Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Revolution, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и начална корекция
Silverkata (2020)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дженифър Донъли

Заглавие: Революция

Преводач: Емил Минчев

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: Артлайн Студиос

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска (не е указана)

Редактор: Мартина Попова

ISBN: 978-954-2908-85-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13321

История

  1. — Добавяне

21.

След десетминутна разходка откривам магазин за хранителни стоки на улица „Фобур Сент Антоан“. Точно преди да вляза си спомням, че вчера изтеглих пари, но ги изхарчих до стотинка. Изминавам още няколко пресечки, преди да намеря банкомат. Стоя и чакам парите, когато излиза съобщение, че нямам достъп до сметката. Решавам, че съм объркала паролата и пробвам пак. Нищо.

Взимам си картата и се обаждам на татко. Не вдига. Разбира се. Не е гладен. Най-вероятно пие следобеден чай с президента. Набирам друг номер. Чувам презокеански статичен шум, след което глас казва:

— Мина Дайсън.

— Здрасти, Мина.

Минават няколко секунди, преди киборгът от Другата страна да включи програмата за разпознаване на реч. След това чувам:

— Анди? Това ти ли си?

— Да, аз съм. Ъъъ… току-що опитах да изтегля пари от дебитна карта. На сметката на татко е. Но има някакъв проблем. Искам да си купя нещо за ядене, но не иска да ми даде пари.

— Да, аз блокирах картата — казва Мина. — Вчера имаше две тегления в разстояние на около час. Първо за сто, а после за двеста евро. От банката ми позвъниха. Реших, че картата е била открадната.

— Това бях аз. Трябваха ми пари за едни неща.

— Трябвали са ти триста евро? — пита Мина. — Това са много пари, Анди. Не можеш просто да теглиш триста евро всеки път, когато ти се прииска.

— Ти да не си му главен счетоводител?

Мълчание.

— Обади се на баща си за пари.

— Опитах това. Не ми вдигна.

— Не знам какво да ти кажа. Сигурна съм, че са ти останали пари от вчерашното пазаруване. Купи си сандвич… — гласът й заглъхва, след което отново се появява — … трябва да тръгвам. В лабораторията съм.

— Чакай! Мина? Ей, гладна съм! — крещя в телефона.

Тя затваря. Не мога да повярвам. Толкова съм гладна, че цялата треперя. Пъхам джиесема в джоба на якето и напипвам нещо друго там. Монета. Вадя я. Лъскаво златно евро — това, което старецът ми даде вчера на кея. Напълно го бях забравила. Но едва ли ще ми помогне много. Няма да ми стигне и за половин сандвич.

И тогава идва прозрението: щом съм изкарала едно евро, свирейки на кея, където през зимата минават много малко хора, колко пари ще изкарам, ако свиря на място, където има туристи?

Хуквам към къщата на Джи, за да взема китарата си.