Джон Ман, Крис Шулер, Джефри Рой, Найджъл Роджърс, Мери-Ан Галахър
Световна енциклопедия на пътешественика (9)

Пътят на маите

Вижте чудесата на една изчезнала велика цивилизация, следвайки Пътя на маите — от стъпаловидните пирамиди в дебрите на тропическите гори до загадъчните руини край синьото Карибско море.

СПРАВОЧНИК НА ТУРИСТА

ВАЛУТА: ново песо — Мексико; кетцал — Гватемала;

лемпира — Хондурас; белизки долар — Белиз. Могат да се

обезценят внезапно; по-добре се снабдете с пътнически

чекове в щатски долари.

ЕЗИЦИ: официален език е испанският (с изключение на Белиз),

но много от местните хора все още говорят езици, близки до този

на маите. Английският език се разбира почти от всички.

КЛИМАТ: летните температури лесно достигат 32°С

и повече; климатът е много влажен. Вали от май до октомври.

ПОДХОДЯЩО ВРЕМЕ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ: октомври-март

НАЙ-БЛИЗКИ МЕЖДУНАРОДНИ ЛЕТИЩА:

Канкун, Мерида, Белиз Сити

КАКВО ДА НОСИТЕ: екипировка за подводно гмуркане,

пречиствател за вода, спрей против насекоми,

слънцезащитен крем, слънчеви очила, туристически обувки,

непромокаемо облекло, бинокъл.

КАКВО ДА КУПИТЕ: хамак, панамена шапка, сребърни прибори.

ЗДРАВЕ: препоръчително е да се ваксинирате против коремен тиф,

полиомиелит и хепатит А. Маларията е проблем. Избягвайте да пиете

чешмяна вода и да ядете сурови зеленчуци и салати.

Мексико, Гватемала, Хондурас.

Каменните релефи с безкрайни редици от черепи възкресяват древните церемонии на толтеките — воинолюбив народ от Централно Мексико.

В продължение на векове на територията на днешно Южно Мексико, Гватемала и Белиз процъфтявала блестяща цивилизация. Дълго преди да се появят ацтеките, маите строели солидни градове и храмове от камък без метални оръдия на труда, без товарни животни и без да познават колелото. В епохата на своя разцвет майте са имали йероглифна писменост, която не е напълно разшифрована и до днес, а благодарение на забележителните си астрономически познания — и изключително точен календар.

За да се разгледат всички градове на маите, са необходими години, но е възможно да се посетят най-значимите сред тях. Пътят на маите е маршрут, дълъг 2400 км, който с автобус или джип може да бъде изминат в продължение на 2–3 седмици. Пътят води през градчета с тихи площади и старинни испански църкви, в които потомците на маите водят традиционния си начин на живот, като много от тях — особено жените — все още носят характерната уипил (памучна блуза с бродерия). Много от туристите, веднъж заразени от местната атмосфера, идват отново, помамени от възможността да излязат извън отъпканите пътеки и да търсят скритите в тропическите гори градове и храмове.

Най-добрата изходна точка е старият испански колониален град Мерида, разположен в северната част на полуостров Юкатан. Близо до Писте — малко градче на 100 км по пътя на изток, се намира най-известният и най-посещаван град на маите — Чичен Ица. Тълпите посетители могат да развалят впечатлението от него, но за щастие наблизо има превърнати в хотели стари къщи и хасиенди, така че може да пристигнете вечерта и да разгледате руините рано на следващия ден, преди да пристигнат автобусите с организирани туристи.

Чичен Ица не прилича на никой друг град на маите. Архитектурата и скулптурите разкриват влиянието на войнолюбивите толтеки от Централно Мексико, които завладели града през IX в. Тук всичко е основано на математически и астрономически изчисления. Ако преброите стъпалата на огромната пирамида на Кукулкан, която се извисява над руините, ще установите, че са точно 365. По време на пролетното и есенното равноденствие парапетът на върха хвърля дълги зигзагообразни сенки по стените на пирамидата, които стигат до каменните змийски глави в основата и създават илюзията за спускащи се гигантски змии. Вътре в пирамидата множество хлъзгави стъпала се изкачват до храма на върха, където е разположен боядисан в червено трон (във формата на ягуар с очи от нефрит и зъби от кремък). В двора под пирамидата има статуя на Чак Моол, бога на дъжда на толтеките, който е в характерната си поза, полулегнал, и държи чаша, за да получи сърцето, извадено при жертвоприношението.

Впечатляващата пирамида в Чичен Ица вероятно е била проектирана от архитекти май за толтеките.

Пирамидата на магьосника

Пирамидата на магьосника в Ушмал се извисява внушително над комплекса, наречен Женският манастир.

