Дж. Р. Уорд
Преродена любов (44)

42

Ноуан се намираше в тренировъчния център и буташе контейнер, пълен с чисти чаршафи за леглата в помещенията за възстановяване, когато се случи отново.

Телефонът в основния кабинет за прегледи звънна и тя чу през отворената врата доктор Джейн да говори бързо и рязко… и да споменава името на Тор…

Първоначално леко се поколеба, а след това сякаш замръзна на място, ръцете й стиснаха здраво металната рамка на контейнера, а сърцето й заблъска лудо, после светът се наклони и започна да се върти неконтролируемо около нея.

В далечния край на коридора стъклената врата на офиса се отвори рязко и кралицата Бет влетя в тренировъчния център.

— Джейн! Джейн!

Лечителката подаде глава от кабинета си.

— В момента разговарям по телефона с Тор. Карат го насам.

Бет тичаше по коридора, а тъмната й коса се вееше зад нея.

— Готова съм да го нахраня.

На Ноуан й отне около миг, за да схване случващото се.

Не ставаше дума за Тор, не беше Тор, не и Тор… Най-скъпа Скрайб Върджин, благодаря ти…

Но Рот… Не и кралят!

Времето се превърна в ластичен ремък, разтяган до безкрайност, минутите се изнизваха все по-бавно, докато членовете на домакинството прииждаха… и после изведнъж критичното разтягане беше достигнато и… щрак! Всичко се сля в едно.

Доктор Джейн и лечителят Манело изскочиха от кабинета за прегледи с носилка на колела. На рамото на мъжа висеше черен сак с червен кръст. Елена ги последва с още оборудване в ръцете. А след тях бързаше кралицата.

Ноуан вървеше по коридора след тях и бързаше, доколкото й бе възможно с кожените си пантофи, хвана тежката метална врата, водеща към паркинга, и успя да се промъкне, преди да се е затворила. Отвън един миниван със затъмнени стъкла се закова на място, а от ауспуха му се изви дим.

Гласове — забързани и плътни — зазвучаха един през друг, а през това време задните врати на минивана се отвориха широко и Мануел скочи вътре.

После се появи Тор.

Ноуан ахна. Целият беше покрит с кръв, ръцете му, гърдите, кожените му панталони, всичко беше обагрено в червено. Но по него не се виждаха никакви наранявания. Явно кръвта принадлежеше на Рот.

Най-скъпа Скрайб Върджин, кралят…

— Бет! Качвай се вътре! — ревна Мануел. — Незабавно.

След като Тор помогна на кралицата, застана до отворените врати с ръце на кръста, а гърдите му се повдигаха и спускаха забързано. Мрачният му поглед беше устремен към случващото се вътре. Ноуан остана на разстояние, като не спираше да се моли, а погледът й постоянно прескачаше между ужасеното и съсредоточено изражение на Тор и вътрешността на колата. Всичко, което успяваше да зърне, бяха ботушите на краля — черни, с дебела и здрава подметка, достатъчно тежки, че да оставят дири във вече стегнал бетон… или поне когато ги носеше толкова огромен мъж.

Дали някога отново щеше да се изправи на крака?

Тя обгърна тялото си с ръце и си пожела да беше Избраница, свята жена, имаща контакт със Скрайб Върджин, за да можеше да се обърне към майката на расата с молба да го пощади. Но тя не беше такава.

Всичко, което можеше да стори, беше да чака редом с останалите, които бяха оформили кръг около минивана…

Трудно бе да се каже колко дълго останаха да лекуват краля в тази кола. Часове. Дни. Но най-накрая Елена намести носилката възможно най-близо, а Тор скочи обратно в задната част на автомобила.

Рот беше изнесен навън от своя лоялен брат и положен на белия чаршаф, който тя се боеше, че няма да остане така чист задълго, ако се съдеше по състоянието на шията му. Изведнъж кралят стисна ръка в юмрук и после разтвори длан, сякаш държеше нещо.

Тор кимна и погледна към лекарите.

— Трябва да се постараете да извадите куршума. Това е единственият начин да докажем кой е сторил това.

— Ами ако така поставя живота му в опасност? — попита Мануел.

Рот започна да клати глава и отново посочи с ръка, но кралицата взе нещата в свои ръце.

— В такъв случай ще го оставите точно там, където си е. — Спътникът й я изгледа гневно, но тя само вдигна рамене. — Съжалявам, хелрене мой. Сигурна съм, че братята ще се съгласят с мен. Първото и най-важното нещо е да оцелееш.

— Точно така — изръмжа Тор. — Куршумът не е чак толкова важен. А и бездруго вече знаем кой е извършителят.

