Дж. Р. Уорд
Преродена любов (47)

45

Тор тръгна към Ноуан, а Джон се върна на малкото си парче линолеум пред стаята на Куин.

Поради някаква неясна причина не му се искаше да вижда как братът върви по коридора към онази жена. Струваше му се абсолютно нередно, сякаш някой от законите на Вселената изведнъж бе решил да действа на обратно. Ако го сравнеше със своята собствена ситуация, мисълта, че някога би могъл да има друга жена освен Хекс му се струваше невъзможна. Въпреки че заради отсъствието й се намираше в непрестанна агония, той пак я обичаше толкова много, че беше станал асексуален.

Но от друга страна… тя беше жива.

Не можеше да отрече, че тази нова връзка се отразяваше добре на Тор. Възвърна си телосложението, което имаше при първата им среща, бе огромен и силен. Освен това от месеци не беше поемал директно към смъртта си, излагайки се на дъжд от куршуми или скачайки от мостове.

В това отношение щафетата беше поета от Куин.

Освен това беше трудно да не одобрява Ноуан. Представляваше пълната противоположност на някоя празноглава глупачка, така тиха и скромна. И не изглеждаше никак зле.

По света имаше толкова по-лоши кандидатки от нея. Търсещи облаги. Надменни представителки на глимерата. Ексцентрични лигли с големи гърди.

Отпусна глава назад и се облегна на бетонната стена, когато ги чу да си говорят. Скоро гласовете им заглъхнаха и той реши, че са си тръгнали вероятно към леглото…

Добре, нямаше да мисли за това.

Останал съвсем сам, той се заслуша в тихото дишане на Блей, като периодично се наместваше и целенасочено отклоняваше мислите си от Хекс.

Интересно, че цялото това чакане и тревогите им му напомниха за старите времена… Те двамата с Блей чакат заради нещо, свързано с Куин.

Боже, имаха късмет, че той изобщо бе жив…

В съзнанието му изплуваха образи от онази къща при реката и видя как Рот се строполява на пода, а Ви опира пистолет в главата на Асейл… Тор се хвърля да защити краля с тялото си. После двамата с Куин претърсват къщата… спорят до плъзгащата се врата… разправят се дали е добра идея най-добрият му приятел да излезе навън в нощта, незащитен и сам.

Налага се да ме оставиш да изляза и да сторя каквото мога.

Погледът на Куин беше непоколебим и в него не се четеше никакъв страх, защото познаваше способностите си, разбираше, че дори да съществува вероятност да не се прибере у дома, той е достатъчно силен и уверен в бойните си умения, че да предприеме всичко възможно да сведе този риск до минимум.

И Джон го пусна. Въпреки че сърцето му негодуваше, съзнанието му се противеше, а тялото му беше готово да блокира пътя навън. И въпреки факта, че там не се подвизаваха новоприети лесъри, а изключително добре обучени главорези, много опитни и свирепи до крайност. Въпреки че Куин беше най-добрият му приятел, мъж, имащ огромна значимост за него, някой, чиято загуба би го разтърсила до основи.

По дяволите!

Джон покри лицето си с длани и го разтърка здраво. Само че това не променяше откритието, което току-що бе направил — нежелано, но и неопровержимо.

Спомни си Хекс на срещата на Братството миналата пролет, когато тя предложи да открие бърлогата на Кор.

Аз мога да се погрижа за това. Особено ако се захвана през деня.

Погледът й беше решителен, а съзнанието ясно. Тя вярваше в себе си и в уменията си.

Имате нужда от мен да сторя каквото е по силите ми.

Когато опря до най-добрия му приятел, не му хареса, но отстъпи настрани и остави мъжа да предприеме каквото бе нужно за доброто на всички, въпреки смъртоносната опасност. Ами ако нещо му се беше случило и той беше умрял? Джон щеше да бъде съсипан… но такъв беше законът на войника, кодексът на Братството.

Кодексът на истинските мъже.

Загубата на Хекс би била нещо толкова по-лошо, защото той беше обвързан вампир. Но истината беше, че докато се мъчеше да я спаси от някаква си жестока съдба, я загуби напълно. Не им остана нищо, нито страст, нито теми за разговор, нито топлина. И всичко е само защото надделя потребността му да я брани.

Вината беше изцяло негова.

