бе изпитвала досега: дори и болката, която бе познала в ръцете на симпата, не се доближаваше по сила до това удоволствие, което бликаше в долната част на тялото й, отекваше в гърдите й и стигаше чак до върховете на пръстите на ръцете и краката.

Тя познаваше земята. Познаваше Светилището.

Но това беше… раят.