Дженифър Донъли
Революция (80)

80.

Изгорих дясната си ръка и умирам от болка. Но това не е причината да хленча като малко дете докато изкачвам стълбите до стаята на Амаде. Хленча, защото се страхувам, че никога повече няма да свиря на китара, защото съм наранила ръката си твърде лошо.

Изгорих я снощи. Последната ракета се запали и не искаше да излети. Трябваше да я грабна, цялата пламнала, и да я хвърля от покрива, преди да избухне.

Когато слязох от покрива на конюшнята, улицата беше пълна със стражи. Бях се качила с помощта на една бъчва и една водосточна тръба. Слязох доста по-бързо, плъзгайки се по задник. След това влетях в конюшнята и се скрих в една карета. Имаше кожа на седалката. Аз легнах на пода и се покрих с кожата. Навън беше още тъмно и кожата беше черна — сигурно затова успях да заблудя стражите, защото чух как гледат през прозореца на каретата, но не ме видяха.

Останах там няколко часа, докато ръката ми пулсираше. Не смеех да помръдна, да издам звук. Тръгнах си малко преди зазоряване, преди конярчетата да се събудят.

Амаде работи на масата. Вдига глава, когато влизам. Очите му веднага се насочват към дясната ми ръка. Аз я държа зад гърба си.

— Как прекара нощта? — пита ме той.

— Чудесно — отговарям аз, може би твърде въодушевено.

— Как е новият ти приятел?

— Страхотен!

— Красив ли е?

— О, човече. Много красив.

— Богат?

— Можеш да се обзаложиш.

— Къде живее?

Колебая се само секунда, но това е достатъчно. Амаде се изправя. Приближава се, грабва китката ми и вдига изгорената ми ръка. Аз изревавам от болка.

— Колко странно. Струва ми се, че миришеш на барут. Нима твоят приятел е войник? Не? Хмм… може би продава пушки? Не? Чакай да помисля… Може би продава фойерверки?

— Пусни ме! — крещя аз. — Остави ме на мира!

Той ме пуска, но не ме оставя на мира.

— Генерал Бонапарт не е толерантен човек — казва той. — И от това, което чувам, мога да заключа, че не харесва фойерверките.

Не казвам нищо. Опитвам се да пренебрегна пулсиращата болка, която заплашва да взриви ръката ми отвътре.

— Сигурно искаш да умреш — казва той. — Знаеш ли какво… след като си толкова гладна за смърт, може би искаш малко предястие? Ще ти го сервирам.

След това грабва ръката ми, издърпва ме през цялата стая, изкарва ме през вратата, смъква ме надолу по стълбите и ме изхвърля на улицата.