Избра си за спътница боец, а после даде на заден, когато рискът от нараняване от хипотетичен стана реален. И Хекс беше права — тя също не искаше той да пострада или да попадне в ръцете на врага, но въпреки това го оставяше да излиза да се бие всяка нощ. Позволяваше му да върши каквото е по силите му, за да е от полза. Не позволяваше на емоциите си да го спрат да изпълзява дълга си, а ако го беше сторила, той би й обяснил търпеливо и с любов, че е роден да се бие, че е изключително внимателен и…

Не бяха ли от един дол дренки?

Между другото, как би се почувствал той, ако някой погледнеше на факта, че е ням, като на причина, ограничаваща способността му да се бие? Как би реагирал, ако му заявяха, че въпреки всичките му други качества и умения, въпреки вродения му талант и инстинктите му, няма да бъде допуснат на бойното поле, защото не може да говори?

Да си жена, в никакъв случай не представляваше някаква форма на инвалидност. Но той се отнесе с нея именно по този начин. Реши, че понеже тя не е мъж, не може да участва в схватки въпреки всичките си качества и умения.

Сякаш самият факт, че имаше гърди, правеше ситуацията за нея по-опасна.

Джон отново започна да търка лицето си, а главата му запулсира от напрежението. Онова, което изпитваше като обвързан вампир, щеше да съсипе живота му. Какво ти, вече го беше съсипало. Защото не беше сигурен, че сега би могъл да си върне обратно Хекс, без значение какво щеше да предприеме.

В едно нещо обаче беше сигурен.

Изведнъж се замисли за Тор и неговия обет.

И знаеше точно какво трябва да стори.

* * *

Докато Тормент се приближаваше към Ноуан, тя остана без дъх. Масивното му тяло се поклащаше в ритъм с походката му, а пламтящият му поглед беше прикован в нея, като че я поглъщаше.

Беше готов за съвкупление, помисли си тя.

Най-скъпа Скрайб Върджин, той идваше за нея.

Искам да правя секс с теб.

Ръката й се плъзна към връзката на робата и Ноуан се шокира, че в същия този миг беше готова да разтвори дрехата си. Не тук, нареди на пръстите си. Някъде другаде обаче…

В главата й не се въртяха мисли за онзи симпат, не изпитваше тревога, че може да изживее болка или че впоследствие ще съжалява. Насред зараждащото се в тялото й желание чувстваше спокойната увереност, че тъкмо Тор бе мъжът, когото искаше. Именно това сливане беше очаквала така търпеливо.

И двамата бяха готови.

Тормент спря пред нея, гърдите му се повдигаха и спускаха учестено, а ръцете му се свиха в юмруци.

— Ще ти дам възможност да се отдалечиш от мен. На мига. Напусни тренировъчния център, а аз ще остана тук.

Гласът му звучеше деформирано, така тих и гърлен, че думите бяха почти неразбираеми.

Нейните, от друга страна, звучаха съвсем ясно.

— Няма да си тръгна от теб.

— Разбираш ли какво ти казвам? Ако не си тръгнеш… ще съм в теб след не повече от минута и половина.

Тя вирна брадичка.

— Искам те в мен.

Той нададе зловещ рев, звук, който би я ужасил, ако го беше чула в друг контекст. Но изправена лице в лице с този прекрасен възбуден мъж, тялото й отговори със смайващо отпускане, готово да го приеме с още по-голяма лекота.

Той не беше нежен, когато се наведе и я повдигна на ръце. Забърза с нея към басейна, тъй като идеята да се доберат до истинско легло в голямата къща му се струваше твърде трудно изпълнима.

Докато крачеше, стиснал я като някакъв трофей, Тор се взираше в лицето й. Веждите му бяха смръщени, а устата му беше леко разтворена и кучешките му зъби се показваха. Страните му бяха почервенели в очакване на предстоящото. Той желаеше това. Нуждаеше се от него.

И нямаше връщане назад.

Въпреки това тя не беше сигурна, че трябваше да приема като комплимент отчаянието, с което я сграбчи. Той продължаваше да е влюбен в мъртвата си шелан. Но пък наистина я желаеше и това й стигаше. С това вероятно се изчерпваше всичко, което щеше да получи, и все пак, както му бе казала, то беше много повече, отколкото изобщо някога бе очаквала.

