Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Revolution, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и начална корекция
Silverkata (2020)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дженифър Донъли

Заглавие: Революция

Преводач: Емил Минчев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Артлайн Студиос

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Редактор: Мартина Попова

ISBN: 978-954-2908-85-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13321

История

  1. — Добавяне

Бележка за източниците

„Революция“ е исторически роман. В него има както истински, така и измислени хора, а действието му се развива както в настоящето (Бруклин, където живея), така и в миналото (Франция от осемнадесети век, където не съм стъпвала).

Пресъздаването на изгубения Париж от дневника на Алекс бе свързано с дълги часове четене и проучване. Искам да изредя творбите, които ми бяха от особена помощ.

За разбирането на причините, основните действащи лица и главните събития на Френската революция, аз разчитах най-вече на „Френската революция: Една история“ от Томас Карлайл и „Граждани: Хроника на Френската революция“ от Саймън Шама.

„Изгубеният принц на Франция: Революция, отмъщение и издирването на Луи ХУН“ от Дебора Кадбъри беше важен източник за живота и смъртта на Луи XVII, както и за процеса на ДНК тестовете, проведени за идентифицирането на сърцето му. Цитатът от доктор Пиер Десо в книгата е взет от страница 160 на книгата на Кадбъри. Филип Делорме, автор на няколко книги, посветени на Луи XVII, е истинският историк, който е провел ДНК тестовете на сърцето на Луи XVII. Неговият сайт, www.louisl7.chez.com, ми предостави много информация за процеса на тестването.

Когато Анди пристига в къщата на Джи, тя чете писма от затворници, осъдени на смърт по време на Терора. Откъсите, които използвам, са от истински писма, взети от книгата на Оливие Блан „Последни писма: Затвори и затворници на Френската революция, 1793–1794 г“.

„Божествената комедия“ на Данте Алигиери, едно от любимите ми произведения, е главното вдъхновение за „Революция“. За да помогна на Анди да напише дипломната си работа, аз прочетох „Всичко останало е просто шум: Да слушаш двадесетия век“ на Алекс Рос и много интернет статии, включително „Моето Radiohead приключение“ на Пол Лански на www.silvertone.princeton.edu/paul/radiohead.ml.html, „Акордът Тристан“ на www.wikipedia.org, „Помести се, Месаен“ на www.gatheringevidence.com, „Има нещо във Вагнер“ от Стивън Петит на www.entertainment.timesonline.co.uk, „Музиката на дявола“ от Финло Рорер на www.news.bbc.co.uk и „Най-великата. Музика. На света“, статия, написана от Бърнард Шазел и публикувана на www.tinyrevolution.com.

Край