Рот раздвижи устни… само че от устата му не излезе звук, защото от гърлото му стърчеше тръба.

— Добре, радвам се, че се разбрахме — заяви Тор. — Хайде, захващайте се с него.

Лечителите кимнаха и всички хукнаха редом с краля, а кралицата се придържаше плътно до своя мъж, като му говореше с тих и настойчив тон, докато тичаше до носилката. И когато преминаваха през вратите, за да влязат в тренировъчния център, светлозелените очи на Рот се бяха приковали към лицето й, но не бяха фокусирани.

Тя го поддържа жив, помисли си Ноуан. Връзката помежду им му даваше толкова сила, колкото и онова, което правеха медиците…

Тор също се движеше плътно до своя крал, като я отмина, без дори да погледне към нея. Тя не го винеше. Как би могъл да забележи нещо друго?

Тръгна обратно по коридора и се запита дали не беше редно да се върне обратно към задълженията си. Но не, и дума не можеше да става. Просто последва групата, докато всички, включително и Тор, не изчезнаха в операционната. Не смееше да пречи, така че остана отвън.

Не след дълго към нея се присъединиха останалите братя. В рамките на следващите няколко часа тя видя ужасите на войната, рискът да загубят живота си или някой крайник напомняше за себе си чрез всяко нараняване, с което те се завръщаха от бойното поле един по един.

Бяха преживели яростна престрелка. Или поне така казаха на шеланите си, които се събраха до една, за да им предложат утеха — потресени физиономии, угрижени погледи, изпълнени със страх сърца, прегърнати двойки. Добрата новина беше, че всички до един се прибраха у дома — мъжете и единствената жена сред тях, Пейн, се завърнаха и получиха нужните грижи.

Но бяха изпълнени с тревога за краля.

Последният пристигнал беше най-тежко пострадал… до такава степен, че в началото Ноуан не разпозна кой е. Гъстата черна коса и фактът, че го носеше Джон Матю, й дадоха да разбере, че най-вероятно е Куин, но определено това не би могло да се отгатне по лицето му.

Беше жестоко пребит.

Когато мъжът беше внесен във втората операционна, тя се замисли за обезобразения си крак и се помоли възстановяването, което му предстоеше, което предстоеше на всички им, да не наподобява по никакъв начин на нейното собствено.

В крайна сметка зората настъпи, но това ставаше ясно единствено от часовника на стената. Периодически зърваше най-различни драми, когато вратите на операционните се отваряха и затваряха, докато най-накрая всички не бяха освободени да се настанят в стаите за възстановяване или да се оттеглят в имението… не че някой от тях си тръгна. Всички подобно нея се настаниха върху пода и се облегнаха на бетонните стени в коридора, изпълнени със загриженост за краля и побратимите си.

Догените донесоха храна и напитки за онези, които бяха в състояние да ядат, и тя помогна при разнасянето на подносите с плодов сок, кафе и чай. Донесе възглавници, за да даде отмора на схванатите вратове, и одеяла, които да спрат течението, а също и хартиени кърпички… не че някой плачеше.

Стоическата натура на тези мъже и техните шелани притежаваше безспорна мощ. Но тя знаеше, че независимо от въздържаността им, те са ужасени.

Присъединиха се и други членове на домакинството: Избраницата Лейла. Също и Сакстън, юристът, сътрудник на краля. Ривендж, който винаги я караше да се чувства нервна, макар че проявяваше изключителна любезност към нея. Любимият ретривър на краля, който не беше допуснат в операционната, но всички му предлагаха ласка и утеха. Черният котарак Бу, който заобикаляше протегнатите, обути в ботуши крака, сгушваше се ту в един, ту в друг скут и получаваше милувка от всеки, покрай когото минаваше.

Късна сутрин.

Следобед.

Късен следобед.

В седемнайсет часа и седем минути доктор Джейн и колегата й Мануел най-накрая се появиха и свалиха маските от изтощените си лица.

— Рот е добре, доколкото го позволяват обстоятелствата — обяви жената. — Но като се има предвид, че по пътя е била предприета интервенция в нестерилна обстановка, трябва да го наблюдаваме в продължение на двайсет и четири часа за възможна инфекция.

— Но вие бихте могли да се справите с евентуална такава — обади се Ривендж. — Нали?

— Можем да се погрижим за това — заяви Мануел и кимна. — Той ще се пребори… Този корав кучи син няма да се предаде.

Изведнъж Братството нададе боен вик, а уважението, преклонението и облекчението бяха повече от очевидни. И когато Ноуан също въздъхна облекчено, осъзна, че не беше заради краля. Причината беше, че не желаеше Тормент да търпи повече загуби.

Това беше… добре. Благодарение на Скрайб Върджин.