По силата на волята му стъклената врата на преддверието към басейна се отвори широко пред тях и когато се хлопна след влизането им, тя чу ключалката да прещраква. Бързо преминаха през помещението и завиха към басейна, а топлият и влажен въздух направи тялото й още по-податливо.

Лампите над главите им последователно угаснаха, а синьо-зеленото осветление на басейна стана по-ярко и сиянието му хвърляше аквамаринени отблясъци върху всичко наоколо.

— Няма връщане назад — заяви Тормент, като че й даваше един последен шанс да сложи край на случващото се.

Когато тя само кимна едва забележимо, той изръмжа отново и после я постави на една от дървените пейки, като я положи да легне по гръб. Спазваше думата си. Не чака и не се поколеба; извиси се над нея и устните им се сляха, той притисна гърди към тялото й и намести крака между нейните.

Тя обгърна тила му с длани, за да го задържи възможно най-близо, докато устните му се движеха върху нейните и езикът му проникваше все по-навътре. Целувката им беше прекрасна и поглъщаща до такава степен, че тя не забеляза кога бе развързал връзката на робата й.

А после ръцете му се озоваха върху нея. През тъканта на долната риза дланите му я изгаряха, докато галеха гърдите й и си проправяха път все по-надолу. Тя още повече разтвори крака и вдигна ризата, за да получи той каквото желаеше. Пръстите му се плъзнаха към сърцевината й, разтъркаха я и я поведоха към самия ръб на насладата, но спряха дотам.

— Искам да те целувам — изръмжа той с уста, притисната към нейната. — Но не мога да чакам.

Но нали вече я целуваше.

Преди да успее да отговори, той се отдръпна от нея и се захвана с кожените си панталони с невъздържани и резки движения. И в следващия момент нещо топло и настойчиво си пробиваше път към нея… притискаше се… отъркваше се в кожата й.

Ноуан изви тяло и извика името му… и именно тогава той я взе. Когато гласът й отекна във високия таван, той превзе тялото й, навлезе в нея твърд и в същото време копринено гладък.

Тормент сведе глава до нейната, когато вече бяха слети в едно, и после напълно спря да се движи, което беше добре. Усещането от разтягането и поемането му граничеше с болка — не че тя би го заменила за нещо друго на този свят.

От гърлото му се откъсна глух стон и той започна да се движи, в началото бавно, а после по-бързо. Тазът му се оттласкваше от нейния, той сграбчи външната част на бедрата й и ги стисна. Завладени от страстта, всяко тяхно усещане стана по-интензивно, съзнанието й едновременно беше ясно и напълно погълнато от начина, по който той доминираше над нея, без да я наранява.

Ритъмът излезе от контрол и Ноуан се вкопчи в него за опора, тялото й се рееше, въпреки че беше притисната здраво към пейката, сърцето й се разпадна на миниатюрни парченца и заедно с това се превърна в едно цяло в същия миг, когато насладата внезапно достигна върха си и изригна. Достигането до кулминацията беше съвсем различно този път — по-интензивно и по-продължително. И сякаш отведе и него отвъд ръба в необуздано потръпване.

Струваше й се сякаш продължи цяла вечност, но както при всеки полет, в крайна сметка изоставиха свободата, предлагана от небесата, и се завърнаха на земята. Проясняването на ума беше като неудобно бреме, идващо постепенно.

Той още беше облечен, а също и тя. Робата й все още обгръщаше раменете и ръцете й. А дъските на пейката се впиваха в лопатките и тила й. И въздухът не беше така топъл, както преди малко.

Колко странно, помисли си тя. Въпреки че споделяха толкова емоционални преживявания, тези моменти ги раздалечаваха до крайност.

Чудеше се как се чувства той.

Тормент вдигна глава и впери поглед в нея. На лицето му не личеше конкретна емоция, нито радост, нито тъга, нито вина.

Просто я наблюдаваше.

— Добре ли си? — попита.

Оказа се, че гласът й явно я е изоставил, и тя кимна, макар да не беше напълно сигурна какво чувстваше. От физическа гледна точка тялото й се намираше в отлично състояние… Всъщност продължаваше да се наслаждава на присъствието му в сърцевината си. Но преди да е наясно какво изпитваше той, не би могла да каже нищо повече.

Последната жена, с която е бил, бе неговата шелан… И със сигурност именно това ангажираше ума му в напрегнатата тишина.