Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Revolution, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и начална корекция
Silverkata (2020)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дженифър Донъли

Заглавие: Революция

Преводач: Емил Минчев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Артлайн Студиос

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Редактор: Мартина Попова

ISBN: 978-954-2908-85-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13321

История

  1. — Добавяне

33.

— Ало? — казва някой след малко.

— Здрасти, Върджил.

Секунда мълчание, след което:

— Анди?

— Да.

— Здравей — казва той и чувам усмивката в гласа му.

— Здрасти — отговарям аз, също усмихната.

— Какво правиш?

— Не спя. Ти?

— Също не спя. Всъщност обикалям Триумфалната арка.

— Уау. Супер.

— Че карам около арката?

— Че не спиш. И че караш. Едновременно — казвам аз и клатя глава. Господи. Какво ми става? Защо не мога да се държа естествено, когато говоря с него?

Той се смее.

— Да. Май че е така.

— Просто се чудех дали има някакъв шанс да си получа iPod-а тази вечер.

— Ами… не. Много съжалявам. Мислех по-рано да мина и да ти го оставя, но един приятел, който работи от осем до полунощ, се разболя и трябваше да поема смяната му и просто нямах време да дойда.

— Тази нощ ще караш дванадесет часа без почивка? Уау. ОК. Напълно разбирам защо не можеш да дойдеш, но това не означава, че няма да си ми от полза.

— С какво?

— С една песен. Не мога да заспя и трябва да ставам след пет часа. Попей ми.

Смее се.

— Добре. Но трябва да спра, ако се качи клиент.

Започва. Изпява ми една песен за Африка. И една за Ню Йорк. Една за таксиджии. Една за най-добрия си приятел Жул. И една за квартала си. Изпява една за Париж, неговия град, града на неговите мечти. Пее за това как кара таксито си през цялата нощ. Пее за всички нощни птици, които среща. Пее за това как паркира на „Сакре-Кьор“, високо над града, за да гледа изгрева. Чувам го в песните му. Чувам мечтите и страховете му. Чувам рапърската му напереност. Чувам добросърдечността и гнева му. Чувам душата му и мога да я слушам цяла нощ.

Клиент се качва в таксито малко преди да свърши песента за „Сакре-Кьор“ и той млъква. Когато клиентът слиза, той започва отново.

— Чакай — казвам аз и го прекъсвам.

— Какво?

— Наистина ли правиш това? Паркираш на „Сакре-Кьор“ и гледаш изгрева на слънцето?

— Да. Понякога нося и китарата си. Това е любимото ми място в Париж. Заедно с катакомбите. Ей, ти още ли не си заспала? Наближава два часа.

— Не съм.

— ОК. Май трябва да прибегна до тежката артилерия. Ако това не те приспи, нищо не може да те приспи.

Започва да пее. На език, който не знам. Песента е стара и красива. Гласът му се издига и спуска, понесен от мелодията. Издига и спуска като църковно песнопение, като молитва. Гласът му е толкова мек и толкова красив, че ме заболява сърцето. Докато слушам от очите ми се отронват сълзи и капят върху възглавницата ми.

— Това е прекрасно — прошепвам, когато свършва.

— Да.

— Недей да скромничиш — казвам аз сънливо.

Смее се.

— Имам предвид песента, не гласа ми.

— Как се казва?

— „Я гамрата елил“. Тунизийска песен. Трябва да чуеш как я изпълнява Соня М’Барек. Или майка ми.

— Изпей я отново — промърморвам аз. — Моля те.

Прави го. Отново и отново. Не знам колко пъти. Спирам да броя. Гласът му ме отнася някъде надалече. Отвъд хапчетата, отвъд болката. Понася ме на плещите си и ме успокоява. Кара ме да се чувствам в безопасност. Най-накрая идва сънят, който ме заварва обвита в меката кадифена топлина на гласа му.