На около 72 км южно от Мерида се намират внушителните руини на Ушмал — град, процъфтявал между VII и X в. Сред тях се откроява смайващата Пирамида на магьосника. За разлика от другите постройки на маите, тя изглежда почти съвременна: гладките и стени със заоблени ъгли се издигат под голям наклон до високия 30 м връх, върху който има квадратен храм, обърнат с лице към близките хълмове Пуук. Изкачването на почти вертикалните стълби до върха е зашеметяващо преживяване, много близко до катеренето на скала. Женският манастир, построен на малко възвишение северно от пирамидата, е друго доказателство за невероятните способности на архитектите на маите. Долната част на дългата му фасада е от варовик с цвят на мед, набразден от квадратни отвори; горната половина е изцяло покрита с изящен геометричен фриз.

Докато се движите на юг през щатите Табаско и Чиапас, става все по-топло и влажно, а пейзажът — по-горист. Чиапас е с най-многобройно индианско население от всички мексикански щати. От 1994 г. сапатистите (по името на бореца за национално освобождение Емилиано Сапата) се борят срещу силите на мексиканското правителство в района, настоявайки за права на кампесинос (селяните). Като изключим внезапните проверки, това не се отразява на посетителите, движещи се по Пътя на маите, но е добре да проверите какво е положението, преди да тръгнете.

Паленке се намира точно там, където започват планините на Чиапас. Разположението му е превъзходно: руините се издигат на просторна поляна в изумруденозелената джунгла, огласяна от несекващото жужене на насекомите и крясъците на маймуните. Това е горещо и влажно място, затова се настанете в новото село (7 км нагоре по пътя) и посетете археологическите забележителности рано сутрин: не само че е по-хладно, но и гледката на храмовете, очертаващи се в сутрешната омара, е вълшебна.

Три реда широки стълби водят до дългата фасада на дворцовия комплекс, в едната страна, на който се възправя четириетажна астрономическа кула, подобна на пагода, сякаш пренесена от Китай във влажните тропически гори на Централна Америка. Украсата навсякъде е изящна, особено на пирамидата в дясната страна на комплекса, наречена Храмът с надписите. Усоен и мрачен тунел води до сърцето на високата 25 м стъпаловидна пирамида — към крипта, където се намира каменният саркофаг на владетеля на маите Пакал. Той управлявал Паленке през VII в., когато били построени главните сгради.

Високите храмове на маите

От Паленке има автобусна връзка през граничния град Ла Палма до Флорес, разположен в откъснатия и обрасъл в гъста растителност район Петен в Гватемала, близо до руините на Тикал. По-примамливият вариант обаче е да стигнете дотам с лодка по реките Усумасинта и Пасион. Пътеката минава под тунел от сплетените корони на дърветата; внезапно пред погледа изниква висока и стръмна пирамида от почернял варовик. После още една, и още една: пирамидите в Тикал са небостъргачите на света на маите, 20-етажни храмове с почти невъзможно стръмни стъпала до върха. Мястото не е докрай изследвано, затова е вълнуващо да погледнете над върховете на дърветата от някоя пирамида, представяйки си неоткритите храмове, скрити сред гъстата растителност.

Паленке е един от най-красивите архитектурни паметници на маите. Религиозно-политическият център, построен през VII в., включва храмове, дворци и кула за астрономически наблюдения.

Оттук можете да направите кратка екскурзия през границата на Хондурас до друг класически обект от историята на маите — Копан, или да продължите към бившата британска колония Белиз — малка, изостанала страна с англоговорещо афрокарибско население. Непосредствено до крайбрежието е най-големият коралов риф в западното полукълбо, идеален за подводно гмуркане в сините карибски води, в които плуват пасажи от екзотични риби. И все пак, въпреки тези преимущества, Белиз привлича изненадващо малко туристи. Внушителните руини в Алтун Ха на север, в непосредствена близост до Белиз Сити, карат човек да се почувства като изследовател — особено когато открие и голямата пирамида в Каракол, дълбоко във влажните тропически зори на Западен Белиз. Със своите 42 м тя все още е най-високата постройка в тази страна.

От Белиз Сити може да се върнете в Мексико през Кинтана Роо, най-източния щат на полуостров Юкатан, и да спрете в Тулум. Той не е най-големият град на маите, но е единственият на крайбрежието, а мястото е впечатляващо. То все още било обитавано, когато испанците се появили тук за първи път. Докато човек се разхожда по брега и наблюдава как големите вълни се разбиват във варовиковите скали под стражевите кули на маите, има чувството, че е попаднал в могъща държава, чиито воини всеки момент могат да се появят иззад крепостните ровове.

Оттук остават около 130 км на север до Канкун и международното летище. Магистралата минава покрай белите пясъчни плажове на крайбрежието, но ако не желаете да завършвате одисеята си по Пътя на маите в съвсем различна обстановка, върнете се в Белиз Сити и отлетете оттам.